Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. С., приподписана от адв. В. У., против въззивно решение № 237/24.10.2019 г., постановено по гр. д. № 455/2019 г. на Окръжен съд - Ловеч, с което е потвърдено решение № 245/27.06.2019 г. по гр. д. № 642/2018 г. на Районен съд - Троян, с което са отхвърлени предявените от С. И. С. искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД против М. И. В. за заплащане солидарно с М. М. Н. на обезщетение за търпени неимуществени вреди за периода от 06.07.2013 г. до 12.07.2018 г. в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, до окончателното й изплащане и са присъдени разноски.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК и твърди, че решението е очевидно неправилно, тъй като изводите на въззивния съд противоречат на фактите и доказателствата събрани по делото.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касационната жалба М. М. Н. и М. И. В., чрез адв. Х. Х. - Й., в който излагат съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 245/27.06.2019 г. по гр. д. № 642/2018 г. на Районен съд - Троян, с което са отхвърлени предявените от С. И. С. против М. И. В. и М. М. Н. искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени от него за периода от 06.07.2013 г. до 12.07.2018 г. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания - получено заболяване - „застойна сърдечна недостатъчност“ и засягане на репутацията му в обществото. Ищецът твърди, че вредите били от незаконосъобразни актове - действия и бездействия на двамата ответници, които като длъжностни лица в отдел „Местни приходи” на Община – Троян, при изпълнение на административната им дейност, първия като началник на отдел „Местни приходи” на Община - Троян, а втората като главен експерт „контрол МДТ” през последните 15 години не се съобразявали с подаваните от него заявления и декларации във връзка с данъци и такси за притежаван от него наследствен имот в [населено място], махала „Ч.”, който не обитавал от години, като отправяли постоянни „заплахи, закани и разкарване“ и му начислявали недължими данъци и такси „битови отпадъци“ за неизвършена услуга за този имот. По делото е установено, че е издаден акт за установяване на задължение по декларация № АУ001383/26.08.2016 г., от главен експерт М. Н., орган по приходите в отдел „Местни проходи“ на [община] въз основа на декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ и по данни, посочени от данъчно задълженото лице, които са обработени в съответния софтуерен програмен продукт, от който се черпят данните за наличните задължения. Установено е и, че ответникът М. В., в рамките на своята компетенция е оттеглил акта за установяване на задължение по декларация № АУ000063/17.07.2013г. и е отменил акта за установяване на задължение по декларация № АУ001383/26.08.2016 г. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни и недоказани, тъй като не са представени надлежни доказателства за лични действия на ответниците, в това число заплахи и закани, които да са противоправни и насочени към ищеца. Посочил е, че извършваните и описани действия по изпълнение на трудовите функции от ответниците, в качеството им на служители на Община - Троян не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 45 ЗЗД като противоправни деяния. Още повече, че те са предмет на произнасяне по висящо пред Административен съд - Ловеч производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по иск на С. С. срещу Община - Троян за незаконосъобразни актове, действия и бездействия на тези двама служители. Освен това от представените амбулаторни листи, снимки на опаковки на медикаменти не могат да установят вида на претърпените вреди и причинна връзка с личното поведение на ответниците и деянието.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.Оидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда prima facie - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението очевидно съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен contra legem до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен extra legem, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка.

С оглед изхода на настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати направените и доказани от ответниците разноски за настоящата инстанция в размер на по 800 лв. за адвокатско възнаграждение по представените договори за правна защита и съдействие от 16.12.2019 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 237/24.10.2019 г., постановено по в. гр. д. № 455/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч.

ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на М. М. Н., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на М. И. В., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: