4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50013

гр. София, 04.10.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Жива Декова

Членове: Александър ЦоневФилип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 2981/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е било спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълкувателно дело №2/23г. на ОСГТК, но следва да се възобнови, доколкото има вече постановено тълкувателно решение.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Г. Ж. Д. срещу решение №148/22г. на Варненски апелативен съд, с което е отхвърлен искът и по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на сумата от 27094,17лв..

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

Делото е било образувано по искова молба на Г. Д. срещу „ОТП Ф. Б. ЕАД за връщане на сумата от 27094,17лв. на основание чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Ищцата твърди, че е поръчител на П. М. по договор за кредит, сключен на 04.04.2008г. с Банка ДСК за 12000 евро. Банката се била снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу длъжника и поръчителя, и въз основа на тях било образувано изп. д. 265/10г. по описа на ЧСИ Д. З.. Това изпълнително дело било приключило, поради изплащане на задължението, осъществено чрез наложен запор върху трудовото възнаграждение на Г. Д.. Прекратяването на делото е извършено с Постановление от 23.11.20г. на ЧСИ З.. Според ищцата, срещу главния длъжник П. М. не били извършвани никакви изпълнителни действия, поради което вземането на банката, респективно цесионера срещу главния длъжник е било погасено по давност още на 10.03.2015г., поради което всички събрани от нея суми по изпълнителното дело след тази дата до 19.11.20г. били недължимо платени, поради което иска връщането им на отпаднало основание по чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

В срока за отговор ответникът „ОТП Ф. Б. ЕАД е възразил, че вземанията срещу ищцата и П. М. по договора за кредит били прехвърлени с договор за цесия, която била съобщена на длъжниците и цесионерът бил конституиран като взискател на мястото на банката. Твърди, че вземането срещу главния длъжник не било погасено по давност, тъй като давността е била спряна до 26.06.2015г. съгласно ППВС 3/80г., заради образуваното изпълнително дело. Освен това през 2013,2014, 2015 и 2016г. са извършвани плащания от П. М., с които той е прекъсвал давността. А на 15.06.15г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на главния длъжник, което също е довело до прекъсване на давността.

Въззивният съд е приел, че не е изтекла погасителната давност по следните съображения: изпълнителното дело е било образувано през 2010г. срещу главния длъжник и поръчителя, и съответно до 02.12.12г. не е текла погасителна давност срещу главния длъжник, заради действието на ППВС 3/80г.; на 22.01.13г. е конституиран цесионера като взискател, което е довело до прекъсване на давността; на 07.07.15г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, което действие е прекъснало давността; на 11.03.20г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, което действие отново е прекъснало давността; за периода от 2013- 2016г. П. М. е внасял суми по изпълнителното дело и така е признавал дълга си, а признанието на дълга прекъсва давността; след като се изпълнява срещу ищцата, не е необходимо да се изпълнява и срещу другия солидарен длъжник П. М.. Според въззивния съд, изпълнителните действия, които са извършени след настъпила перемция, прекъсват погасителната давност.

В касационната жалба са развити съображения, че ППВС 3/80г. е имало действие до приемане на Конституцията на РБ през 1991г.; както и че по прекратено поради перемция изпълнително дело не могат да се извършват валидни изпълнителни действия, които да прекъсват давността;

В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по следните въпроси: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС 3/80г.? Прекъсва ли погасителната давност изпълнително действие по перемирано изпълнително дело? Конституирането на цесионер като взискател прекъсва ли погасителната давност? Може ли съдът да приема за установени факти, за които няма събрани доказателства? Предприемането на изпълнителни действия срещу един от солидарните длъжници по изпълнително дело, води ли до прекъсване на давността и по отношение на останалите солидарни длъжниеци?

Въз основа на гореизложените обстоятелства, ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

По първия формулиран въпрос ВС се е произнесъл в съответствие с разрешенията на тълкувателно решение №3/23г. на ОСГТК, а именно - Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

По втория формулиран въпрос даденият отговор от ВС напълно кореспондира с т.3 от тълкувателно решение №2/24г. на ОСГТК, а именно- „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“.

И по последния въпрос ВС се е произнесъл в съответствие с постановките на т.1 от ТР№2/24г. на ОСГТК, а именно- „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството.“.

Останалите два въпроса относно конституирането на взискателя и наличието на фактически извод без събрани доказателства са необуславящи, тъй като нямат значение за изхода на делото. Това е така, защото заради осъществяваното принудително изпълнение върху трудовото възнаграждение на ищцата, перемция по отношение на изпълнителното дело срещу главния длъжник не е настъпила. От друга страна, наложените обезпечителни мерки възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника през 2015г., както и запор на банкови сметки през 2020г. прекъсват погасителната давност на вземането на цесионера срещу главния длъжник. При това положение въпросите дали са събирани доказателства за факта, че главният длъжник е извършвал плащания през периода от 2013г. до 2016г., и съответно този факт прекъсва ли давността, както и дали конституирането на цесионера прекъсва давността, са въпроси което нямат значение за изхода на делото.

С оглед изхода на спора в полза на „ОТП Ф. Б. ЕАД следва да се присъдят 200лв. разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт на основание чл.25, ал.2 от Наредбата за плащане на правната помощ.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

Възобновява к. гр. д. 2981/22г. на ВКС, ІІІ ГО.

Не допуска касационно обжалване на решение №148/10.05.22г., постановено по в. гр. д. 621/21г. на Варненски апелативен съд.

Осъжда ищцата Г. Ж. Д. да плати на ответника „ОТП Ф. Б. ЕАД 200лв. разноски за настоящата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: