Р Е Ш Е Н И Е

№ 40

София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Е. Т.

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Р. И. като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4565 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от Н. Н. А. молба за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 1589/29.11.2019 г. по гр. д. № 3841/2018 г. на Пазарджишки районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителя против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът е извършил нарушение на чл. 4 ЗЗДискр. спрямо осъдения и изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ ищец.

Молителят навежда оплаквания, че по време на съдебните заседания по процесното дело е бил с белезници, което е довело да неравното му третиране и нарушаване на конституционно гарантираните му права по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 Конституцията. Позовава се на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1 , т. 1 ГПК, като моли да бъде прието като новооткрито писмено доказателство – решение № 14/10.11.1992 г. по к. д. № 14/1992 г. на Конституционния съд на Р. Б. от което узнал критериите за дискриминация. С оглед изложеното, моли влязлото в сила решение да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от съда по същество.

В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата за отмяна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ подава писмен отговор, в който поддържа становище, че не е налице соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и че молбата за отмяна е неоснователна.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, приета за допустима с определение № 371 от 09.03.2023 г. по ч. гр. д. № 20238003100648/2023 г. на ВКС, Трето г. о., 5 състав, и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема същата за неоснователна.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу неправилност на решението, дължаща се на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие обективната истина поради непълнота на доказателствата, която е разкрита след влизане на решението в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение за решаване на спора и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение.

В настоящия случай молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1 , т. 1 ГПК, като твърди, че новото обстоятелство или новото писмено доказателство, което не му е било известно при решаване на делото е решение № 14/1992 г. на Конституционния съд на Р. Б. от 10.11.1992 г.. За да е налице соченото от касатора основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както беше посочено по – горе, релевираните обстоятелства и доказателства следва да са нови и да са от съществено значение за делото, т. е. да са годни да обосноват други решаващи изводи на съда относно спорното материално право и неправилност на решението. Решението на Конституционния съд на Р. Б. не е в състояние да обоснове наличието на соченото от молителя основание за отмяна, тъй като посредством него Конституционният съд е дал задължително тълкуване на чл. 6, ал. 2 Конституцията на Република България, но по същността си то не представлява нов факт, нито нов документ, които да обосноват различен изход на спора по гр. д. № 3841/2018 г. на Пазарджишкия районен съд. Визираното от молителя решение № 14/1992 г. на Конституционния съд на Р. Б. е постановено далеч преди образуване на делото, по което е произнесено решението, чиято отмяна се иска, поради което не би могло да съставлява ново обстоятелство. Освен това като тълкувателен акт на съд то не може да има значението на юридически или доказателствен факт, за да може да му бъде придадено значението по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В случай, че се твърди единствено и само противоречие между решението, чиято отмяна се иска, и решението на Конституционния съд, то това обстоятелство е изцяло относимо към правилността на решението, проверявана в рамките на редовния инстанционен контрол, но не и към извънредното производство по чл. 303 и чл. 304 ГПК. По изложените съображения, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, доколкото не е налице наведеното от молителя отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Н. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 1589 от 29.11.2019 г. по гр. д. № 3841/2018 г. на Пазарджишки районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: