Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по жалба на Общинско предприятие „Чистота” гр. Панагюрище срещу решение № 464/ 03.12.2019г., постановено по в. гр. д. №720/19г. на Окръжен съд - Пазарджик.

Въззивният съд е разрешил правен спор между ищеца А. П. Л. и ответника ОП”Чистота” гр. Панагюрище, Индустриална зона, възникнал от твърдения на ищеца, че вследствие на трудова злополука на 20.05.2016г., установена с акт за трудова злополука, от която получил изгаряне на очите и остър бронхит, поради което претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000лв. съгласно чл. 200 КТ във връзка с чл. 52 ЗЗД. В срока за отговор ответникът е възразил, че ищецът е съпричинил злополуката, тъй като е действал при груба небрежност - пушил е докато е работил с разтвора от хлор, което било довело до избухването на сместа и оттам до вредите.

Според въззивния съд, от една страна ищецът е претърпял токсо - химична политоксична газово - инхалаторна - термична травма, като е получил увреждания на бронхо - белодробната система, зрителен анализатор и кожа. Понесъл е болестно страдание, отговарящо на отравяне с хлор - средно - тежка степен със съществуваща пряка опасност за живота му. Увреждането представлявало средна телесна повреда. Лечението се извършило в клиника по Токсикология, а сле това постъпил в Очна клиника, заради изгаряне на клепачите 1- ва степен, на корнеята и конюнктивалния сак- 2 степен, като поразените тъкани претърпели промени за период от 1 година, а леките увреждания, изразяващи се в помътнявания на роговицата и сухота на конюнктивита ще останат за цял живот. Ищецът е бил временно недееспособен за период от 4 месеца, но в трудоспособна възраст на 46 години. На основание чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е определил обезщетението в размер на 10000лв.. От друга страна, според въззивния съд възражението за съпричиняване е неоснователно, тъй като работодателят не успял да докаже при условията на пълно и главно доказване фактът, че ищецът е пушил по време на изпълнението на работата и че това е довело до избухването на кофата с разтвор на хлор. В тази връзка съдът е преценил, че показанията на св. Ш. относно обстоятелството, че ищецът е пушил, не са конкретни нейни лични възприятия, а показанията на св. Б. за проведения от него своеобразен следствен експеримент за начина по който може да се взриви кофа с хлор, не са годни за изграждане на фактически изводи. В същото време св. Д. е дал показания като пряк очевидец, че в момента на злополуката ищецът не е пушил, а и според техническата експертиза, която е приета по делото, и при наличие на искра в близост до сместа, нямало как да се стигне до взрив.

Срещу въззивното решение е подадена от работодателя процесната касационна жалба, в която са изложени доводи, че решението е неправилно, тъй като съдът отхвърлил възражението за съпричиняване, като не бил обсъдил показанията на св. Ш. и св.Б., както и пожаро - техническата експертиза по делото, и също така бил нарушил чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението. В изложението към касационната жалба иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК - поради противоречие с практиката на ВКС и значението на спора за развитието на правото, както и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК - поради очевидна неправилност. Формулирани са следните въпроси: Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните като се мотивира кои факти приема за установени, длъжен ли е да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване? Липсата на елементарни старания и внимание от страна на работника, ангажира ли неговата отговорност като пострадал?

При така установените рамки на правния спор и решаващите мотиви на въззивния съд, настоящияг състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Не са налице допълнителните предпоставки от хипотезата на ЧЛ. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Това е така защото въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, възлагайки върху работодателя тежестта на доказване относно факта на съпричиняване при груба небрежност, като му е указал, че дължи пълно и главно доказване. След това в съответствие с практиката на ВКС е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност, и се е обосновал защо е приел, че възражението за съпричиняване не е доказано, а именно поради липсата на преки и косвени доказателства, които да водят категорично до фактическия извод, че ищецът е пушил по време на злополуката, както и наличието на доказателства установяващи обратното - актът за трудова злополука, който се ползва с материална доказателствена сила за механизма на увреждане, показанията на св. Д. и приетото заключение на вещо лице. В мотивите към решението не се установява нарушение на правилата на формалната и правната логика, както и липсват основания за промяна на установената вече практика на ВКС, поради което липсват основания за допускане на касационно обжалване.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за настоящото производство в размер на 1440лв., представляващи платен адвокатски хонорар.

Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 464/ 03.12.2019г., постановено по в. гр. д. №720/19г. на Окръжен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА Общинско предприятие ”Чистота” гр. Панагюрище, Индустриална зона да плати на ищеца А. П. Л. направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1440лв..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: