Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 70 949/30.05.2019 година, подадена от Университет за архитектура строителство и геодезия (УАСГ) [населено място], против решение № 2881/18.04.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 9947/2018 година.

С касационната жалба въззивното решение се обжалва в частта му, с която след изменение на първоинстанционното решение № 344 402/21.02.2018 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 34-ти състав, постановено по гр. д. № 14 890/2015 година УАСГ [населено място] е осъден, на основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на А. В. Й. сумата от 4000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от счупването на петия пръст на лявата ръка, настъпило в резултат от спъване в трайно закрепена скоба против паркиране и последвало падане на 02.02.2014 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането-02.02.2013 година до окончателното плащане.

В подадената от УАСГ [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че в обжалваната си част решението на Софийски градски съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от А. В. Й. против УАСГ [населено място] иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по касационната жалба А. В. Й. е подал отговор на същата с вх. № 98 038/31.07.2019 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 2881/18.04.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 9947/2018 година и такова не трябва да бъде допускано в оспорваната част, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение в обжалваната му част.

УАСГ [населено място] е бил уведомен за обжалваното решение на 07.05.2019, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 70 949/30.05.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК УАСГ [населено място] е поискал обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси относно предпоставките за ангажиране на отговорността на юридическо лице по чл. 49 от ЗЗД за причинени на физически лица, поради неправомерно поведение от страна на служители на ответника, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задължение за надлежно обезопасяване и безпрепятствено преминаване на пешеходци, предвидени в Наредба № 6 за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване и Наредба за поддръжка и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община; за това чия е тежестта на доказване на доказване на възлагането на работата-дали същата се носи от ищеца и какви са последиците, ако не е доказано възлагането на поставянето на скобите и това, че задължението за обезопасяване е възложено на ответника; както и за това трябва ли в исковата молба да бъде посочено каква е възложената работа, на кого е възложена същата, какво противоправно поведение е извършил прекия причинител и каква е причинната му връзка с вредите.

За да ангажира отговорността на УАСГ [населено място] за претърпените от А. В. Й. вреди съставът на Софийски градски съд е приел, че предявеният иск е допустим. Този си извод въззивният съд формирал както въз основа на заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно-технически експертизи, които намирал за обективно и компетентно дадени, и съответстващи на останалите доказателства по делото, поради което им давал вяра изцяло, така и на останалите писмени доказателства-акт за частна общинска собственост от 02.10.2000 година и акт за частна държавна собственост № 02131/24.03.2000 година. Въз основа на тях съставът на Софийски градски съд приемал за установено, че на УАСГ [населено място] е предоставено за ползване студентско общежитие-блок № **А. Скобата против паркиране, намираща се на тротоара на алеята за пешеходци пред блок № **А, била поставена на терена, описан в акт за частна общинска собственост от 02.10.2000 година, където се намирал блока и била разположена върху определения прилежащ терен пред него, почистването и поддържането на който, включително и към тротоарите към него, на основание Наредба за трайно поддържане и опазване на чистотата и управлението на отпадъците на територията на Столична община и Наредба № 6 за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване, следвало да се извършва от УАСГ [населено място].

Съгласно чл. 49 от ЗЗД този,, който е възложил на друго лице някаква работа, отговарял за вредите, причинени от нето при или по повод изпълнението на тази работа. Касаело се до уреден от закона случай на гаранционно обезпечителна отговорност за вреди, причинени законно от другиго, която имала обективен характер, защото не произтичала от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

За да бъдела ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД било необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника, изразяваща се в полагане на дължимата грижа за безпрепятственото преминаване на пешеходци по пешеходната алея; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 от ЗЗД, който включвал елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава-вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумирала, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, като субективният елемент се приемал за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника. Необходимо било вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея-ППВС № 9/1966 година.

Съставът на Софийски градски съд намирал, че УАСГ [населено място] е носител на правното задължение за полагане на дължимата грижа за безпрепятственото преминаване на пешеходци по пешеходната алея. Когато се твърдяло, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на ответника трябвало да е предписано нормативно задължение за действие. Извод за наличие на такова въззивният съд формирал въз основа заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, както и въз основа писмените доказателства, предвид посочените по-горе мотиви относно прилежащата част от терена към предоставената за ползване на ответника сграда.

При анализа на следващите две предпоставки от фактическия състав на предявения иск-наличието на противоправно поведение от ответника, въззивният съд намирал, че в константната съдебна практика деянието се приемало като съзнателен външно проявен акт-действие или бездействие, а противоправността се разбирала като накърняване на чуждо абсолютно субективно право-в процесния случай правото на ищеца на безпрепятствено придвижване по тротоара на алеята за пешеходци пред блок с № **, вход „А”, по отношение на който ответникът не бил положил дължимата грижа за надлежното обезопасяване и безпрепятственото преминаване на пешеходци, без законово основание за това.

Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза въззивният съд приемал за установено, че процесното антипаркинг устройство е поставено в нарушение на изискванията на §. 4, ал. 2 от ПЗР на Наредба за организация на движението на територията на Столична община. Същото се установявало и от показанията на разпитания по делото свидетел Н. Т., който бил очевидец на злополуката, които въззивният съд намирал за обективно и безпристрастно дадени, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото, поради което ги кредитирал изцяло. Съгласно същите процесното антипаркинг устройство се намирало върху пешеходната алея, водеща към [жилищен адрес] вх. „А”, като на самата алея нямало светлина.

Поради посоченото съставът на Софийски градски съд приемал за установено наличието на противоправно поведение от страна на служители на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението за надлежното обезопасяване и безпрепятственото преминаване на пешеходци.

С оглед на посочените по-горе мотиви на състава на Софийски градски съд поставените от УАСГ [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда при постановяване на обжалваното решение. Същите са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, поради което исканото касационно обжалване трябва да бъде допуснато. Без значение е обстоятелството, че след постановяване на обжалваното въззивно решение А. В. Й. е направил отказ от предявения иск за сумата над 4000.00 лева. Този отказ не може да доведе до необжалваемост на решението предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 пр. 1 от ГПК. Към момента на постановяването на въззивното решение цената на предявения иск е 5001.00 лева и именно тя трябва да бъде взета предвид при определянето на това дали решението трябва да бъде допуснато до касационен контрол. Последващия отказ за част от спорното право не може да бъде приравнен на хипотезата на чл. 249 от ГПК при наличието на подадена касационна жалба от насрещната страна. Чрез този отказ страната цели да направи въззивното решение неподлежащо на касационен контрол, с което обаче ще бъдат засегнати интересите на насрещната страна по спора. Още повече, че отказът на иска е за онази част от предявения иск, за която той е отхвърлен и при липса на жалба от страна на ищеца въззивното решение е влязло в сила в тази му част Затова извършеният частичен отказ от спорното право трябва да бъде преценяван от касационния съд при разглеждането на делото по същество.

Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 2881/18.04.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 9947/2018 година по подадената срещу него от УАСГ [населено място], касационна жалба с вх. № 70949/30.05.2019 година и такова трябва да се допусне.

На УАСГ [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 80.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2881/18.04.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 9947/2018 година по подадената срещу него от УАСГ [населено място], [улица] касационна жалба с вх. № 70949/30.05.2019 година.

ДАВА на УАСГ [населено място], [улица] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 80.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.