Производството е по отрицателен установителен иск за собственост предявен от Ц. И. М., Г. Й. М. и Д. Й. М. срещу ответниците В. С. М. и Й. С. М. относно единадесет земеделски имота - едно лозе и десет ниви. Делото се разглежда от въззивната инстанция за втори път - след извършена отмяна от Върховния касационен съд на предходно въззивно решение.

С решение № 377 от 25.07.2017г. постановено по гр. д. № 475/2017г. на Дупнишки районен съд искът е уважен. С въззивно решение № 13 от 17.01.2018 г. постановено по гр. д. №532/2017г. на Кюстендилски окръжен съд първоинстанционното решение е потвърдено. С решение № 63/28.06.2019г. постановено по гр. д. № 2296/2018г. на ВКС, II г. о. е отменено решението на Кюстендилския окръжен съд и делото е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Дадени са указания съдът да обсъди всички релевантни факти и обстоятелства, да изложи мотиви по съществото на правния спор като се произнесе следва ли да бъде зачетено нотариалното завещание от 1984г., с което наследодатеят е завещал на сина си Й. цялото си имущество; какви са последиците от евентуалното му зачитане в отношенията между страните и приложимо ли е Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК.

Ищцате основават правния си интерес на твърдения, че техният пряк наследодател е бил собственик по завещание на процесните земеделски имоти, възстановени с решение на Поземлената комисия, а ответниците са се снабдили през 2016г. с констативен нотариален акт за собственост по давност на същите имоти.

Установено е, е с три решениея на ПК-гр. К. - от 1997г., 2002г. и 2003г. на наследниците на Г. М. М. е възстановено правото на собственост върху спорните земеделски имоти. Г. М. М. е починал на 09.06.1989г. и е оставил за свои законни наследници децата си - С., Й., В. и С.. Ищците са наследници по закон на сина Й. Г. М., починал 2011г., а ответникът В. С. М. е един от наследниците по закон на сина С. Г. М., починал 2016г.; ответницата Й. С. М. е съпруга на В. М.. С Акт за нотариално завещание № 14/07.05.1984г., съставен по нот. дело № 533/1984г. по описа на Станкедимитровски районен съд Г. М. М. е завещал на сина си Й. Г. М. цялото си движимо и недвижимо имущество.

По делото са представени договори за аренда и наем на земеделска земя, от които е видно, че възстановените имоти са отдавани под аренда от ищеца Г. М. на различни арендатори след 2014г. Същевременно, всички процесни имоти са отдавани с едногодишен договор за наем за стопанската 2016/2017г. от ответниците.

Представени са доказателства за водено през 1985г. дело за съдебна делба на жилищна постройка с дворно място в [населено място] между наследодателя Г. М. М. и сина му Й. Г. М., която е приключило със съдебна спогодба.

Събрани са гласни доказателства - разпитани са по двама свидетели на ищците и на ответниците.

Въззивният съд е приел на първо място, че ищците имат правен интерес да водят иска - те претендират правото на собственост и затова е нужно да отрекат правата на ответниците, в чиято полза е издаден констативен нотариален акт за собственост по давност. Посочил е, че в тежест на ответниците е да установят своите права върху процесните имоти. Направил е извод, че събраните доказателства не установяват твърдението на ответниците, че са придобили процесните земеделски имоти по давност. Правото на собственост е възстановено на наследниците на Г. М. М.. Позовавайки се на придобиване на имотите по давност, ответниците е следвало да докажат в процеса, че са демонстрирали пред ищците превръщането на държането на техните части във владение за себе си и са отблъснали претенциите им за владение, което не е установено по делото. Напротив, видно е, че ищецът е отдавал под аренда процесните имоти през 2014г., два от имотите е давал за временно ползване през 2013г. и 2015г. От страна на ответника са регистрирани договори за аренда само за стопанската 2016/2017г. Гласните доказателства също не установяват ответниците да са отблъснали претенциите на ищците - показанията на свидетелите са противоречиви - според едните имотите са обработвани от Й. и сина му Г., според другите имотите са обработвани от С. и сина му В.. Съдът се е позовал и на съдебната практика, според която сънаследникът, който упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, следва да докаже превръщането на държането си във владение - с явни и недвусмислени действия да манифестира пред останалите съсобственици своенето на вещта. В случая това не е сторено и не са налице предпоставките на чл. 79 от ЗС за придобиването на имотите по давност от ответниците.

Съдът е намерил за неоснователно възражението, че нотариалното завещание №14 по н. д.№ 533/1984 г. не произвежда вещноправен ефект, понеже не са спазени необходимите реквизити за неговото издаване - не съдържа описание на процесните имоти, а също така е нарушено изискването на чл. 14, във вр. с чл. 29 от ЗН да не се накърнява запазената част на низходящите на наследодателя. Завещанието е действително - предмет на завещанието е цялото движимо и недвижимо имущество на завещателя, т. е. то е универсално по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН - отнася се за цялото имущество на завещателя и включва съвкупността от имуществени права и задължения, които са в патримониума на завещателя към момента на смъртта му. Затова не е необходимо да бъдат описвани конкретните имущества; също така, липсва законова забрана завещателят да се разпорежда с цялото си имущество. Дори с разпореждането да е накърнена запазената част на наследник, това не рефлектира върху действителността на завещателния акт. Право на наследника със запазена част е да пристъпи към предявяване на конститутивен иск за възстановяването й. /В мотивите на първоинстанционния съд са развити съображения за действието на процесното универсално завещание спрямо възстановените земеделски имоти съгласно разпоредбата на чл. 90а ЗН и обявената й частична противоконституционност, както и с оглед разясненията в Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГК; въззивният съд не е изложил свои мотиви в тази насока/.

Въз основа на горното съдът е приел, че Й. М. е станал собственик на процесните земеделски имоти по силата на нотариалното завещание, а понастоящем собствеността е преминала върху ищците по делото, които са негови наследници по закон.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива липсват.

В представеното изложение жалбоподателите са посочили, че решението е постановено в противоречие на законоустановените норми, относно придобивната давност, както и по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, без изрично формулиране на такъв въпрос. Считат, че съдът не е обсъдил в пълнота представените доказателства и от двете страни, поради което е постановил един необоснован акт. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да формулира ясно правен въпрос, който е разрешен в обжалваното решение и е от значение за изхода на конкретното дело, като съдът не може сам да извежда въпроса от изложението. Посочването на такъв въпрос съставлява общо основание за достъп до касационен контрол и липсата на такъв е достатъчно основание за да бъде отказано допускане на касационно обжалване. В случая касаторите не са формулирали конкретни правни въпроси, а са навели касационни оплаквания за неправилност на изводите досежно приетият от съда вещнопрехвърлителен ефект на нотариалното завещание и липсата на предпоставките на чл. 79 ЗС за придобиването на имотите по давност от ответниците. Дори да се приеме, че са поставени най-общо правни въпроси относно придобивната давност и относно задължението на съда да обсъди доказателствата и да мотивира акта си, те не могат да обосноват допускане на касационен контрол. Съдебният акт съдържа обсъждане на доказателствата, произтичащите от тях изводи са логични, а крайният изход на спора е предопределен от доказателствената тежест, която е правилно разпределена - задължение на ответниците е да установят по несъмнен начин твърденията си, че са придобили по давност спорните имоти, а такова доказване не е проведено.

На основание изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.

Разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за отговор на касацонната жалба са направени само от ответницата Д. Й. М. и същите бъдат присъдени в нейна полза.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 280 от 04.11.2019г. по гр. д. № 356/2019г. на Кюстендилски окръжен съд по касационната жалба на В. С. М. и Й. С. М..

ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] Й. С. М., ЕГН, със същия адрес, да заплатят на Д. Й. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 500 /петстотин / лева разноски по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.