Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Ф. Л„ ЕООД, [населено място] против решение № 82 от 31.05.2019 г. по гр. дело № 177/2019 г. на Сливенски окръжен съд.

Ответникът по касация „Дан – 92“ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си - адв. Кр. Д. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд /ВКС/, състав на търговска колегия, І т. о., за да се произнесе взе предвид следното:

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът чрез пълномощника си-адв. Р. Г. е поддържал, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел, като е заявил лаконично в тази връзка, че поставените от него въпроси отговарят на изискванията „на решение по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ВКС“. Освен това е посочено, че решението било очевидно неправилно. Касаторът е поставил и четири въпроса, във връзка с това - дали трябва да се доказват отрицателни факти, дали наложената възбрана върху имот с по – висока стойност от предявения иск представлява виновно и неправомерно поведение и дали може съдът да предполага, че търговецът има непрекъсната готовност да запорира парични средства за замяна на наложената обезпечителна мярка. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Дори и от поставените въпроси да бъде изведен релевантен, страната не е обосновала допълнителен критерий за допускане на решението до касационно обжалване. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно разрешенията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касаторът следва да се позове на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика следва да обоснове необходимостта от тълкуване на конкретни правни разпоредби, когато съдържат правна уредба, която е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде практика по приложението им. В случая страната не е мотивирала наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно изложените разяснения по тълкуването на цитираната разпоредба, поради което не е обосновала наличието на основания за допускане на касационен контрол. Касаторът само е възпроизвел текста на нормата, без да развие каквито и да е доводи по наличието на визираното в същата основание, съгласно определената му дефинитивност в цитираното ТР на ОСГК на ВКС.

Касаторът е поддържал и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.Дитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл. 281, т. 3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл. 280, ал. 2 пр. 3-то ГПК.

При така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се установяват основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 82 от 31.05.2019 г. по гр. дело № 177/2019 г. на Сливенски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: