Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЮНИВЪРС-ЮНИТ“ ЕООД, представлявано от адв. Д. Н., срещу решение № 80 от 01.04.2019г. по в. т.д. № 691/2018г. на Апелативен съд – Варна, с което е обезсилено решение № 789 от 23.10.2018г. по т. д. № 693/2018г. на Окръжен съд – Варна и е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл. 71 ТЗ вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения за извършено от въззивния съд неправилно тълкуване и прилагане на чл. 71 ТЗ. Поддържа, че положително решение по иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ би довело до заличаване по партидата на дружеството на вписаните като собственици на дружествените дялове на „Х. ландс“ ООД, но не и до установяване на обстоятелството кой е собственик на същите, поради което счита, че е допустимо предявяването на положителен установителен иск за собственост върху дружествените дялове, уважаването на който ще легитимира касатора като лице, което има правен интерес да води производство по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Твърди, че е завел иск с правно основание чл. 29 ЗТР, но производството първоначално е било спряно до приключване на спора по заведен против него иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за обявяване нищожност на договор № 1618 от 08.03.2016г., с който касаторът купува от И. С. С. собствеността на всички 100 дружествени дяла от капитана на „Х. ландс“ ЕООД, приключило с постановено решение в полза на касатора, а впоследствие производството по чл. 29 ЗТР е спряно до приключване на производството по настоящото дело. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. Д. за допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът обосновава с твърдението за произнасяне на въззивния съд в противоречие с ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС. Поддържа още, че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „Допустимо ли е предявяване на положителен установителен иск за собственост върху дружествени дялове по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 71 ТЗ или въпросът за собствеността на дружествени дялове от капитала на търговско дружество може да бъде решен единствено в производство по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ?“. Поддържа още, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като в определението си за насрочване на делото в открито съдебно заседание въззивният съд е посочил, че въззиваемата страна не е представила писмен отговор, а в решението си е посочил, че основателността на въззивната жалба се оспорва с писмен отговор от насрещната страна.

Ответникът „Х. ландс“ ООД не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, за да достигне до извода си за недопустимост на предявения иск, е приел за установена следната фактическа обстановка: 1/ Ответното дружество е учредено от С. М. и Х. В.; 2/ на 19.09.2014г. по партидата на ответното дружество е вписано прехвърлянето на всички дружествените дялове от двамата съдружници на И. И. Г.; 3/ на 01.10.2014г. с ново вписване по партидата на ответника е отразено прехвърлянето на всички дружествени дялове от И. Г. на И. С.; 4/ на 20.03.2015г. по партидата на дружеството е обявено решение № 48 от 20.01.2015г., постановено по т. д. № 1811/2014г. на ВОС, ТО, влязло в сила на 20.01.2015г., с което вписваното на 19.09.2014г. обстоятелство – продажбата на дружествени дялове от Х. В. на И. Г., е прогласено за несъществуващо, на основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТР; 5/ на 26.08.2015г. по партидата на дружеството е обявено решение № 488 от 16.06.2015г., постановено по по т. д. № 191/2015г. на ВОС, ТО, влязло в сила на 16.06.2015г., с което вписаното на 19.09.214г. обстоятелство – продажбата на дружествени дялове от С. М. на И. Г., е прогласено за несъществуващо, на основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТР; 6/ С влязло в сила решение по гр. д. № 2964/2016г. на ВРС е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на ответното дружество, сключен между Х. В. и И. Г. на 15.09.2014г., на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, а с влязло в сила решение по гр. д. № 3174/2016г. на ВРС е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на ответното дружество, сключен между С. М. и И. Г. на 15.09.2014г., на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД; 7/ Със заявление вх. № 20160309155303 е поискано вписване промяна на едноличния собственик на капитала, управлението и представителството, промяна в седалището и адреса на управление на ответното дружество, като е представен договор за покупко-продажба от 08.03.2016г., с който И. С. е продал на ищеца всички дялове от капитала на дружеството, но с определение № 818/11.03.2016г. по т. д. № 311/2016г. регистърното производство е спряно до приключване на производството по гр. д. № 2964/2016г. на ВРД, а с определение № 819/11.03.2016г., постановено по т. д. № 310/2016г., регистърното производство е спряно до приключване на производството по т. д. № 1851/2015г. на ВОС; 8/ На 11.03.2016г. по партидата на ответника е вписано допуснато обезпечение по т. д. № 1851/2015г. на ВОС чрез запор на дружествените дялове на И. С.; 9/ На 11.05.2016г. по партидата на ответното дружество е обявено влязлото в сила решение по т. д. № 1851/2015г. на ВОС, с което вписаното на 01.10.2014г. обстоятелство – продажба на дружествени дялове от И. Г. на И. С., е обявено за несъществуващо обстоятелство, на основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТР; 10/ В резултат на извършеното обявяване на цитираните съдебни актове по партидата на ответника е осъществено заличаване на вписаните обстоятелства и е възстановено предходното вписване на Х. В. и С. М. като съдружници.

При така установената фактическа обстановка въззивния съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 71 ТЗ вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на членствени права на ищеца в дружеството – ответник, е недопустим. Посочил е, че искът е основан на твърдения, че ищецът е добросъвестен приобретател на дружествени дялове по силата на сключен, но невписан в ТР договор по чл. 129 ТЗ и че на основание чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ са му непротивопоставими заявените права от трети лица, вкл. осъществените заличавания на вписани обстоятелства след проведена искова защита по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Изложил е съображения, че искът по чл. 71 ТЗ не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника от страна на органите на дружеството, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска е наличието на правен интерес, във връзка с което съгласно цитираната от него практика на ВКС подлежи на изследване доколко органът на дружеството нарушава с действията си законово регламентирани членствени права на конкретния съдружник/акционер или изобщо отрича правото му на членство /в този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 202 от 22.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 764/2009 г. на II т. о., решение № 75 от 31.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 538/2009 г., II т. о., ТК и решение № 220 от 14.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 839/2010 г., II т. о., ТК, както и определение № 77/23.01.2013 г. по ч. т.д. № 739 по описа за 2012 г. на ВКС, I т. о./. Позовал се е на решение № 133/22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., според което установителният иск е допустим само когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и няма да се налага да се води след това друг иск.

Въззивният съд е приел, че в случая ищецът е твърдян приобретател на дружествени дялове с договор по чл. 129 ТЗ, подлежащ на вписване в ТР - чл. 129, ал. 2, предл. последно ТЗ и чл. 4 ЗТР, който е заявен за вписване в ТР, но регистърното производство е спряно до приключване на спора по т. д. № 1851/2015 г. на ВОС с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Взел е предвид, че по спора е постановен влязъл в сила съдебен акт с последица – заличаване на вписани обстоятелства, вкл. и заличаване на И. С. /праводател на ищеца/ като притежател на дружествени дялове, като след осъщественото заличаване са възстановени предходно осъществени вписвания в ТР, сочещи като съдружници С. М. и Х. В.. В тази връзка е посочил, че собствениците на капитала на търговското дружество са установими от вписванията в ТР - чл. 2, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и тези обстоятелства са публични - чл. 11 ЗТРРЮЛНЦ. Въззивният съд е приел, че валидността на осъщественото заличаване на вписани обстоятелства и възстановяване на предходни такива в контекста на твърдяните от ищеца заявени в ТР и противопоставими права може да бъде предмет на разглеждане единствено при инвокиран спор с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, в който може да бъде разрешена конкуренцията между правата на ищците след проведен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и правата на трети лица, твърдяни добросъвестни приобретатели на дружествени дялове със заявени права пред ТР, като заличаването на вписани обстоятелства също може да бъде предмет на такъв иск. По тези съображения е достигнал до извод за липса на правен интерес от предявения установителен иск. Приел е, че във всички случаи, когато спорът за права касае вписани в ТР обстоятелства, същият следва да бъде разрешен с правните способи по чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ, които могат да доведат до заличаване им, като е недопустимо съдебното установяване на правата по общия ред с установителните искове по чл. 71 ТЗ вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, явяващи се субсидиарна форма на правна защита. Счел е, че уважаването на предявения иск не би довело до осъществяването на целената правна последица - легитимиране на ищеца като едноличен собственик на капитала и вписване на соченото обстоятелство в ТР, тъй като дори и да бъде уважен предявеният иск, това не би се отразило върху съществуващите вписвания, а последните могат да бъдат заличени само ако е постановено положително за ищеца решение по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Във връзка с довода за наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът е посочил, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, но не е формулирал конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.

Процесуалноправният въпрос, поставен във връзка с довода за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, се отнася до допустимостта на положителен установителен иск за собственост върху дружествени дялове по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 71 ТЗ. Този въпрос е разрешен от въззивния съд, след като в съответствие с постоянната съдебна практика е изследвано дали е налице нарушаване на членствените права на ищеца в резултат на действия на орган на дружеството и дали с оглед конкретните факти по делото уважаването на предявения иск би довело до целените от ищеца правни последици. Следователно въззивният съд не е отрекъл по принцип допустимостта на установителен иск за собственост върху дружествени дялове по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 71 ТЗ, а даденото от него разрешение е обусловено от специфичните за настоящия спор обстоятелства, въз основа на които е формиран извод за недопустимостта на предявения иск. От друга страна, по допустимостта и правните последици от уважаване на искове по чл. 71 ТЗ и чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е формирана съдебна практика, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана и от която въззивният съд не се е отклонил, тъй като даденото от него разрешение е не резултат от произнасяне в противоречие с тази практика, а от съобразяване на релевантните за правния интерес от предявения иск конкретни факти по делото. Изложеното обуславя извод за липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулирания от касатора процесуалноправен въпрос.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 01.04.2019г. по в. т.д. № 691/2018г. на Апелативен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: