Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Промишлена енергетика – Варна“ АД ЕИК 813095223 против решение № 2323/23.10.2019 г. по гр. д.№ 1494/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 185 от 10.01.2019 г. по гр. д. № 6438/2016 г. на СГС, с което е признато за установено по отношение на касатора, че държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство и „Евротрансбилд“ ЕООД със седалище гр. София ЕИК 106629962 са съсобственици на поземлен имот с идентификатор. ... с площ 1376 кв. м. по кадастралната карта на [населено място], находящ се в, р.О., [улица] при описани съседи, като са отхвърлени4 исковете в осъдителната им част. Отменен е констативен н. а №. ... г., вписан в СВп. с вх. рег №. ... г., в частта му, с която касаторът е признат за собственик на описаното дворно място.

В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението на СГС, която не е констатирана от въззивния съд, в частта, с която е уважен по-късно предявеният /а не с първоначалната искова молба/ иск от „Евротрансбилд“ ЕООД. Наведено е оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 17, ал. 1 т. 5 ЗППДОП отм., пар. 34 от ПЗР на ЗИД на ЗППДОП отм. - /ДВ бр. 109/1995 г., в сила от 15.12.1995 г., доп. бр. 45/1996 г./, чл. 69 ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че не са обсъдени съществени за спора доказателства и доводи на касатора и за необоснованост на извода, че държавата е останала собственик на дворното място и след включването му в капитала на ищеца, като прилежащата земя към сградите, които са били предоставени за стопанисване и управление, / сега те не са предмет на спора/. Оспорва се извода, че държавата е могла да замени идеални части от дворното място.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал..1 т. 1 и т. 3 ГПК, като са формулирани конкретни въпроси както следва:

На основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК се иска допускане до касация по първата група подобни въпроси: Допустимо ли е субективно съединяване на искове по чл. 108 ЗС чрез последващо конституиране като съищен на съсобственик по негова молба по вече образувано дело на друг съсобственик? Допустимо ли е съсобственик, който не е подал искова молба да се присъедини към нече заведен от негов съсобственик иск по чл. 108 ЗС? Допустимо ли е съсобственик, който ищецът, по иск по чл. 108 ЗС е поискал да бъде привлечен като подпомагаща страна да се конституира като съищец по делото? Допустимо ли е трето лице, чието привличане е поискано от ищеца по иск по чл. 108 ЗС, да се конституира като главна страна по вече образувано дело в хипотеза, различна от уреденото по чл. 225 ГПК главно встъпване?

На основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с Р № 177 от 24.02.2011 г., по т. д. № 958/2009 г. на ВКС, І т. о. се иска допускане до касация по следните подобни въпроси от група 2: Следва ли да се приеме, че е спазено изискването за „пълно описание на непаричната вноска“ / чл. 72, ал. 1 ТЗ/ в акт на държавен орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в акционерното дружество, за апорт на недвижим имот, постановен при действието на отменения чл. 172, т. 5 ТЗ, в който акт имотът е принадлежаща земя към сгради, индивидуализиран с неговия административен адрес?

По третата група въпроси се твърди противоречие с Р № 234/15.02.2012 г. по т. д. № 872/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., както следва: Как се представлява държавата в процеса извън уредените хипотези в чл. 31 ГПК? Разполага ли МС с правомощия за специално основание по чл. 3 ал. 1, т. 5 ЗППДОП отм. в редакцията му към 19.12.1995 г. да представлява държавата по дела в качеството и на собственик на акциите на дружество, включено в списъка на масовата приватизация? Обвързана ли е държавата от собствено решение, постановено с участието на МС, с което е потвърдена валидността на увеличението на капитала на държавното ЕТД?

На основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК се иска допускане до касация по въпрос № 4: Дали съгласно разпоредбата на пар. 34 от ПЗР на ЗИД на ЗППДОП отм. - /ДВ бр. 109/1995 г., в сила от 15.12.1995 г., доп. бр. 45/1996 г./ в капитала на държавните предприятия, ползващи държавна земя, се внася правото на собственост върху земята, или правото на строеж при запазване „голата собственост“ за държавата? Как следва да се тълкува волята на държавата, когато в сроковете по пар. 34 от ПЗР на ЗИД на ЗППДОП отм. ръководителят на съответното ресорно ведомство увеличава капитала на държавното търговско дружество със земя, която се ползва от същото? В хипотезата по на пар. 34 от ПЗР на ЗИД на ЗППДОП отм. как се установява, че търговското дружество ползва държавната земя и достатъчно ли е да се установи, че същото ползва апортираната земя, като прилежащ терен към сграда, за да се определи предметът на апорта?

Основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК е наведено по въпрос № 5. Как следва да се прилага презумпцията на чл. 69 ЗС когато държавно ЕТД, в изпълнение на заповед за увеличение на капитала му, е установило владение върху недвижим имот? Твърди се противоречие с Р № 144/02.12.2014 г. по гр.№ 1650/2014 г. на ВКС, ІІ гр. о., Р № 973/21.12.2009 г. по гр. д.№4321/2008 г. на ВКС, І гр. о., Р № 107/25.05.2011 г. по гр. д.№ 1297/2010 г. ВКС, ІІ гр. о., Р № 77/25.02.2010 г. по гр. д.№ 506/2009 г. на ВКС, ІІ гр.-о.

Същото основание е посочено и по въпрос № 6: Длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите си относно правнорелевантните факти да посочи в мотивите на решението си точно и ясно каква фактическа обстановка приема за установена и въз основа на кои доказателства и да обсъди всички доводи във въззивната жалба.

Ответникът по касация „Евротрансбилд“ ЕООД оспорват касационната жалба и заявените основания за допускане до касация, като счита, че: по първия въпрос не е посочено какъв ще е приноса към правото и защото по него има съдебна практика, вторият въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната съдебна практика, която е неприложима, третия въпрос е неотносим към изхода на спора, защото спорът за действителността на вписването в търговският регистър е различен и не определя изхода от настоящия спор. Счита, че по настоящото дело не е налице хипотезата на пар. 34 ЗППДОП отм., защото терена се ползва и от други фирми. По пети въпрос се твърди неотносимост към спора, защото на касатора не е предоставено владението върху терена. Последният въпрос не кореспондирал на мотивите на решението, в които са обсъдени доказателствата и доводите на касатора. Затова моли да не се допуска касационен контрол.

Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството не взема становище.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

С първоначалната искова молба, държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството е поискала на основание чл. 108 ЗС да бъде признато за установено по отношение на касатора, че тя е собственик 8414//10000 ид. ч. от ПИ с идентификатор. ... с площ 1376 кв. м. по кадастралната карта, находящ се в [населено място], р.О., [улица]. Преди да бъде изпратен препис от исковата молба на ответника, след искане за превличане на „Евротрансбилд“ ЕООД като неин помагач, това дружество е предявило иск по чл. 108 ЗС против същия ответник за 1586/10000 ид. ч. от същия имот. Държавата сочи като основание това, че е стар държавен имот, актуван за държавен, а дружеството се позовава на договор за замяна с държавата от 01.09.2005 г., с който са прехвърлени самостоятелни обекти на собственост – сгради и идеални части от терена към всяка от тях.

Първата група въпроси, за които се твърди основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаят възможността да се предяви иск по чл. 108 ЗС от съсобственик против ответник по вече образувано дело по иск по чл. 108 ЗС от друг съсобственик против същия ответник за неговата идеална част. Въззивната инстанция е приела, че това е възможно, тъй като, съгласно чл. 213 ГПК при връзка между делата съдът може и по свой почин да съедини две дела за постановяване на общо решение.

Настоящата инстанция намира, че по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване поради това, че въпросът не е от значение за развитието на правото и хипотезата не сочи на вероятна недопустимост на решението. В случая е налице последващо субективно активно съединяване на искове. До него може да се стигне и ако в съда са постъпили две отделни искови молби от двама съсобственици за идеални части от един и същ имот против един и същ ответник. Въпрос на целесъобразност и процесуална икономия, включително и за ответника е дали съдът ще съедини двете дела за разглеждане в едно производство за постановяване на едно решение. /в този смисъл мшж определение № 914/18.11.2011г. по ч. т.д.№ 556/2010 г. на ВКС, ІІ т. о./ При тази преценка съдът изхожда от това дали двете дела подлежат на разглеждане пред един и същ съд и дали има връзка между делата. Същевременно дори отговорът на тези два въпроса да е положителен, правата на ответника не се засягат, тъй като всеки от ищците-съсобственици е обикновен другар и за него процесуалното правоотношение е отделно. В конкретния случай правата на ответника не са засегнати, тъй като втория иск е постъпил в съда по-малко от месец след първия и преди да му бъде връчена първоначалната искова молба. Или в обобщение, тъй като се касае за преценка за целесъобразност, която не се проверява по пътя на обжалването, а първата група въпроси не са свързани с точното прилагане на закона и нямат значение за развитието на правото, по тях не се допуска касационно обжалване.

По делото е установено следното:

Със заповед № Ап-186 от 06.1983 г. на СП „Промишлена енергетика“ гр. София са предоставени сгради на адрес София, [улица] и № 2б / л. 178 от делото на РС/, сега [улица]. Със заповед на Министерство на икономиката и планирането е образувана ДФ „Софпроменерго“, която поема активите и пасивите на СК „Промишлена енергетика“ по баланса към 31.12.1990 г. /л. 177/. Преобразуването на ДФ „Софпроменерго“ в ЕТД с държавно имущество „Софпроменерго“ ЕООД на основание чл. 17 ЗППДОП отм. е извършено с решение № 8/20.01.1993 г. на председателя на Комитета по енергетика, вписано с решение от 29.01.1993 г. При изготвяне оценката на имуществото на това дружество на основание ПМС № 179/1991 г. не е оценена земя, находяща се на [улица], защото не е влизала в имуществото на държавната фирма Оценявани са само сгради на този адрес и земя в[жк]/л. 158-161и сл. /, т. е. земя на [улица]не е включена в капитала му на основание чл. 17а ЗППДОП отм., Със заповед № 186/04.06.1996 г. на председателят на Комитета по енергетика е прекратено чрез вливане ЕООД „Софпроменерго“, като имуществото му преминава в „Техенерго“ ЕАД гр. София – увеличен е капитала на дружеството с парична сума. Със същата заповед е намален капитала на същото дружество с 1 061 000 лв. /неденом./ и това имущество преминава в капитала на „Промишлена енергетика Варна“ ЕАД. Изрично е посочено, че в тази сума се включва недвижимо имущество, състоящо се от сгради „и прилежаща земя на ул.. .. [населено място]“ Промишлена енергетика Варна“ АД е включена в програмата за масова приватизация с решение на НС от 19.12.1995 г. и по отношение на него не е могло да се намалява капитала им. „Техненерго“ ЕАД е предявило иск за прогласяване нищожност на вписването в търговският регистър на увеличението на капитала на „Промишлена енергетика Варна“ АД, в който като трето лице-помагач е участвал Министерският съвет. Искът е отхвърлен с влязло в сила решение, потвърдено с решение № 1045/07.07.1995 г. по гр. д.№ 234/1999 г. на ВС. Прието е, че вписването е законосъобразно, защото последващата заповед на Министъра на енергетиката, с която се отменя заповед № 186/1996 г. на председателя на Комитета по енергетика е нищожна, а първата заповед е породила правно действие, защото с нея не се намалява, а се увеличава имуществото на „Промишлена енергетика Варна“ АД

Въззивната инстанция, с обжалваното сега решение, е приела, че МС и Държавата, представлявана от МФ или МРРБ на основание чл. 18, ал. 3 и ал. 4 ГПК са различни правни субекти, като МС е самостоятелно ЮЛ и ръководи изпълнителната власт, а държавата е отделен правен субект и участва отделно в гражданския оборот от свое има и за своя сметка. Затова е формирала извод, че участието на МС в производството като трето лице-помагач не е равнозначно на участие на държавата и мотивите в цитираното решение на ВС не я обвързват.

По отношение на този извод е формулирана третата група въпроси, отнасящи се до това има ли МС правомощия, произтичащи от чл. 3 ал. 1, т. 5 ЗППДОП отм. в редакцията му към 19.12.1995 г. да представлява държавата по дела в качеството и на собственик на акциите на дружество, включено в списъка на масовата приватизация и обвързана ли е държавата от съдебно решение, постановено с участието на МС, с което е потвърдена валидността на увеличението на капитала на държавното ЕТД.

Тази група въпроси не определят изхода от спора. Нормата на чл. 223 ГПК определя установително действие на решението в отношенията между третото лице и насрещната страна и задължително действие на мотивите между него и привляклата го страна. Предмет на другото дело е била нищожността на вписването на увеличението на капитала. Искът е отхвърлен и вписването е безспорно. По настоящото дело обаче основният спорен въпрос е дали държавата е прехвърлила на ответното дружество освен сградите и правото на собственост върху терена на процесния имот. Отговорът на този въпрос не зависи от разрешеният спор за нищожност на вписването. Затова е без значение, че съдът е приел, че държавата не е обвързана от решението по приключилото дело, по което като подпомагаща страна е участвал МС.Стелно отговорът на основния въпрос по настоящия спор дали държавата е прехвърлила правото на собственост върху терена на процесния имот на ответното дружество / сега касатор/ не зависи от това дали държавата е обвързана от решението. Поради това, тази група правни въпроси са неотносими към изхода на спора. В този смисъл е неотносимо и цитираното от касатора в изложението Р № 234/15.02.2012 г. по т. д. № 872/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. Затова не се допуска касационен контрол по тези въпроси.

След приключване на спора относно законосъобразността на вписването в търговският регистър на увеличението на капитала, с приемо-предавателни протоколи от 15.09.1999г., от 04.10.2001 г. и от 14.11.2001 г. между Техноенерго“ ЕАД и „Промишлена енергетика Варна“ АД не е предавана прилежаща земя, а само сгради. Земята е оценена и заприходена в капитала на ответното дружество през 1999 г. и фигурира в баланса към 31.12.2000 г., от когато е декларирана по ЗМДТ. В декларацията по ЗМДТ към 2010 г. тя е описана като УПИ. ... от кв.. ... с площ 1370 кв. м. На този имот касаторът е признат за собственик с констативен н. а №. ... г. на нотариус, вписан в СВп. с вх. рег № 31002/23.08.2003 г. СТЕ е установила, че по плана от 1967 г. процесният имот е включен в п.. ... кв.. ..., с по-голяма площ, заключена между четири улици, който е отреден за обществено мероприятие – хотел, ресторант за Комитета по туризма и Комитета по отдих и туризъм. По планът от 1975 г. теренът попада в същия парцел за обществено мероприятие, но вече е п.... в кв.. .... През 1977 г. е заснет имот пл.. ... в очертанията на големия парцел. ..., отреден за обществено мероприятие с площ 1365 кв. м. Той заема североизточната част от големия парцел, отреден за обществено мероприятие. При действието на този план, но без да е известно кога и без да е намерена преписка по попълване на кадастралната основа, е очертан имот пл.№. ..., който почти се покрива с имот пл.№. ..., върху който попадат сградите, собственост на „Промишлена енергетика Варна“ АД.. През 2003 г. в очертанията на имот пл.№. ... са подпълнени по искане на касатора сгради, някои от които са узаконени като строежи. Ясно е, че към 1996 г., когато е издадена заповед № 186/1996 г. в кадастралният план е очертан имот пл.№. ..., но той не е индивидуализиран в тази заповед със сигнатура по плана. В заповед № 186/1996 г. е посочен само административен адрес на сградите, а обема на прехвърлените права е „прилежащата земя“ към тях. Според вещото лице от СТЕ, това описание е непълно и недостатъчно за индивидуализиране на прехвърления имот. Прието е за безспорно между страните с протоколни определения от 27.11.2018 г., че процесния имот е бил държавна собственост от преди да бъде включен в капитала на някое дружество и че върху процесния терен са разположени десет сгради и самостоятелни обекти на правото на собственост, заснети в приетата през 2010 г. КК с номера от 1 до 10, вписани в кадастралният регистър на името на „Промишлена енергетика Варна“ АД / на стр. 4-5 в извлечението от КР/ Тези сгради не са предмет на спора. Спорна е прилежащата земя към тях – имот с площ 1376 кв. м.

