О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
[населено място], 18.03.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№573/23г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение №401/09.08.2022г. по т. д.№93/22г. по описа на Пловдивски апелативен съд е отменено решение №260065/26.02.2021 г., постановено по т. д. № 162/2018 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на „Петрол” АД и „Петрол холдинг” АД /н/, че „Петрол” АД има вземане към „Петрол холдинг” АД /н/ по договор за паричен заем от 06.01.2012 г., сключен между “Петрол” АД, в качеството му на заемодател, и “Петрол холдинг” АД, в качеството му на заемател, за сумата от 17 647,33 лв., представляваща вземане за законна лихва върху главницата от 2 117 510,49 лв. за периода от 26.10.2016 г. /датата, следваща датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „Петрол холдинг“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016 г., като вместо това предявеният от „Петрол“АД иск е отхвърлен като неоснователен. В останалата му обжалвана част /с която Старозагорски окръжен съд е уважил иска по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ, като е признал за установено, че „Петрол” АД има вземане към „Петрол холдинг” АД /н/ по договор за паричен заем от 06.01.2012 г. за сумата от 2 117 510,49 лв., представляваща непогасена главница, ведно със законна лихва след датата на предявяване на вземането до окончателното му погасяване; както и в частта, с която е отхвърлил исковете по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ - за признаване за установено, че „Петрол“ АД има вземания към „Петрол холдинг“АД /н/, произтичащи от договора за заем от 06.01.2012г., за лихва върху главницата за периода 17.12.2013г.- 25.10.2016г. в размер на 615 307,97 лв. ; както и от договор за доставка на стоки от 13.10.2006г. и анекс към него от 20.02.2009г. в размери, както следва: 11 114,56 лв. - главница, ведно със законната лихва от 25.11.2016 г. до окончателното погасяване на вземането , 3 220,39 лв. - лихва върху главницата за периода 20.12.2013 г. - 25.10.2016 г. и 92,81 лв. за периода 26.10.2016г. – 24.11.2016г. / решение № 260065/26.02.21 г. по т. д. №162/18 г. на Старозагорски окръжен съд е потвърдено.
Недоволни от така постановеното въззивно решение в различните му части са останали ищецът „Петрол“АД и синдикът на „Петрол холдинг“АД /н/, които са подали срещу него касационни жалби в законоустановения срок.
С касационната жалба на синдика на „Петрол холдинг“АД/в несъстоятелност, обявена с решение на СтЗОС от 01.10.2021г./ се обжалва частта от въззивното решение, с която е уважен искът по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ и е признато за установено съществуването на вземане на „Петрол“АД срещу „Петрол холдинг“АД/н/ в размер на 2 117 510,49 лв. – главница по договор за заем от 06.01.2012г. Счита решението в тази му част за неправилно, поради несъответствието му с материалното право, постановяването му при допуснати процесуални нарушения и поради необоснованост. Навежда оплакване за липса на изложени от състава на апелативния съд мотиви по възражението му за липса на доказателства за реалното предаване на сумата, което прави незавършен фактическият състав на договора за заем. Поддържа тезата, че в случая се касае до разсрочено плащане на задължението по предходно сключения договор за заем, а не до обективна новация, както е приел въззивният състав, тъй като липсва ясно и недвусмислено изразено новационно намерение у страните. Позовава се на изтекла погасителна давност относно вземането, което е пречка за новиране на задължението. Моли съдебният акт в обжалваната му част да бъде отменен и искът – отхвърлен като неоснователен.
В приложено към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК този касатор се позовава на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, която счита осъществена с въпросите: 1.Следва ли въззивният съд, като съд по съществото на спора, да направи своите фактически и правни изводи като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, като съобрази твърденията в исковата молба, направените възражения в отговора и оплакванията, инвокирани във въззивната жалба? /противоречие с т.19 на ТР №/01.04.2001г. на ОСГК на ВКС, т.2 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по чл.290 ГПК по гр. д.№510/11г. на ІІ г. о. на ВКС, по гр. д.№3457/16г. на І г. о. на ВКС, по гр. д.№534/12г. на ІV г. о. на ВКС/; 2. Следва ли при тълкуване на договор съдът, съгласно повелите на чл.20 ЗЗД, да изясни точния смисъл на договорните клаузи при спор на страните за характера на договора /в случая – договор за паричен заем/, с който страните изменят предшестващ дълг по размер, като уговарят нов падеж и нов лихвен процент, и съставлява ли същият обективна новация по чл.107 ЗЗД? /противоречие с решения по чл.290 ГПК по т. д.№27/12г. на ІІ т. о. на ВКС,по т. д.№4090/13г. на І т. о. на ВКС, по т. д.№1568/14г. на І т. о. на ВКС и по т. д.№2483/14г. на ІІ т. о. на ВКС/; 3. Може ли погасено по давност задължение да бъде новирано? /противоречие с решение по чл.290 ГПК по т. д.№194/2010г. на ІІ т. о. на ВКС/.
В депозирания отговор на касационната жалба на синдика ответникът по делото „Петрол холдинг“АД/н/ заема становище за основателност на наведените в нея оспорвания и искане.
Ищецът по делото „Петрол“АД счита жалбата за недопустима по съображения, че синдикът не е легитимиран да подава въззивни и касационни жалби в производството по чл.694 ТЗ. Позовава се на практика на ВКС по чл.290 ГПК,постановена в периода 2010г. – 2013г. В тази връзка прави искане за оставянето на касационната му жалба без разглеждане. Наред с това поддържа липса на сочените от синдика предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол, поради което моли за определение, с което такъв да му бъде отказан. По същество излага доводи за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания и искане за отмяна на въззивния съдебен акт в обжалваната му от синдика част.
С подадената от „Петрол“АД касационна жалба се оспорва правилността на въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът му за сумата 17 647,33 лв., както и в частта, с която същото е потвърдено в частта, с която е отказано признаването на негови вземания към дружеството в несъстоятелност за сумите 615 307,97 лв., 11 114,56 лв., 3220,39 лв. и 92,81 лв. по съображения за наличие на всички касационни основания по чл.281 ГПК за отмяна на решението в тези му части. Твърди се, че поставянето на ответното дружество в забава по договора за заем от 06.01.2012г. , за обезщетяването на която същото дължи сумите, представляващи мораторна лихва за съответния период, е доказано с ангажираните по делото нотариални покани, които първата инстанция неоснователно е изключила от доказателствения материал, а въззивната неправилно не ги е съобразила при постановяването на решението си. Поради това, според касатора, е достигнала и до необоснования извод, че предсрочната изискуемост на главницата по договора не е настъпила, тъй като такива не са връчени на ответното дружество. Касаторът счита за доказани и исковете си по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ, основани на договора за доставка на стоки от 13.10.2006г. и анекса към него от 20.02.2009г., като формираният от апелативния съд обратен извод квалифицира като необоснован и неправилен. По тези съображения този касатор е поискал отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и уважаване на приетите за неоснователни от двете инстанции претенции.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът „Петрол“АД моли да бъде допуснато до касационен контрол решението на Пловдивски апелативен съд в обжалваната му част, сочейки, че въззивният съд е направил извода си за неоснователност на исковете му по мотиви, противоречащи на дадени в практиката на касационната инстанция разрешения по въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за пропуски в преценката на първоинстанционния съд относно годността на представени копия от писмени доказателства и да приложи правилата за първа инстанция?; 2. Съставлява ли издаденото от нотариус удостоверение официален документ, установяващ начина и датата на връчване на нотариалната покана, както и на нейното съдържание?; 3. Допустимо ли е в хипотезата на чл.183 ГПК, когато между страните по делото няма спор относно съществуването на документа в правния мир, оригиналът на документа да бъде заместен с официално заверен препис по чл.32 ЗЗД?. Позовава се на приложимост на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по гр. д0.№1299/09г. на ІІІ г. о. на ВКС, по т. д.№376/20г. на ІІ т. о., по т. д.№2335/14г. на ІІ т. о., по гр. д.№1590/09г. на І г. о., по гр. д.№567/18г. на ІІІ г. о., по гр. д. №2746/19г. на І г. о., по гр. д.№668/11г. на ІV г. о.
