№ 312

София, 12.05.2020 г.

В. К. С,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1724/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „У. Б„ АД против решение № 572/08.03.2019 г. по т. д.№ 6675/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, след отмяна на решение № 1732/11.09.2017 по т. д.№ 3362/2013 г. на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявения от „Кофраж 06„ЕООД против касатора иск, с правно основание чл. 452 ал. 3 ГПК, същият е уважен, като „У. Б„ АД е осъдено да заплати на „Кофраж 06„ЕООД сумата от 77 532, 37 лева, каквато на 24.06.2008 г. е постъпила по сметката на „П. И„ ЕООД и представлява вземане на ищеца, с което ответникът, в качеството си на трето задължено лице, неправомерно се е разпоредил, след наложен на същата дата запор. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени процесуални нарушения. Страната счита, че решаващият извод на съда относно часа, в който банката е получила запорното съобщение, е формиран в разрив със събраните доказателства и като цяло необоснован, при неправилна квалификация на вида на документа – разписка към запорно съобщение / като официален свидетелстващ /, предвид поддържаната от ответника неистинност в частта му, отразяваща час на получаване, поддържан от ищеца. От тук и неправилно, според страната, е разпределена и съобразена доказателствената тежест в процеса. Неправилно съдът е приел, че въпросът е разрешен с влязло в сила между страните решение, постановено по т. д.№ 3129/2015 г. на ІІ...