О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1430

София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 1611/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. И. В. срещу разпореждане № 500 от 01.02.2023 г. на съдията-докладчик по въззивно ч. гр. д. № 3612/2022 г. на Апелативен съд София за връщане на негова частна касационна жалба, постъпила срещу постановеното по същото дело определение № 73 от 11.01.2023 г.

Частната жалба е върната поради неизпълнение на дадените с разпореждане от 17.01.2023 г. указания за представяне на точно и мотивирано изложение на касационните основания съгласно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и за приподписване на постъпилата касационна жалба от надлежно упълномощен по делото адвокат. В разпореждането си съдията докладчик е констатирал, че така дадените указания не са изпълнени от жалбоподателя в указания му едноседмичен срок.Същият е бил предупреден за последиците от това, както и му е изрично посочена възможността да заяви писмено желание за предоставяне на правна помощ по реда на ЗПП при обжалването. Указанията са му съобщени на посочената от него електронна поща на 18.01.2023 г., като на същия ден жалбоподателят е върнал електронно съобщение, от приложенията към което става ясно, че се е запознал със съдържанието на разпореждането, тъй като същото е възпроизведено в изходящ от него електронен документ /л. 108 от делото/, подписан с КЕП на същата дата – 18.01.2023 г. В същия документ В. В. заявява единствено, че дадените му указания представляват отказ от правосъдие, че не разполага със средства, не може да плаща и вече бил предоставил декларация за имуществено състояние по делото.

При преценка, настоящият съдебен състав намира постъпилата частна жалба за допустима, но неоснователна по същество. От данните по делото се установява, че на страната са давани множество указания за отстраняване на нередовности, като постъпващите уточняващи молби са с идентично съдържание и преповтарят първоначално заявените доводи пред първоинстанционния съд, прекратил производството поради неотстраняване нередовностите на исковата молба.

В частната си жалба до настоящата инстанция В. В. отново изтъква семейното си и имуществено положение, полученото образование и заеманите от негови родственици отговорни длъжности в структурите на ЕС. Основният довод за незаконосъобразност на действията на съда се свежда до твърдението, че същите съставляват отказ от правосъдие, провокиран от осъществяваната от него и близките му обществена дейност.

Така изложените оплаквания са напълно безпочвени. От извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалваното разпореждане настоящата съдебна инстанция намира, че същото следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Действията на страна по оспорване актовете на съда пред по-горната във функционално отношение инстанция се квалифицират като обжалване, чиято допустимост се преценява служебно въз основа на закона и предвидения в ГПК процесуален ред, а за изправяне на недостатъци в жалбата от категорията на посочените от Софийския апелативен съд се дават указания с разпореждане, което се постановява еднолично от съдията, на който делото е разпределено.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 3 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В случая е върната частна жалба срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава разпореждане на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Ето защо, по аргумент от чл. 284, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК същата следва да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл. 280 ГПК, както и да е приподписана от адвокат. Дадените в този смисъл указания от администриращия съд се явяват законосъобразни. За необходимостта от отстраняването им и последиците от тяхното неизпълнение жалбоподателят е надлежно уведомен, както и му е указана възможността да поиска правна помощ. В законоустановения срок, а и след изтичането му, страната продължава да преповтаря твърденията си и да държи на становището си, че съдът е длъжен да се произнесе по повдигнатия правен спор, без да поставя някакви допълнителни изисквания. С други думи, търси се защита извън нормативно установения ред и по съображения, които нямат опора в действащия закон. Съдът не е длъжен да предоставя защита по искания, които удовлетворяват процесуалните условия за редовност и допустимост.При неизпълнение указанията на съда, последният е длъжен да процедира съобразно разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК /към която препраща текстът на чл. 275, ал. 2 ГПК/ и да върне подадената частна касационна жалба.

Също така, при липсата на заявено искане за ползване на правна помощ след съответно указване, съдът не разполага с правомощието служебно да назначи такава при констатация, че страната не разполага с необходимите правни знания за надлежна защита на правата си.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, III – то г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 500 от 01.02.2023 г. на съдията-докладчик по въззивно ч. гр. д. № 3612/2022 г. на Апелативен съд София за връщане на частна касационна жалба с подател В. И. В., постъпила срещу определение № 73 от 11.01.2023 г. по същото дело.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.