Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Сдружение [Фирма 1]“, гр. София против решение № 2040 от 06.08.2019 г. по гр. дело № 5946/2018 г. на САС /Софийски апелативен съд/.

Ответницата по касация – М. Й. С. е на становище, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол поради следните съображения:

С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК. Страната накратко е развила своето разбиране относно правния въпрос, като е обосновала, какво следва да преценява ВКС по процесуалноправните въпроси. Посочено е, че съдът не може да прави изводи по фактически въпроси, по които страните не са спорили, а развити са доводи за неправилност на решението във връзка с определяне правната квалификация на иска и са развити оплаквания за неправилност на решението в тази насока. Поставени са два въпроса, определени от жалбоподателя като процесуалноправни, а именно: „1. Има ли процесуално задължение съдът да не прави изводи по фактически въпроси, по които страните не са спорили, както и да не основава решението си на доводи, каквито страните не са правили? Съдът има ли правомощия да въвежда в предмета на делото, изследва, обсъжда и обосновава своите решаващи изводи с правни доводи, които не са въведени в процеса от страните като част от предмета на спора? “; „2. Има ли процесуално задължение съдът, при преценка на събраните по делото доказателства да изхожда от съдържащите се в тях сведения каквито са, без да им приписва съдържание, каквото те нямат? “. Касаторът е развил оплаквания за неправилност на определената правна квалификация от съда и с оглед тези си оплаквания е формулирал въпрос, определен от него като материалноправен, а именно: „Каква е отговорността на представляващия и управляващия юридическо лицес нестопанска цел, за служебно получени и неотчетени финансови средства, собственост на юридическото лице – договорна или деликтна по чл. 45 ЗЗД? “. В „ІІІ.“, касаторът е посочил чл. 280, ал. 2 ГПК и лаконично е отбелязъл, че по изложените вече съображения въззивното решение е и очевидно неправилно относно квалифицирането на гражданската отговорност на ответницата като договорна отговорност. Страната е изброила и решения, определени от нея като съдебна практика в подкрепа на изложеното.

Поставените два въпроса, определени от касатора като процесуалноправни са общи, неясни и съдържателно необосновани с конкретен правен извод на състава на въззивната инстанция. Това съображение не се променя и от оплакванията на жалбоподателя за неправилност на решението, обосноваващи поставените въпроси. Така например правно необосновано е твърдението, че във връзка с правната квалификация, ответницата не била правила възражение относно възникване на облигационно отношение между страните, поради което такова възражение не било включено в предмета на спора. Всъщност правната квалификация е дейност на съда по приложението на закона и се извежда от исковата молба, от нейната обстоятелствена част и петитум, т. е. не ответницата следва да обсъжда характера на отношенията между страните, а това е длъжен да направи ищецът, с оглед обосноваване на претенцията си. И тук още с исковата молба, настоящият касатор, ищец в производството е заявил, че сумата е получена целево – за авансово плащане на хотелска услуга за нуждите на „Световната купа по шорт – трек – 2010 г.“, на което домакин била България, като изрично е посочено, че ответницата към този момент е била председател на Организационния комитет за провеждане на „Световната купа по шорт – трек – 2010 г.“ и председател на Управителния съвет на Сдружение „Българска федерация по кънки“. Или тези обстоятелства са въведени още в исковата молба и съответно съобразени от въззивния съд. Оплакванията за неправилност и необоснованост на изводите на съда не релевират валидност по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК на въведеното с тези въпроси общо основание. Само за пълнота на изложението, тъй като липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчна за недопускане на акта до касационно обжалване, следва да се отбележи и липсата на валидно обоснован допълнителен критерий по тези въпроси. Освен, че липсват доводи за относимост на изброената общо практика към разрешенията на въззивния съд, то и същата разглежда различни хипотези и в крайна сметка не третира поставените въпроси в контекста на разглежданата хипотеза по спора. Не съответства на общото основание и последният поставен въпрос, тъй като същият е общ и освен това спестяващ конкретната хипотеза, обосноваваща и неговия отговор. Дали една отговорност е договорна или деликтна зависи от конкретните обстоятелства и факти по спора, т. е. зависи от конкретно установения произход на вземането. Отново неточно е и обосноваването на този въпрос, тъй като съставът изрично е приел, че ответницата е получила тези суми в качеството й на председател на Организационния комитет на Световното първенство по шорттрек, като по делото е било установено, че сумата е изразходвана целево и съответно отчетена именно във връзка с това събитие. Следва да се отбележи още, че и в нито един от изброените и приложени съдебни актове не се разрешава подобен въпрос, поради което липсва обосноваване и на допълнителен критерий по него.

Жалбоподателят е поддържал и основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.Фят състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от жалбоподателя, а и не се констатират от настоящата инстанция. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава на ВКС дефинитивност на посочения фактическия състав липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

При така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че не са установени основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2040 от 06.08.2019 г. по гр. дело № 5946/2018 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: