Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано e по касационната жалба с вх. № 15686/15.VІІІ.2019 г. на двамата постоянни синдици на „КТБ” АД (в Н.) Д. и М., подадена против решение № 1708 на Софийския апелативен съд, ТК, 9 с-в, от 8.VІІ.2019 г., постановено по т. д. № 5585/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1903/25.ІХ.2018 г. на СГС, ТК, с-в VІ-17, по т. д. № 1545/2017 г.: за отхвърлянето на иска им с правно основание по чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро ЗБН с предмет връщане в масата на несъстоятелността на получен от ответното „Г. И. Г” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ поземлен имот с произход от тази банка с планоснимачен № 000030 и с пространство от 133.27 дка, находящ се в м. „Боклуджата” на [населено място], [община], който е бил придобит от търговеца по силата на сключен с прекия длъжник „Ем Естейт” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ в нотариална форма договор за замяна от 3 юни 2014 г. на нотариус с рег. № 560, чийто район на действие съвпада с юрисдикцията на РС-Средец, Бургаска област.

Поддържайки оплаквания за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила двамата касатори претендират отменяването му и

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата двамата постоянни синдици на „КТБ” АД (в Н.) обосновават приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК - при това схващана фрагментарно, като вместо ясно и точно формулиран значим за изхода на делото въпрос (бил той материално - или процесуалноправен), по който САС да се е произнесъл с атакуваното решение, акцентира върху „различните проявни форми на забраненото използване на регистрирана търговска марка”, инвокирайки в тази връзка довод, че: „правото на марка като абсолютно субективно право, не може да се упражнява от носителя на неизключителна лицензия по начин, създаващ пречки за трето лице да осъществява търговската си дейност, което право е конституционно признато и гарантирано и има характеристика на абсолютно”.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Г. И. Г” ЕООД-София писмено е възразило чрез своя гл. юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му: като правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на двамата постоянни синдици на „КТБ” АД (в Н.) Д. и М. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.

Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:

Съгласно чл. 60а, ал. 3 ЗБН /в редакцията на този текст към датата на подаване на исковата молба, а именно 21.ІV.2017 г./ по този осъдителен иск не се събира предварително държавна такса, но ако същият бъде отхвърлен, следващата се държавна такса се събира от масата на несъстоятелността. Така първостепенният съд, със свое определение № 5764/8.ХІ.2018 г., е определил като дължима държавна такса за производството по чл. 60а ЗБН в размер на 146.57 лв., а с атакуваното въззивно решение е била присъдена в тежест на масата на несъстоятелността на „КТБ” АД държавна такса в размер на 123.30 лв. При съобразяване на съдопроизводственото правило на чл. 73, ал. 1 ГПК във връзката му с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно за 4% „върху цената на иска”,в процесния случай по необходимост се налага извод, че цената на предявения срещу ответното „Г. И. Г” ООД от двамата постоянни синдици на „КТБ” АД (в Н.) е била не повече от 3 664.25 лв. (три хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки). Такава цена на иска е дори под първия законоустановен минимум по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от 5 000 лв., поради което постановеното от САС решение въобще не е следвало да подлежи на инстанционен контрол пред ВКС.

Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената на иска е данъчната оценка на имота, чието връщане в масата на несъстоятелността се претендира по реда на чл. 60а ЗБН, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Видно е в тази връзка от приложения към исковата молба на синдиците Д. и М. нот. акт № 106, том ІІІ, рег. № 1532 по нот. дело № 446/2014 г. по описа на нотариуса № 560 с район на действие РС-Средец, Бургаска област, В. А. К., че данъчната оценка на процесния недвижим имот в землището на [населено място], [община], а именно ливада с площ от 133.27 дка, е възлизала към датата 19.V.2014 г. на издаване на съответното удостоверение на 14 656.96 лв. В хода на исковото производство е била установена пазарна цена на същия поземлен имот с пл. № 000030 в размер на 3 451.лв., т. е. такава, която е далеч под първия законоустановен минимум за цена на иска по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Ето защо може да се констатира, че съставът на САС е следвало при администрирането на настоящата касационна жалба да процедира в съответствие със съдопроизводственото правило на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК: като разпореди връщането й, предвид наличието на влязъл в сила съдебен акт по съществото на спора, въведен с иска с правно основание по чл. 60а ЗБН, който е бил отхвърлен.

С оглед изложеното жалбата не следва да бъде селектирана според релевираните от подателите й критерии по чл. 280, алинеи 1 и 2 ГПК, а настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК трябва да се прекрати.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба /с вх. № 15686 от 15.VІІІ.2019 г. по описа на САС/ на постоянните синдици на „КТБ” АД (в несъстоятелност) А. Д. и К. М., подадена против решение № 1708 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 8.VІІ.2019 г., постановено по т. д. № 5585/2018 г.

ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея касационно производство по чл. 288 ГПК по настоящето дело.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

2