Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН срещу определение № 2753 от 12.08.19г. по в. гр. д.№ 2396/18г. на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което частният жалбоподател е осъден на основание чл. 78 ал. 3 ГПК вр. с чл. 29 ГПК да заплати на адв.К. С. Г. адвокатски хонорар като особен представител на ответника П. Б. П. в размер на 3465 лв.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на определението и моли да бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба адв.К. Г. счита, че е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275 ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу съдебен акт от категорията на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че искането на адв.Г. за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено с отговора на въззивната жалба, поради което е допустимо.Приел е, че искането е основателно, тъй като размерът на претендирания адвокатски хонорар – 3465 лв, съответства на минималното адвокатско възнаграждение според Наредба № 1/04г. и от въззивника не е направено искане за намаляване на този размер в проведеното по делото открито съдебно заседание.Посочил е, че тази сума следва да бъде заплатена на особения представител на основание чл. 78 ал. 3 ГПК вр. с чл. 29 ГПК.

Съгласно чл. 47 ал. 6 ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), но не по-малко от една втора от него.В разглеждания случай претендираният от адв.Г. адвокатски хонорар е в размер на минималното възнаграждение, определено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.С оглед фактическата и правна сложност на конкретния спор и обема на извършената работа от адв.Г. пред САС, изразяваща се в изготвяне на отговор на въззивната жалба и процесуално представителство при разглеждане на делото в открито съдебно заседание, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за намаляване размера на адвокатското възнаграждение под минималното по Наредба № 1/2004г.

По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение следва да се остави в сила.

Предвид на горното,В. К. С,ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2753 от 12.08.19г. по гр. дело № 2396/18г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.