Първата инстанция е приела, че вписаното „прилежаща земя“ следва да се разбира като право на строеж върху нея. Въззивната инстанция е приела, че прилежаща земя не е била включена при преобразуване на „Промишлена енергетика Варна“ в ЕТД с държавно имущество. Прието е, че земя не е апортирана в капитала на „Промишлена енергетика Варна“ АД, тъй като съгласно чл. 17, ал. 3 ЗППДОП отм., но действал към 1996 г. нормите на чл. 72 е чл. 73 ТВ не се прилагат, но трябва да има заповед по чл. 11 от ПРУПСД / отм/, т. е. трябва да има заповед на министъра, който упражнява правата на държавата в управлението на дружеството, с която имота да е отписан като държавен и да е включен в капитала на дружеството като непарична вноска с индивидуализация. Тъй като в заповедта на председателя на Комитета по енергетика е увеличен капитала със сума, но няма описание на недвижимия имот, то такъв не е апортиран, а приемо-предавателните протоколи нямат вещно действие. Заприходяването в капитала също няма вещно прехвълително действие. По тази част от мотивите на въззивната инстанция са формулирани две групи въпроси. Първата касае описанието на имота, който се апортира. Касаторът се позовава на противоречие с Р № 177 от 24.02.2011 г., по т. д. № 958/2009 г. на ВКС, І т. о. С него е прието, че внасянето на недвижима вещ в капитала на търговско дружество изисква тя да е надлежно конкретизирана, но действалото до 16.Х.2000 г. правило на чл. 172, т. 5 /отм./ ТЗ е свеждало това изискване единствено до посочване на „вида и стойността на непаричните вноски”. Впоследствие разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ТЗ в редакцията й към ДВ, бр. 84 от 13.Х.2000 г., поставя като изискване за валидно апортиране „пълно описание на вноската” - индивидуализацията на недвижим имот като предмет на такава вноска освен посочване на нейния вносител и на основанието, от което той черпи правото си на собственост /арг. чл. 72, ал. 1 in fine ТЗ/.

Заповед № 186/1996 г., с която са апортирани сградите и прилежащата земя, индивидуалиризани като местонахождение с административен адрес е издадена при действието на правило на чл. 172, т. 5 /отм./ ТЗ, действало до 16.Х.2000 г., но въпреки това съдът е приел, че е необходима пълна индивидуализация на апортираната вещ.

Налице е противоречие на обжалваното решение с Р № 177 от 24.02.2011 г., по т. д. № 958/2009 г. на ВКС, І т. о., поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса: „спазено ли е изискването за „пълно описание на непаричната вноска“ в акт на държавен орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в акционерното дружество, за апорт на недвижим имот, постановен при действието на отменения чл. 172, т. 5 ТЗ имотът е принадлежаща земя към сгради, индивидуализиран с неговия административен адрес?“

Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК по въпрос № 4, касаещ приложение на разпоредбата на пар. 34 от ПЗР на ЗИД на ЗППДОП отм. - /ДВ бр. 109/1995 г., в сила от 15.12.1995 г., доп. бр. 45/1996 г./. Нормата е ясна – предмет на прехвърляне е правото на собственост върху земя. В нея не е посочено, че се прехвърля право на строеж. Поради това не се нуждае от тълкуване и по този въпрос не се допуска касационо обжалване.

Въззивната инстанция е приела въз основа на гласните и писмени доказателства по делото, че имота се ползва освен от „Промишлена енергетика Варна” АД и от други правни субекти и върху него ответникът не упражнява владение. Това се установява и от вписването на собствениците в Кадастралният регистър. Затова въпросите, касаещи приложение на презумпцията по чл. 69 ЗС не са определящи за изхода от спора и по тях не се допуска касация.

Последният въпрос касае задължението на съда да обсъди всички доказателства. Съдът е изпълнил това задължение, но изводите по посоченият по-горе въпрос, по който се допуска касационно обжалване не кореспондират на съдържанието на заповед № 196/04.06.1996 г. Затова по последната група въпроси, касаещи задълженията на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК не обуславят допускане до касация.

Водим от изложеното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2323/23.10.2019 г. по гр. д.№ 1494/2019 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от „Промишлена енергетика – Варна“ АД ЕИК 813095223.

Указва на касатора да внесе сумата 436, 36 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: