О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1377

София, 01.06.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 1763 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. А. В., чрез адв. А. А., против определение № 6 от 04.01.2023 г. по в. ч. гр. д. № 816/2022 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с което е потвърдено определение № 2633 от 09.11.2022 г. по гр. д. № 76/2022 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е оставена без уважение молба вх. № 17233 от 06.10.2022 г. на жалбоподателя за изменение на определение № 2282 от 29.09.2022 г. по гр. д. № 76/2022 г. по описа на Районен съд - Добрич, в частта за разноските.

В частната касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му.

Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД, в който се излага становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество определението е правилно и законосъобразно.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

С обжалваното определение е потвърдено определение № 2633 от 09.11.2022 г. по гр. д. № 76/2022 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е оставена без уважение молба вх. № 17233 от 06.10.2022 г. на жалбоподателя за изменение на определение № 2282 от 29.09.2022 г. по гр. д. № 76/2022 г. по описа на Районен съд - Добрич, в частта за разноските, в която на основание чл. 78 ал. 4, вр. с ал. 8 ГПК ищецът С. А. В. е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в първата инстанция. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на производството по делото ответникът има право на разноски независимо от това на какво основание е постановено прекратителното определение. Доводите на частния жалбоподател за „моралната страна“ на спора, за приключване на исковото производство при липса на постановен акт по същество на спора и за евентуалната основателност на предявения иск са ирелевантни. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В случая ответникът „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД е бил представляван от юрисконсулт, изготвил отговора на исковата молба и явил се в откритите съдебни заседания в първата инстанция, проведени на 16.06.2022 г., 22.07.2022 г. и 05.09.2022 г. Районният съд е присъдил на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., който размер е съобразен с разпоредбите на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поставя следния въпрос: „При обстоятелството, че искът е оттеглен и моят доверител е бил благосклонен да заплати задължение, което не се дължи, защо отново би следвало да бъде натоварен с юрисконсултско възнаграждение?“, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че съдът е нарушил правото му на справедлив съдебен процес, установено в ЕКПЧОС, а също правата му по ХОПЕС. Така формулираният въпрос няма характера на правен въпрос по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и не би могъл да послужи за допускане на касационното обжалване. Същият не е бил разрешен в обжалваното определение, поради което не е налице претендираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят се е позовал и основание по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК, но не е посочил правен въпрос, който счита, че е решен в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, които не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

За пълнота на мотивите следва да се посочи, че съгласно константната практика на ВКС, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства /след подаване на исковата молба/ ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. В този смисъл определение № 201/19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2078/2022 г. на ВКС, I г. о. и цитираните в него: определение № 238/27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г. о. В случая ищецът е десезирал съда, като е оттеглил иска на основание чл. 232 ГПК, поради извършено в хода на процеса плащане на задължението от неговия син по сключено между последния и „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД извънсъдебно споразумение. Ето защо, ищецът следва да понесе отговорността за разноските на насрещната страна, която е била защитавана в производството по предявения отрицателен установителен иск от юрисконсулт с редовно учредена представителна власт.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6 от 04.01.2023 г. по в. ч. гр. д. № 816/2022 г. по описа на Окръжен съд - Добрич.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: