О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 680

гр. София, 20.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2098 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дофи“ ООД, [населено място] срещу решение № 350 от 20.10.2023 г. по в. т. д. № 383/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, 2 търговски състав, с което след отмяна на решение № 19 от 10.05.2023 г. по т. д. № 13/2023 г. на Кърджалийски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Дофи“ ООД, определена е началната й дата - 01.01.2017 г., открито е производство по несъстоятелност на длъжника „Дофи“ ООД, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото на търговеца, назначен е временен синдик на дружеството и е определено възнаграждението му.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е недопустимо. Излага доводи, че първоинстанционният съд се е произнесъл по молба по чл. 625 ТЗ, която не е отговаряла на изискванията на чл. 628, ал. 1, т. 3 ТЗ, тъй като към нея не са били приложени списъци на кредиторите и длъжниците на „Дофи“ ООД с посочване на размера, падежа и обезпеченията на задълженията и вземанията на длъжника, както и че въззивният съд не е отстранил посочената нередовност. Счита, че е налице и още едно основание за недопустимост на въззивния акт – произнасяне от съда „свръхпетитум“, което обосновава с липсата на твърдение в молбата за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, че вземането на молителя кредитор произтича от търговска сделка. Касаторът поддържа, че тъй като в молбата по чл. 625 ТЗ не се твърди, че процесната сделка е търговска, няма как той да оборва презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ. В тази връзка се позовава на неправилност на въззивния акт с оглед нарушение на процесуалното правило на чл. 154, ал. 1 ГПК относно разпределението на доказателствената тежест. Счита за неправилно становището на решаващия състав на Пловдивски апелативен съд, че са налице законоустановените предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по отношение на „Дофи“ ООД. Излага, че кредиторът К. В. Д. не е доказал качеството си на кредитор на длъжника по търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, доколкото сключеният между него и ответното дружество договор за заем не е абсолютна търговска сделка и по делото не е установено да се касае до сделка, извършена от търговец по занятие - молителят В. не бил търговец и не осъществявал по занятие дейност по кредитиране. В касационната жалба се оспорва и направеният от въззивния съд извод, че е налице обективно трайно икономическо състояние на длъжника, а именно неплатежоспособност, така както е дефинирано в разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „1. Без да е наведено като фактическо твърдение в молбата за образуване на производство по несъстоятелност, депозирана от физическо лице, че договорът за заем по чл. 240 ЗЗД представлява търговска сделка, действа ли презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ?; 2. Възниква ли задължение за юридическото лице за оборване на презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ, когато не е налице твърдение в молбата за откриване на производство по несъстоятелност, че предоставеният договор за заем е търговска сделка?; 3. При наличие на съдебни актове, които са влезли в сила, в които е прието, че вземането на молителя/кредитора в производството по несъстоятелност представлява гражданско, а не търговско правоотношение, то следва ли съдът по несъстоятелността да се съобрази с тази констатация?; 4. Може ли съдът, пред който е налице образувано производство по несъстоятелност, да игнорира установения гражданскоправен характер на взаимоотношенията между страните с влезли в сила съдебни актове?; 5. При наличие на нередовност по чл. 628, ал. 1 ТЗ на молба за откриване на производство по несъстоятелност следва ли съдът да постанови решение по същество или следва да остави молбата без движение и при неотстраняване на нередовностите – да я остави без разглеждане и да прекрати производството?“ В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са възпроизведени и доводите по касационната жалба за недопустимост на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба К. В. Д. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 613а, ал. 1 ТЗ и е процесуално допустима.

За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, Пловдивски апелативен съд е съобразил, че в молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Дофи“ ООД К. Д. се позовава на договор за заем, сключен с ответното дружество, като заемател, както и на образувани граждански дела и заповедни производства за връщане на заемната сума, и на издадени изпълнителни листове по тях. Изложил е съображения, че договорът за заем не попада в изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ абсолютни търговски сделки, но може да бъде определен като относителна търговска сделка по презумпцията на чл. 286 ТЗ. Изтъкнал е, че в случая договорът е сключен между физическо лице заемодател и търговско дружество заемател, тоест една от страните по сделката притежава качеството търговец. Подчертал е, че съгласно чл. 287 ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от закона. Решаващият състав на апелативния съд е приел, че обстоятелството, че молителят не е търговец и не упражнява по занятие дейност по кредитиране, както и водените от него дела срещу длъжника не се отразяват на извода, че страните са обвързани от търговска сделка. Въз основа на представените по делото писмени доказателства /издадени изпълнителни листове за вземането на Д. и данни за образувано изпълнително дело въз основа на тях от молителя в качеството му на взискател срещу длъжника „Дофи“ ООД/ въззивният съд е формирал извод, че Д. има неудовлетворено вземане към ответника, произтичащо от сделка, която следва да се определи като търговска, т. е. притежава качеството кредитор по търговска сделка и е легитимиран да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество.

При преценката дали длъжникът е неплатежоспособен въззивният съд е взел предвид установеното със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е кредитирал, и събраните по делото писмени доказателства – справки от НАП и частни съдебни изпълнители. Приел е, че ответникът има задължения по баланс и оборотна ведомост към 31.03.2023 г. в размер на 2 308 000 лв., от които: 1 036 000 лв. към финансови предприятия, 1 272 000 лв. други, които включват 8 000 лв. задължения към персонала, 242 000 лв. осигурителни задължения, 191000 лв. данъчни задължения и 831 000 лв. разчети към собственици; към 24.04.2023 г. данъчните и осигурителните му задължения са в размер на 784 333, 23 лв. В решението е отразено, че съгласно издадените от ЧСИ справки задължението към молителя възлиза на 58 492,97 лв., като ответникът има и задължения, предмет на удовлетворяване по изпълнителни дела, както следва: 942 680, 31 лв. към „Обединена българска банка“ АД и 15 996 лв. към „Термотех“ ЕООД. Отразено е, че към 31.03.2023 г. краткотрайните активи на длъжника се изчерпват с вземания по търговски спорове в размер на 7 000 лв. Съдът е посочил, че според изчисленията на експерта коефициентите на ликвидност към 31.12. на годините от 2017 до 2022, съответно към 31.03.2023 г. са: коефициент на обща ликвидност – 0,783, 0,791, 0,574, 0,572, 0,045, 0,005 и 0,003, а коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност - под единица. Отразено е, че коефициентът на финансовата автономност към 31.03.2023 г. е отрицателен, което показва незадоволителна финансова автономност и невъзможност със сумата на собствения капитал да се покрият задълженията, както и че коефициентът на задлъжнялост разкрива, че дружеството използва изцяло привлечен капитал и е силно задлъжняло.

Въз основа на констатациите на вещото лице, проследявайки коефициентите на ликвидност, решаващият състав е приел, че дружеството длъжник не може да покрива текущите си задължения с текущите си вземания и е неплатежоспособно. Съдът е счел, че е налице е хипотезата на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, както и на чл. 608, ал. 3 ТЗ, въвеждащ оборимата презумпция, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Направено е заключение, че състоянието на неплатежоспособност на ответника е трайно, считано от 2017 г. и началната дата на неплатежоспособността следва да се определи на 01.01.2017 г., когато са спрели плащанията по договора за банков кредит, сключен между длъжника и „Обединена българска банка“ АД, и е образувано изпълнително дело с взискател посочената банка.

Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, поставянето на въпроси № 1 и 5 в изложението на основанията за достъп до касация и дължимата проверка в стадия по селекция на касационните жалби, настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Неоснователни са съображенията на касатора за ненадлежно упражняване от страна на молителя на правото да поиска откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, съответно за недопустимост на въззивното решение, тъй като в противоречие с изискванията на чл. 628, ал. 1, т. 3 към молбата по чл. 625 ТЗ не са били приложени списъци на кредиторите и длъжниците на „Дофи“ ООД с посочване на адресите, вида, размера, падежа и обезпеченията на вземанията. Съгласно разпоредбата на чл. 628, ал. 1 ТЗ визираните в т.1- 4 документи, с предназначение да се осигури на съда информация относно финансово-икономическото състояние на длъжника, между които са и списъците на неговите длъжници и кредитори, се представят като приложение към молбата по чл. 625 ТЗ на длъжника, съответно ликвидатора. Наличието на приложения по чл. 628, ал. 1 ТЗ е условие за редовност на молбата на длъжника по чл. 625 ТЗ, но не и такова за молбата на кредитор по чл. 625 ТЗ.

Не може да бъде споделена и тезата на касатора за произнасяне на въззивния съд „свръхпетитум“, доколкото в молбата по чл. 625 ТЗ на кредитора К. Д. не е направено твърдение, че вземането му към длъжника произтича от търговска сделка. В молбата на кредитора, основание за образуване на производството по делото, се твърди, че между страните по делото е бил сключен договор за заем, инкорпориран в договор за залог с нотариална заверка на подписите от 28.06.2012 г., по силата на който К. Д. е предоставил на длъжника „Дофи“ ООД сумата от 46 000 лв., която дружеството се задължило да му върне на 31.12.2012 г., като страните се договорили дружеството да заплаща месечна договорна лихва в размер на 1, 5 %, както и че ответното дружество не му е върнало заетата сума и не е плащало лихва по договора. Опровергава се от съдържанието на молбата по чл. 625 ТЗ доводът на касатора, че кредиторът Д. не е твърдял, че вземането му към длъжника произтича от търговска сделка. В молбата кредиторът е заявил, че са налице предпоставките за откриване производство по несъстоятелност на „Дофи“ ООД, като е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от търговска сделка, а именно неизпълнено задължение на ответника към кредитора за връщане на заетата сума по договор за заем. Извън това, условие за допустимост на молбата по чл. 625 ТЗ на кредитор е в нея да са посочени фактите, от които произтичат вземанията му, съответно се извежда активната му легитимация, и техният размер. Когато молителят поддържа, че се явява кредитор с изискуемо парично вземане към длъжника по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, той не дължи обосноваване в молбата по чл. 625 ТЗ, че вземането му е породено от търговска сделка или се отнася до такава, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й. Дали сделката, от която кредиторът извежда активната си легитимация по молбата, е търговска е въпрос по съществото на спора и се преценява от сезирания с молбата по чл. 625 ТЗ съд наред с останалите предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Въведеният с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора въпрос по т. 2 не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не отчита вече изложеното относно обстоятелствата, които следва да се въведат от кредитора с оглед активната му легитимация в молбата по чл. 625 ТЗ. Както бе посочено, в конкретния случай К. Д. изрично се е позовал на качеството си на кредитор, който има изискуемо парично вземане към длъжника – търговско дружество с източник договор за заем. Именно във връзка с това твърдение в отговора на молбата по чл. 625 ТЗ „Дофи“ ООД е оспорило, че сделката, за която се твърди, че е източник на правото на кредитора е търговска, като е поддържало, че договорът на страните не може да бъде определен като относителна търговска сделка, тъй като молителят не притежава качеството на търговец и не извършва по занятие търговска дейност, свързана с отпускане на кредити. Трябва да се изтъкне, че по въпроса относно приложението на чл. 286, ал. 1 вр. ал. 3 ТЗ в хипотезата на сключен от търговец договор за заем и доказателствената тежест за оборване на презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ е формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС. Според решение № 4 от 26.07.2022 г. по т. д. № 497/2020 г. на ВКС, II т. о. и цитираните в него актове на ВКС, след като заемът не е в кръга на посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ търговски сделки, сключването му от ответника в качеството на търговец обосновава прилагане на презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ, оборването на която – в смисъл, че получените суми не са свързани с дейността по занятие на заемополучателя – е в тежест на ответника. Достатъчно е сделката да е сключена от търговец в процеса на осъществяване на търговската му дейност, т. е. свързана с упражняваното от него занятие, за да се приложи субективният критерий. Ако ответникът оспори, че конкретната сделка не попада в кръга на този критерий, той следва да опровергае законовата презумпция и да докаже, че сделката не се намира в причинна връзка с упражняваното от него търговско занятие. По настоящия спор ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ не е навел твърдение и не е ангажирал доказателства, че договорът за заем не е сключен от него във връзка с упражняваното от него занятие, поради което като е приел, че с оглед презумпцията на чл. 286, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ този договор има характера на търговска сделка, въззивният съд се е придържал към практиката на ВКС, която се споделя от настоящия състав. Поради това не може да се приеме за обосновано и въведеното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос № 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Третият и четвъртият въпрос от изложението на касационния жалбоподател не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Включените при формулирането на въпросите твърдения, че с влезли в сила съдебни актове е установено, че сделката, от която извежда активната си легитимация кредиторът Д., не е търговска, а гражданска не кореспондират с установените по делото обстоятелства. В представените по делото изпълнителни листове, въз основа на които съдът е направил извод, че молителят е носител на изискуемо вземане към ответника по договор за заем – относителна търговска сделка, е отразено, че същите са издадени на основание влязло в сила решение по гр. д. № 1659/2017 г. на Кърджалийски районен съд, съответно на основание подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 812/2017 г. на Кърджалийски районен съд, като „Дофи“ ООД е осъдено да заплати на К. Д. части от общо дължимата сума от 46 000 лв. по договор за заем, инкорпориран в договор за залог от 28.06.2012 г., без същият да е дефиниран като търговска сделка. Обстоятелството, че водените от кредитора дела за вземането му по процесния договор за заем са обозначени като „граждански“, съответно процесуалният ред за разглеждането им нямат отношение към въпроса дали материалното право, предмет на спора, е породено от търговска или гражданска сделка. Делата, които се разглеждат от районния съд по реда на общия исков процес, както и заповедните производства се образуват като граждански, независимо от това дали се отнасят до право с източник гражданска или търговска сделка /чл. 80, ал. 1, т. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата/.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 350 от 20.10.2023 г. по в. т. д. № 383/2023г. на Пловдивски апелативен съд, 2 търговски състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.