Срещу касационната жалба на „Петрол“АД са подадени писмени отговори от „Петрол холдинг“АД/н/ и от синдика на това дружество, в които е оспорено наличието на предпоставка за селектирането й и за неоснователност на наведените в нея оплаквания срещу обжалваната от този касатор част от въззивното решение.
Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
Касационната жалба на „Петрол“АД е недопустима в частта й, насочена срещу решението на Пловдивски апелативен съд, постановено по исковете по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ за установяване на вземанията за главница и лихви за забава по договора за доставка на стоки от 13.10.2006г. и анекса към него от 20.02.2009г. /съответно в размери 11 114,56 лв., 3220,39 лв. и 92,81 лв. /. Спорът по всеки от тези искове е търговски, а, съгласно чл.280 ал.3 т.1 предл.2 ГПК, въззивните решения по търговски искове с цена под 20 000 лв. са изключени от касационен контрол. Тъй като посочените искове са с цена под предвидения минимум, обжалването на решението по тях е недопустимо. В тази й част касационната жалба на „Петрол“АД следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата й част тази и касационната жалба на синдика на „Петрол“АД са допустими, тъй като са подадени от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Неоснователно е възражението на „Петрол“АД,че синдикът не е легитимиран да обжалва въззивното решение по исковете по чл.694 ТЗ. Сочената от дружеството практика на ВКС е постановена преди изменението на разпоредбата на чл.694 ТЗ с ДВ бр.105/2016г. С това изменение /чл.694 ал.4 изр.1 ТЗ/ на синдика изрично е признато от законодателя качеството на страна в производството по предявен от кредитор иск по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ. Като такава, същият разполага и с процесуалното право на жалба срещу постановените в това производство съдебни актове.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да се произнесе по исковете, които са предмет и на касационното обжалване, въззивният съд е констатирал въз основа на данните по делото, че процесните вземания за главница по договор за заем от 06.01.2012г. в размер на 2 117 510,49 лв. и обезщетение за забава в изплащането й за периода 17.12.2013г. – 25.10.2016г. в размер на 615 307,97 лв. и за периода 26.10.2016г. – 24.11.2016г. в размер на 17 647,33 лв., са били предявени от „Петрол“АД в производството по несъстоятелност на „Петрол холдинг“АД; същите са били включени от синдика в списъка на неприетите вземания; а с определение на съда по несъстоятелността възражението на този кредитор е било оставено без уважение. На базата на тези констатации съдът е намерил предявените от „Петрол“АД искове за установяване на вземанията за допустими. Съобразявайки клаузите на договора за заем от 06.01.2012г., съставът е приел за установено постигнато между страните съгласие в следния смисъл: от тази дата заемната сума от 2 117 510,49 лв. да се счита предоставена реално от „Петрол“АД на „Петрол холдинг“АД чрез превод по банкова сметка, който вече е бил извършен от „Петрол“АД по предходен договор за заем от 2006г., по който тази сума представлява част от непогасен от „Петрол холдинг“АД остатък; до този размер общото задължение по стария договор се счита погасено /неподлежащо на връщане/, а посоченото в новия договор вземане на „Петрол“АД в същия размер подлежи на връщане в срок до 21.01.2017г. при 9,5% годишна лихва. Приел е, че наличието на такава уговорка придава на договора от 06.01.2012г. характер на договор за подновяване на част от вземането по стария договор /сключен при условия общото задължение от 52 585 724,33 лв. да бъде погасявано на части и с краен срок до края на 2011г. при лихва равна на Софибор +2% годишно/ - в размер на част от останалата невърната към 06.01.2012г. сума, а именно - 2 117 510 лв. и има ефект на обективна новация, като тази сума се счита предоставена при нови условия и срокове /при 9,5% годишна лихва за срок до 21.01.2017г./. За да мотивира този си извод, съдът е намерил за доказани елементите на новацията – наличие към датата на сключването на договора от 06.01.2012г. на действително предшестващо задължение, включващо и сумата 2 117 510 лв.; създаване на мястото му /до размера на посочената сума/ на ново действително заемно правоотношение; различие между старото и новото правоотношение /при което, макар то да е със същия предмет, е променен юридическият факт, от който възниква задължението по него/; наличие на изрично изразена воля на страните за погасяване на старото задължение до размера, в който възниква новото такова, изпълнимо при различни от предходните условия и срокове. Отказал е да приеме за основателно направеното от ответника възражение за погасяване по давност на старото задължение към датата на сключването на новия договор за заем, констатирайки, че дори да се приеме, че падежът на частта от старото задължение в размер на 2 117 510 лв. е настъпил на датата на първото разсрочено плащане – 21.10.2007г., към 06.01.2012г. общият петгодишен давностен срок не е бил изтекъл. Доколкото по делото не е имало нито твърдения, нито са събрани доказателства за връщането на заетата по този начин сума, съдът е заключил, че предявеният иск за съществуване на задължението за главница е основателен и подлежи на уважаване.
По отношение на иска за мораторна лихва в размер на 615 307,97 лв. върху главницата, начислена за периода от 17.12.2013г. /датата, на която по твърдения на ищеца вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в ТРРЮЛНЦ решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество/, съставът е посочил, че неговата основателност е обусловена от наличието на предпоставките за настъпването на предсрочната му изискуемост /предвид това, че задължението за връщане е със срок до 21.01.2017г./, а последната, според твърденията на ищеца, е настъпила с обявяването й на длъжника на 16.12.2013г.,когато му е била връчена нотариална покана. Като е съобразил клаузата на чл.6 от договора, съдът е приел, че по съгласие между страните възможността изпълнението на задължението да бъде поискано преди настъпването на крайния срок по договора, поради настъпване на неплатежоспособност, е изрично предвидена, но за да бъде формиран извод, че предсрочната му изискуемост действително е настъпила, следва да бъде установено, че волеизявлението на залогодателя за обявяването й е достигнало до длъжника. Намерил е, че ищецът, в чиято тежест е задължението да установи пълно и главно този факт, не е доказал всички обстоятелства, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост на вземането по договора за заем. Посочил е в тази връзка, че приетото по делото удостоверение от нотариус /без да се отрича официалната му удостоверителна сила/ и приложенията към него не са достатъчни, за да се приеме, че е налице редовно уведомяване за предсрочната изискуемост, тъй като липсват доказателства, с които да се установи съдържанието на самите нотариални покани, за които се отнася удостоверяването на нотариуса, доколкото представените от ищеца копия на нотариални покани са били изключени с определение на първата инстанция от доказателствата по делото. Развити са съображения от съда за ирелевантност на оплакването на ищеца за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при прилагането на чл.183 ГПК по отношение на тези доказателства, доколкото пред въззивната инстанция същият не е направил искане за приобщаването им от въззивната инстанция към доказателствения материал, базирано на това оплакване. Независимо, че същите мотиви се отнасят и за втория от акцесорните искове за обезщетение за забава за периода 26.10.2016г. – 24.11.2016г., за да отмени решението на окръжния съд в тази част и отхвърли този иск, предвид това, че първата инстанция се е позовала на разпоредбата на чл.617 ТЗ, въззивният съд е посочил и, че нормата на чл.617 ТЗ е неприложима, тъй като към периода на претенцията дружеството не е било обявено в несъстоятелност с решение на съда по несъстоятелността. Поради това е направил и извода си за неоснователност и на двата акцесорни иска.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до обжалване по същество по жалбата на синдика на „Петрол холдинг“АД/н/.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК , съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора, в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането на решението до касационен контрол. Липсата на формулиран правен въпрос е достатъчно основание за постановяване на отказ въззивното решение да бъде допуснато до касация, без да се изследва наличието на релевираните допълнителни основания по чл.280 ал.1 т. т.1-3 ГПК. Касационната инстанция няма нито правото, нито задължение да извлича въпроси от оплакванията в касационната жалба или изложението с оглед принципите на равнопоставеност на страните и състезателност в процеса.
От формулираните в изложението на синдика три въпроса само първият процесуалноправен въпрос отговаря на общото изискване за допустимост да е обуславящ изхода на делото пред въззивната инстанция, доколкото касае дейността й като инстанция по същество и конкретно задължението на съда при произнасянето си да обсъди всички допустими от закона и относими към спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с доводите и възраженията на страните. Не е налице обаче отклонение на въззивния съд от формираната по въпроса практика на касационната инстанция, обективирана не само в цитираните от касатора актове на ВКС, но и в други, служебно известни на състава такива. В нея, освен това се поддържа, че не всяко необсъждане на доказателства, доводи или възражения може да бъде квалифицирано като процесуално нарушение, обуславящо достъп до касация, а само това, което има пряко отражение върху крайния резултат по спора. В случая синдикът на „Петрол холдинг“АД /н/ е въвел в предмета на спора /с отговора си на исковата молба/ възражение за липса на реално предаване на сумата по договора за заем от 06.01.2012г., което лишава, според него, договора от същността му на реален договор. Макар в мотивите на въззивния съд да не се съдържат изрично изложени съображения по това възражение, с позоваването си на предходно сключения между страните договор за заем от 2006г., по който няма спор и е установено чрез неоспорено заключение на експертиза, че цялата сума от 52 585 724,33 лв. е била реално предоставена на и усвоена от заемателя чрез извършени през 2006г. банкови преводи и че остатък в размер на 2 117 510,40 лв. не е бил издължен от него към 06.01.2012г., както и с извода си, че съществуващото към тази дата задължение в този размер е било новирано със сключения нов договор за заем, съдът на практика е отрекъл да е релевантен за спора твърдяният от синдика факт, че липсва извършен със сключването на този договор нарочен превод на заемната сума по него по банкова сметка на заемателя /който факт е бил и безспорен, с оглед позоваването на ищеца на изричната договорна клауза, че задължението за предаване на сумата се счита изпълнено при конкретните уговорени между страните условия/. Липсата на обоснована в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК допълнителна предпоставка за извършване на селекцията прави неоснователно искането да допускане на касационен контрол на въззивното решение по този иск по поставения процесуален въпрос.
Останалите два материалноправни въпроса не покриват приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК. Първият от тях в първата си част касае приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуването на договор при възникнал спор между страните за установяване на волята им, изразена в него. В решението си съдът не е намерил, че волята на страните е изразена в договора по неясен начин, налагащ тълкуването на отделните клаузи във връзка една с друга и в общия смисъл и цел на договора. Същият се е позовал директно на уговорките в чл.1, чл.4 и чл.10,според които принципно уговореното задължение на заемодателя за реално превеждане по сметката на заемателя на сумата, предмет на договора за заем, се счита изпълнено с новиране на старото задължение за връщане на вече предоставени парични средства по предходно заемно правоотношение. Във втората му част въпросът на касатора е формулиран по начин, който не съответства на мотивите, изложени от въззивния съд, а представлява собствена на страната интерпретация на съдържанието на договора от 06.01.2012г. – че с него „страните изменят предшестващ дълг по размер, като уговарят нов падеж и нов лихвен процент“. Съдът не е приел, че се касае до изменение, а до новиране на старо задължение при осъществени всички елементи на обективната новация, включително погасяване на старото задължение до размера на новия дълг, възникващ на негово място при нови условия и срок. С последната част от въпроса – „представлява ли това обективна новация по чл.107 ЗЗД“ същият придобива характер на такъв по фактите, а не по правото, доколкото отговорът му не може да бъде изведен като общоважим, а изисква конкретна преценка на съответните уговорки между страните по съответното правоотношение.
Не кореспондира с решаващите изводи на въззивната инстанция и последният от поставените от синдика на „Петрол холдинг“АД/н/ въпроси. Съставът не е приел, че към датата на подновяването /06.01.2012г./ вземането на „Петрол“АД е било погасено, а точно обратното – изложил е съображенията си защо приема, че към този момент не е бил изтекъл общия петгодишен давностен срок, дори като падеж на задължението да се приеме възможно най-ранната от всички дати по разсроченото плащане на стария дълг.
Поради необоснован с тези два въпроса общ критерий, цитираната с тях практика на ВКС се явява неотносима и не следва да се обсъжда.
С наведените основания за допускане на касационната жалба на „Петрол“АД до касационна проверка по същество също не се обосновава достъпът до касация на въззивното решение в частта по исковете за установяване съществуването на неприетите в производството по несъстоятелност вземания на този кредитор за мораторна лихва в размер на 615 307,97 лв. и 17 647,33 лв. И трите въпроса са поставени в контекста на отказа на въззивния да съобрази изключените от доказателствения материал с определение на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл.183 ГПК, представени от ищеца като писмени доказателства копия на две нотариални покани, на които той се е позовал в твърдението си за обявена от него предсрочна изискуемост от 17.12.2013г. на цялото задължение по договора за заем от 06.01.2012г. Извода си за недоказаност на това твърдение /при изцяло пълна и главна доказателствена тежест на ищеца/ съдът е формирал на базата на заключението си за липса на данни до длъжника да е достигнало такова волеизявление на неговия кредитор-заемодател, което от своя страна е основано на преценката, че: 1. липсва конкретен писмен документ, връчен на длъжника с такова изявление ; 2. изходящото от нотариуса удостоверение за връчване на нотариални покани не е достатъчно да установи този факт, тъй като то само по себе си не обективира самото съдържание на поканите; 3. оплакването на въззивника-ищец за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение с изключването на нотариалните покани само по себе си не води до извод с материалноправно значение в полза на този въззивник, доколкото липсва отправено към въззивния съд доказателствено искане за приобщаването на представените от страната копия от нотариални покани към доказателствения материал по реда на чл.266 ал.3 ГПК.
Относим към последния извод, но само в известна степен /предвид това, че съставът не е извършвал преценка за годността на копията на нотариалните покани, а се е позовал на факта, че същите не са изобщо част от доказателствения материал/ може да бъде счетен първият от въпросите на „Петрол“АД, който е поставен във връзка с оплакването на този касатор, че въззивният съд е следвало служебно да съобрази, че първата инстанция неправилно е изключила от доказателствата нотариалните покани и да извърши своя преценка на годността им като доказателствени средства. Дори да бъде приет за релевантен, този въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираното в обосноваване с въпроса на приложимостта на чл.280 ал.1 т.1 ГПК решение по гр. д.№1299/09г. на ІІІ г. о. на ВКС, в което е била поставена на разглеждане различна от настоящата хипотеза. Докато в настоящия случай съдът е основал извода си на факта, че въззивникът-ищец не е направил искане по реда на чл.266 ал.3 ГПК, позовавайки се на допуснато от първата инстанция процесуално нарушение с изключването на нотариалните покани от доказателствата на основание чл.183 ГПК, в решението по гр. д.№1299/09г. на ІІІ г. о. на ВКС касационният състав е приел, че при преценката на доказателствата въззивният съд неправилно е отказал да кредитира като нечетливо заверено от страната писмено доказателство, което вече е било приобщено от първата инстанция към доказателствения материал. При тези обстоятелства касационната инстанция е приела, че съставът на окръжния съд е следвало служебно да приложи нормата на чл.183 ГПК, като даде съответни указания на страната, ползваща се от нечетливото писмено доказателство, преди да го прецени като негодно да установи твърдените факти.
Вторият въпрос не представлява годно общо основание за допускането на обжалването. В мотивиране на извода си, че нотариалното удостоверяване не се отнася до съдържанието на връчената от нотариуса нотариална покана, а само до начина на достигане до адресата на такава, съдът се е позовал на липсата на приети по делото като доказателства самите нотариални покани, визирани в удостоверението, за да би могло от съдържанието им да се установи дали в тях е обективирано изявление за обявяване на заема за предсрочно изискуем, съгласно условията на съответната договорна клауза. Съставът не е отрекъл официалния характер на нотариалното удостоверяване като документ, установяващ начина и датата на връчване. Дали с удостоверението се установява съдържанието на връчената нотариална покана е въпрос по фактите, тъй като изисква извършване на анализ и преценка на конкретния текст на същото.
Последният от въпросите изобщо не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд, който не е приел за недопустимо в хипотезата на чл.183 ГПК, при липса на спор между страните относно съществуването на нотариалните покани, оригиналите им да бъдат заместени с официално заверени от адвоката преписи. Въпросът се отнася всъщност до извършеното от първата инстанция процесуално действие по изключване на представените от ищеца копия на нотариални покани, но отново не съответства на мотивите, по които е приложено последното изречение на чл.183 ал.1 ГПК, тъй като и тази инстанция не е изключила доказателствата поради липса на представени оригинали, а вследствие на констатацията, че представените от страната официално заверени преписи не съответстват на копията, приложени към исковата молба.
Липсата на обоснован с последните два въпроса общ критерий за допустимост на обжалването пред ВКС прави безпредметно обсъждането на сочената от касатора във връзка с тях съдебна практика.
Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение и в частта, обжалвана от „Петрол“АД.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и при липсата на направени от правоимащите страни искания за разноски за производството пред ВКС , такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Върховен касационен съд Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№8329/28.10.2022г. на „Петрол“АД срещу решение №401/09.08.2022г. по т. д.№93/22г. по описа на Пловдивски апелативен съд в частта, с която решение №260065/26.02.2021 г., постановено по т. д. № 162/2018 г. на Старозагорски окръжен съд е потвърдено в частта, с която са отхвърлени предявените от „Петрол“АД срещу „Петрол холдинг“АД/н/ искове по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ - за признаване за установено, че „Петрол“ АД има вземания към „Петрол холдинг“АД /н/, произтичащи от договор за доставка на стоки от 13.10.2006г. и анекс към него от 20.02.2009г. в размери, както следва: 11 114,56 лв. - главница, ведно със законната лихва от 25.11.2016 г. до окончателното погасяване на вземането , 3 220,39 лв. - лихва върху главницата за периода 20.12.2013 г. - 25.10.2016 г. и 92,81 лв. за периода 26.10.2016г. – 24.11.2016г. и ПРЕКРАТЯВА производството по касационна жалба вх.№8329/28.10.2022г. на „Петрол“АД в посочената й част.
Определението в тази му част подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №401/09.08.2022г. по т. д.№93/22г. по описа на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №260065/26.02.2021 г., постановено по т. д. № 162/2018 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на „Петрол” АД и „Петрол холдинг” АД /н/, че „Петрол” АД има вземане към „Петрол холдинг” АД /н/ по договор за паричен заем от 06.01.2012 г. , сключен между „Петрол” АД, в качеството му на заемодател, и “Петрол холдинг” АД, в качеството му на заемател, в размер на сумата 2 117 510,49 лв.,представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на вземането до окончателното му погасяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №401/09.08.2022г. по т. д.№93/22г. по описа на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №260065/26.02.2021 г., постановено по т. д. № 162/2018 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Петрол“АД срещу „Петрол холдинг“АД/н/ иск по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ - за признаване за установено, че „Петрол“ АД има вземане от „Петрол холдинг“АД /н/, произтичащо от договора за заем от 06.01.2012г., за лихва върху главницата от 2 117 510,49 лв. за периода 17.12.2013г.- 25.10.2016г. в размер на 615 307,97 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №401/09.08.2022г. по т. д.№93/22г. по описа на Пловдивски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение №260065/26.02.2021 г., постановено по т. д. № 162/2018 г. на Старозагорски окръжен съд, е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Петрол” АД срещу „Петрол холдинг” АД /н/ иск по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ за сумата от 17 647,33 лв., представляваща вземане за законна лихва върху главницата от 2 117 510,49 лв. за периода от 26.10.2016 г. до 24.11.2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: