Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответниците „Кооптрейд“ АД, Кооперация „Областен кооперативен съюз“, „СП – Първи май“ ЕООД и Й. Б. срещу решение на Варненски апелативен съд, потвърждаващо в обжалваните по въззивен ред части първоинстанционното решение на ОС – Търговище с които са уважени искове на „Търговска банка Д“ АД, предявени по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания, произтичащи от сключен между страните договор за банков кредит, с изложени оплаквания за недопустимост и неправилност и искане за обезсилването, респ. отмяната му със съответните последици.

Ищецът оспорва жалбата.

Допускането на касационно обжалване се обосновава с оплакване за недопустимост на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, доколкото е налице влязло в сила решение, с което същите искове са отхвърлени.

Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото.

Не са налице посочените от жалбоподателите основания за допускане на касационното обжалване.

1. Въззивният съд е приел за установено, че в производството по т. д. № 153/2015 г. на ОС – Търговище с влязло в сила решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК между същите страни искове за установяване на същите вземания, произтичащи от същия договор за банков кредит. За да приеме за допустими предявените в настоящото производство искове, съдът е съобразил, че в предходното производство исковете са били обосновани с твърдения за настъпила и обявена предсрочна изискуемост на кредита и са били отхвърлени поради отсъствие на такава предсрочна изискуемост, докато разглежданите искове са обосновани с настъпването на уговорените падежи на вземанията.Върховен касационен съд, І т. о., определение по т. д. № 2610/2019 г., стр. 5/5

Не се установяват обстоятелства, които да обосноват извод за вероятна недопустимост на въззивното решение по изтъкнатите от жалбоподателите причини.

Съгласно разясненията по т. 18 от ТР № 4/2013 на ВКС-ОСГТК при ненастъпили към момента на подаване на заявлението факти, посочени като относими към обявяването на предсрочната изискуемост вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Поради това при отхвърляне на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове поради отсъствие на предсрочна изискуемост допустимо е последващото образуване на ново заповедно и свързаното с него исково производство за същите вземания, когато изискуемостта им се обосновава с твърдения, различни от въведената в предхождащото производство предсрочна изискуемост.

В разглеждания случай исковете по предхождащото т. д. № 153/2015 г. са били предявени с твърдението за упражнено от страна на ищеца право да обяви кредита за предсрочно изискуем и са били отхвърлени по съображения за ненастъпила такава изискуемост поради неуведомяване на кредитополучателя, което обуславя и липсата на изискваното от чл. 299, ал. 1 ГПК тъждество на исковете по предходното и по настоящото производство. Що се отнася до междувременното настъпване в рамките на предходното производство на уговорените в договора за кредит падежи на отделните погасителни вноски следва да се отбележи, че този въпрос е останал извън предмета на предходното производство, доколкото, съобразявайки се с преобладаващата към този момент практика, въззивният съд е отказал да разгледа това обстоятелство, поради което неоснователни са и изведените от ТР № 8/2017 на ВКС-ОСГТК аргументи.

2. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и във връзка с формулирания от жалбоподателите въпрос относно задълженията на въззивния съд при допуснати от първоинстанционния нарушения във връзка с доклада. В този вид въпросът е общ и относим към всяко исково производство. Неговото значение за конкретното производство като условие за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК се определя от конкретни обстоятелства по делото от значение за попълването му с факти и доказателства и оттук за крайния правен извод, които следва да бъдат точно посочени от жалбоподателя. При липса на такова посочване не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като не се обосновава изискването въпросът да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.

В разглеждания случай представеното изложение по чл. 280 ГПК не съдържа посочване на конкретните обстоятелства, свързани с доклада, в резултат на които делото да е останало непопълнено с факти или доказателства, поради което поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, съответно касационно обжалване във връзка с него не следва да се допуска.

3. Касационно обжалване обаче следва да бъде допуснато в частта относно насочените срещу ответника Кооперация „Областен кооперативен съюз“ искове – на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение в тази част с оглед откритото в хода на процеса производство по несъстоятелност спрямо този ответник.

Държавна такса не се дължи предварително на основание чл. 694, ал. 7 вр. чл. 637 ТЗ.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Допуска касационно обжалване на решение № 139/07.06.2019 г. по т. д. № 128/2019 г. по описа на Варненски апелативен съд, в частта относно предявените срещу Кооперация „Областен кооперативен съюз“ искове.

Не допуска касационно обжалване на решението в останалата част.

Да се изискат от Окръжен съд – Търговище по т. д. № 68/2017 г. заверени преписи от:

- подадената на 07.02.2018 г. молба на „Търговска банка Д“ АД за предявяване на вземания;

- списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 21.02.2018 г.;

- възражения по чл. 690 ТЗ вх. № 759/28.02.2018 г., вх. № 793/28.02.2018 г. и вх. № 825/01.03.2018 г.;

- определения № 142/18.04.2018 г., № 166/03.05.2018 г. и № 173/14.05.2018 г.

Делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: