О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1268

София, 20.03.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч. гр. дело № 784 по описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Университет за национално и световно стопанство, чрез ректора проф., д-р Д. Д. против разпореждане № 266659 от 27.10.2023 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 259/2018 г., с което е върната касационна жалба вх. № 280481 от 05.07.2023 г., подадена от настоящия жалбоподател срещу решение № 260579/06.04.2023 г. по в. гр. д. № 259/2018 г. на Софийски градски съд.

Жалбоподателят поддържа, че разпореждането е необосновано, тъй като не било ясно дали подписа върху разписката за връчено на 16.05.2023 съобщение с препис от въззивното решение е положен от адв. Л. – пълномощник на Университета за национално и световно стопанство, поради което не може да се приеме, че едномесечния срок за касационна обжалване е започнал да тече от тази дата. Освен това по делото на 05.06.2023 г. е връчено и второ съобщение до страната УНСС, поради което следвало да се приеме, че касационната жалба от 05.07.2023 г. е подадена в срок.

Ответникът по жалбата – Т. З. М. оспорва същата, като поддържа, че обжалваното разпореждане е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че частната жалба е допустима –депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване разпореждане.

За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че препис от въззивното решение от 06.04.2023 г. е надлежно връчено на пълномощника на ответника – УНСС на 16.05.2023 г. с указание, че същото подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, а касационната жалба на ответника, чрез неговия пълномощник адв.Л. е постъпила в съда на 05.07.2023 г.. При съобразяване на разпоредбите на чл.34, ал.1 ГПК и на чл.39, ал.1 ГПК съдът е приел, че след като страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на него, като то се смята за лично връчване, поради което касационната жалба се явява просрочена и следва да бъде върната на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК.

Частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Видно от данните по делото ответникът се е представлявал във въззивната инстанция от адв. П. Л. /пълномощно, приложено на л.20 от делото/, като в отговора на въззивната жалба е посочен адреса на пълномощника, на който адрес е връчен и препис от въззивното решение, като връчването е извършено на 16.05.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 ГПК, когато страната е посочила съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Това връчване се счита за лично връчване, съгласно нормата на чл.45 ГПК, поради което и с оглед осъщественото на пълномощника връчване на 16.05.2023 г., се счита за лично връчване на страната и от тази дата тече едномесечния преклузивен срок за подаване на касационната жалба против постановеното въззивно решение. Последващото връчване на препис от решението и на самата страна по делото, не променя началната дата на срока по чл.283 ГПК. Касационната жалба е подадена на 05.07.2023 г., т. е. след изтичането на този преклузивен срок, поради което правилно е върната от въззивния съд, като просрочена.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 266659 от 27.10.2023 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 259/2018 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: