Определение по ч. гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр. 3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1395

София, 02.06. 2023 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26.04.2023 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 1530 /2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „З. Булстрад“, представлявано от адв. Н. Т. Т., срещу определение № 411 /28.11.2022 г. по в. гр. д. № 235 /2022 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба от 29.04.2022 г. на „З. Булстрад“ за възстановяване на срок за подаване на иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че поради изричната законова забрана на чл. 64, ал. 3, изр. 2 ГПК молбата за възстановяване на срока се явява неоснователна, тъй като е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие и тъй като в поискания от страната срок - от 05.04.2022 г. до 12.04.2022 г. страната не е подала иск за възстановяване на вземането си.

Насрещната страна А. Д. Ц. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основания за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател извежда следния процесуалноправен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да разгледа и се произнесе по възраженията (доводите), заявени с въззивната жалба, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС, отразена в посочени определения на ВКС.

Въпросът е обуславящ, защото наред с доводите за неправилност на първоинстанционното определение,...