Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ПК „Народен труд - Радомирци“, [населено място], общ. Червен бряг срещу решение № 52 от 25.02.2022 г. по в. гр. д. № 816/2021 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260021 от 03.09.2021 г. по гр. д. № 668/2020 г. на Районен съд – [населено място] бряг за отмяна решенията на съвместно заседание на Управителния и Контролния съвет на кооперацията от 26.06.2020 г. и решенията на годишното отчетно-изборно Общо събрание на същата от 25.07.2020 г., включително за избор на председател на кооперацията и на членове на Управителния и Контролния й съвет.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за незаконосъобразност на решението на УС за свикване на ОС на кооперацията поради неспазен кворум за вземането му. Според него, решаващият състав не е съобразил факта, че на проведеното на 15.02.2020 г. изборно събрание председателката на кооперацията В. Х. Г. не е преизбрана и следователно тя вече не е била член на УС по право, т. е. УС се е състоял от четири, а не от пет членове. В касационната жалба са изложени подробни съображения и срещу преценката на въззивния съд за допуснато нарушение в процедурата по свикването на процесното Общо събрание от 25.07.2020 г., изразяващо се в неизпращане на покани до всички член-кооператори, като се твърди, че при съставянето на списъците на член-кооператорите новото ръководство на кооперацията не е разполагало с книгата на член-кооператорите. Освен това, касаторът счита, че позоваването на неизпратена покана до първоначалните ищци Л. Г. и П. Г., по отношение на които производството по делото е прекратено, представлява недопустимо упражняване на чужди права.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с позоваване на решение № 80 от 24.10.2013 г. по т. д. № 35/2012 г. и решение № 162 от 15.03.2016 г. по т. д. № 1855/2014 г. на ВКС, II т. о., се поддържа за „материалноправните въпроси“, представляващи пренесените от касационната жалба оплаквания за неправилност на извода за липса на необходимия кворум за вземане на решение на УС, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – по отношение на „процесуалноправните въпроси“, отъждествени с оплакванията за процесуално нарушение поради недопустимото упражняване на чужди права от страна на ищците.

Ответницата по касация – В. Х. Г. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор и изложение към него от 30.05.2022 г. Претендира присъждане на разноски.

Останалите ответници – Й. П. Д. и Т. И. Т. – не са депозирали писмен отговор на касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове по чл. 58 ЗК, въззивният съд е възприел изцяло изводите на Районен съд - [населено място] бряг за незаконосъобразност на решенията както на проведеното на 26.06.2020г. съвместно заседание на УС и КС на ПК „Народен труд - Радомирци“, [населено място], общ. Червен, така и на проведеното на 25.07.2020 г. Общо събрание на кооперацията. Незаконосъобразността на оспорените решения на УС е аргументирана с липса на кворум за вземането им. При съобразяване, че към датата на заседанието вписаният в Търговския регистър УС на кооперацията се състои от пет членове, а от протокола от заседанието се установява, че са присъствали само трима, като не са ангажирани доказателства отсъстващите двама членове (В. Г. и М. Г.) да са били редовно поканени, решаващият състав е приел, че изискуемият от чл. 34, ал. 2 от Устава на кооперацията кворум 2/3 в случая е четирима членове и той не е спазен. С оглед на това е преценил, че взетото от УС решение за свикване на редовно Общо събрание на 25.07.2020 г. е незаконосъобразно, което автоматично води до незаконосъобразност на решенията и на самото Общо събрание.

Отделно от това, въззивният съд е преценил за нарушена и процедурата по свикването на Общото събрание, доколкото от представените доказателства не може да се счете за категорично установено, че всички член-кооператори са били поканени съгласно изискванията на чл. 23, ал. 1 от Устава на кооперацията, в т. ч. и първоначалните ищци Л. Т. и П. Г.. Като неоснователно решаващият състав е счел оплакването на въззивника, че не следва да бъде съобразявана липсата на покани до двете ищци, по отношение на които производството по делото е прекратено, тъй като това би било упражняване на чужди права. Мотивирал се е с това, че доколкото в производството по чл. 58 ЗК не се осъществява защита на лични права, а се проверява законосъобразността на взетите от органите на кооперацията решения, няма пречка ищците да се позовават на процедурни нарушения, изразяващи се в лишаването на други лица от участие при вземането на съответните решения.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Преди всичко, следва да се отбележи, че изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изрично формулирани въпроси, по отношение на които да бъде извършена преценка относно предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. дали въпросите са обуславящи за изхода на делото, както и дали са налице заявените за всеки от тях конкретни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Както беше посочено, поставените от касатора „въпроси“ представляват буквално повторение на част от развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение. Следователно, касаторът не е провел разграничение между основанията за допускане на касационното обжалване (280, ал. 1 и ал. 2 ГПК) и основанията за касационно обжалване (чл. 281, т. 3 ГПК). Липсата на конкретно поставени въпроси не може да бъде преодоляна чрез служебното им формулиране от настоящия състав, тъй като, съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, а може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да го квалифицира.

Независимо от изложеното, следва да се посочи, че не е налице и противоречие на въззивния акт с посочените от касатора решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Решенията са постановени при различна фактическа обстановка – решение № 80 от 24.10.2013 г. по т. д. № 35/2012 г. касае хипотеза на непопълнен състав на УС предвид настъпила смърт на един от членовете му, а решение № 162 от 15.03.2016 г. по т. д. № 1855/2014 г. – хипотеза, при която в заседанието на УС са взели участие четирима от общо петте членове на съвета, поради което изискуемият кворум от 2/3 се явява спазен.

Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, дори и при изрично формулиран въпрос, същото не би подлежало на обсъждане, доколкото не е надлежно заявено. Съгласно разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационното обжалване, докато в случая касаторът е заявил само част от него – „значение за точното прилагане на закона“.

С оглед изложеното, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът дължи на ответницата по касация разноски в размер на сумата 600 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой е удостоверено в приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 7442 от 26.05.2022 г.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 52 от 25.02.2022 г. по в. гр. д. № 816/2021 г. на Плевенски окръжен съд.

ОСЪЖДА ПК „Народен труд - Радомирци“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Червен бряг, [улица] да заплати на В. Х. Г. от [населено място], общ. Червен бряг, [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 600 (шестстотин) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: