Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощниците на „ОРФЕЙ ПРОПЪРТИС“ООД ЕИК:[ЕИК] срещу решение №136/ 22.04.2019 г. на ПАС по в, т. д. №8/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №337 от 17.08.2018 г. по т. д. № 18/2017 г. на ОС-Смолян.С последното касаторът е бил осъден да заплати на К. Х. и Ч. Г. Д. Х. сумата от 283 153, 33 лева/равн. на 144 774 евро/- обща сума на парични средства, предоставени от двамата ищци на ответното дружество по договор за заем, в периода 17.04.2012 г.-28.05.2015 г.,ведно със законната лихва от 27.03.2017 г. до окончателното плащане. решението се обжалва и в частта за разноските.

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и се претендира неговата отмяна на основание чл. 281, т. 3 от ГПК като вместо него се постанови друго, с което искът да се отхвърли изцяло.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правен въпрос от значение за спора е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС-основание за допускане на касация в хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, както и на очевидна неправилност, изразяваща се в множество допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, включително и разглеждане на евентуалния иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД, без да бъде отменено решението по главния иск по чл. 240 ЗЗД и потвърждаване на първоинстанционното решение по съображения касаещи изцяло евентуалния иск..

Ответникът по касационната жалба изразява становище в насока липса на основания за допускане до касация.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, с въззивният съд е приел, че са предявени два обективносъединени иска: главен с правно основание чл. 240 ЗЗД –за връщане на процесната сума, дължима на основание възникнали правоотношения по договор за паричен заем и евентуален за връщането на горната сума от ответното дружество на двамата ищци като платена при начална липса на основание за това-чл. 55 ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Приел е, че първоинстанционният съд е уважил главния иск и е присъдил сумата като дължима по договор за заем, въз основа на счетоводното отразяване в счетоводството на ответника на получените чрез банкови преводи парични средства. В отговор на оплакванията на ответника във въззивната жалба за липса на доказаност на твърдяното от ищците по главния иск правоотношение, основано на договор за заем със съответно поето задължение за връщането на паричните средства, от страна на въззивния съд са изложени съображения, че във всички случаи сумата се дължи, дори и да не е налице договор за заем, тъй като същата се претендира за връщане и на неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55 ал. 1, пр. 1 ЗЗД - платена при начална липса на основание. Ето защо, и при липса на установено основание за плащането й същата е правилно присъдена в полза на ищците от страна на първоинстанционния съд. По тези съображения първоинстанционното решение е потвърдено.

С оглед позоваването на очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС,Второ т. о. намира следното:

За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в чл. 280 ал. 2 ГПК е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал груби нарушения на съдопроизводствените правила и явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти.

В случая наличието на такъв недостатък е налице по отношение на разглеждането и произнасянето на съда по отношение на евентулния иск, без преди това да бъде разгледан главния, с който е сезиран. Този порок на обжалвания акт е очевиден, поради това, че се установява в съдържанието на мотивите в самия обжалван акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №136/ 22.04.2019 г. на ПАС по в, т. д. №8/2018 г..

УКАЗВА на „ОРФЕЙ ПРОПЪРТИС“ООД ЕИК:[ЕИК] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5 663 лева в едноседмичен срок от получаване на съобщението и да представи вносен документ за това в деловодството на ТК на ВКС в същия срок.

След внасяне на горната сума делото да се докладва по надлежния ред за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.