О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 660

гр. София, 18.03.2024 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 211 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответниците по делото Г. А. П. и „Грейн Бонд“ ЕООД срещу решение № 292/25.10.2022г. по в. т.д.№ 356/2022г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 19/17.03.2022г. по т. д. № 119/2021г. на Окръжен съд – Добрич, с което е признато за установено, че Г. А. П. и „Грейн Бонд“ ЕООД дължат солидарно на „Гранекс“ ЕООД сумата от 260 000 лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден на 03.01.2018г. с падеж 15.07.2018г., ведно със законната лихва върху нея от 16.03.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 800/2021г. на Районен съд-Добрич, като и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноските за исковото и за заповедното производство.

Касаторите твърдят, че съдът неправилно е приел, че разпоредбата на чл.486, ал.2 ТЗ е неприложима към записа на заповед и, че процесният запис на заповед не съдържа недопустим реквизит в частта относно определянето на падежа. Считат, че по силата на чл.537 ТЗ разпоредбите за менителницата в частта за начините на определяне на падежа са приложими и за записа на заповед. Сочат, че в случая в записа на заповед, от една страна, като дата на падеж е посочен денят „15.07.2018г.“, а същевременно се съдържа и текст, според който срещу представяне на този запис на заповед“ ще се заплати сумата 260...