Р Е Ш Е Н И Е

№ 176

София, 18.03.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 февруари две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 1412 /2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 3858 от 04.12.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от Л. Б. П. против решение № 3984 от 23.12.2022 г. по гр. д.№ 13774/2021 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 20188539 от 21.09.2021 г., постановено по гр. д. № 8170/2019 г. на Софийски районен съд, в обжалваната му част, с която е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, представляващ апартамент № ***, находящ се в сграда № ***, в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: [населено място], район „С.”, ул. „С. век, № ***, с площ 110,68 кв. м., заедно с прилежащото му мазе № ***, с площ 8,02 кв. м., ведно с 2,182 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 203 ЗУТ и съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не е определил срок, в който съделителите да имат възможност да инициират изготвянето на инвестиционен проект за разделяне на процесното жилище, въпреки даденото становище от главният архитект на района за възможна поделяемост и предложените два варианта от вещото лице, изготвило приетата СТЕ, съобразено с фактическото му разделяне на два дяла.

Ответниците по касация Р. Д. А. и Т. Н. А. оспорват жалбата и оплакванията в нея, защото в производството пред РС е заявено от страните, че няма да изготвят инвестиционен проект и решението е съобразено с доказателствата и съдебната практика.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Допуснато е касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: при установена със СТЕ поделяемост на допуснатия до делба имот и дадено в този смисъл становище на главният архитект на общината в производство за делба, има ли задължение въззивната инстанция, като инстанция по същество, да укаже на страните необходимостта от изготвяне на инвестиционен проект, съгласно чл. 203 ЗУТ и да даде срок на страните за това или това задължение е само за първата инстанция.

Относно необходимите действия, които първата инстанция следва да извърши при становище за техническа възможност за поделяемост е налице съдебна практика - Решение № 20 от 6.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4692/2014 г., I г. о., Решение № 38 от 21.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3511/2016 г., I г. о. Според тази практика при положително становище на СТЕ, съдът следва да изпълни процедурата по чл. 201 ЗУТ при делба на УПИ или на чл. 203 ЗУТ при делба на сграда като изиска становище от главният архитект на общината /района/ относно поделяемостта. При дадено и от главният архитект положително становище, съдът следва да даде възможност на страните да изготвят инвестиционен проект, като им укаже и съдействие при неяснота на дадените от главният архитект указания и изисквания. За изготвяне на такъв проект следва да се даде достатъчно време на страните – подходящ и разумен срок. Представеният от някоя от тях или от всички проект /проекти/ се изпращат от съда за одобрение от главният архитект. При необходимост от допълнителни действия за одобряване на проекта, съдът съдейства на страните ако е необходимо. Индивидуалният административен акт, с който е одобрен проекта подлежи на контрол от делбения съд. Това са действие, които следва да извърши първата инстанция, която има задължението по изясняване на делото и събиране на относимите доказателства. Когато тези действия или част от тях не са извършени от първата инстанция, при заявено оплакване във въззивната инстанция относно неизяснен въпрос за поделяемостта на допуснатия до делба имот, за неспазване или неизчерпване на процедурата по чл. 203 ЗУТ, възивната инстанция е длъжна да поправи пропуските на първата инстанция, защото тя, макар да действа при условията на ограничен въззив, разглежда спора и се произнася по същество относно способа, по който следва да се извърши делбата, ако се обжалва пред нея решение на РС, постановено по втората фаза на делбеното производство. При започнала, но незавършила процедура по чл. 203 ЗУТ поради порочни действия на първата инстанция, въззивният съд е длъжен да извърши необходимите действия, за да отстрани пропуските на РС, защото процедурата за разделяне на сграда е уредена с императивни правила, за прилагането на които тя следи служебно. Това следва и от задължението на въззивната инстанция, при обжалване на способа, по който е извършена делбата, да изследва служебно въпроса за поделяемостта на допуснатите до делба имот / имоти/ и да избере най-подходящия способ за извършване на делбата така, че по възможност да се спази изискването на чл. 69, ал.2 ЗН, приложима и към обикновената съсобственост, съгласно чл. 34, ал.2 ГПК. Способът, предвиден в чл. 348 ГПК – публична продан е уреден като изключение, приложимо, „когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете“. Изпълнението на процедурата по чл. 203 ЗУТ и наличието на предпоставките, предвидени в него – възможността за обособяване на самостоятелни обекти от допуснатата до делба сграда, етаж или апартамент без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи е необходимо за изясняване на въпроса по кой способ от уредените в ГПК следва да се извърши делбата, а това е основния въпрос, който съдът следва да разреши във втората фаза от делбата.

По касационната жалба:

С влязло в сила решение в първата фаза е допусната делба на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № ***, представляващ апартамент № ***, находящ се в сграда № ***, в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: [населено място], район „С.”, ул. „С. век, № ***, с площ 110,68 кв. м., заедно с прилежащото му мазе № ***, с площ 8,02 кв. м., ведно с 2,182 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото при квоти 3/5 ид. ч. за касаторката /ответница по иска/ и 2/5 ид. ч. за ищците Т. и Р. А.. Съсобствеността е възникнала по договор за замяна, сключен с н. а. № 128,т.1/11.12.2010 г. на нотариус М. Т. с район на действие – РС-Кюстендил. Относно съсобствеността между страните при тези квоти, влязлото в сила решение по допускане на делбата е формирало сила на пресъдено нещо, то обвързва страните, съгласно чл. 297 ГПК и съда, съгласно чл. 298 ГПК. Разрешените с него въпроси по чл. 344 ГПК относно наличието на съсобственост върху апартамента и квотите на съсобствениците не може да бъде пререшавани във втората фаза и в инстанционния контрол на постановеното решение по извършване на делбата, съгласно чл. 299 ГПК. Затова съдът не обсъжда доводите, свързани с действителността на замяната и оплакванията за неизпълнението му. Последното не може да се разглеждат изобщо в делбеното производство – т.3,б.“а“ от ПП-7-73.

Според заключението на СТЕ, изготвено от в. л. Б., е налице техническа възможност процесното жилище да бъде разделено на два реални дяла, близки до квотите на страните. Вещото лице е предложило два варианта за разделяне на имота, отразени на приложени към заключението схеми, като първия отразява фактическото разпределено реално ползване, а втория предвижда складовото помещение за югоизточния дял да се обособи в него. Заключението е изпратено на главния архитект на район „Слатина” при СО, за становище относно това дали дадените от вещото лице варианти за разделяне на апартамента са възможни съобразно строителните правила и норми. Според постъпилото становище на гл. архитект на район „Слатина”, допуснатият до делба апартамент технически е поделяем съобразно втория вариант на СТЕ. Разделянето следва да се докаже с представяне на инвестиционен проект, в съответствие с Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, който да бъде одобрен и съгласуван от органа по чл. 145 от ЗУТ. В обстоятелствената част на становището е посочено, че в случая няма представен инвестиционен проект по чл. 203, ал. 1 от ЗУТ, а само становище на приета СТЕ за наличие на техническа възможност за обособяване на два самостоятелни обекти от процесния апартамент в два варианта за делба. В допълнителното заключение на СТЕ от 13.01.2020 г. са допълнени дадените в основното заключение два варианта за разделяне на имота с посочване на идеалните части от общите части на сградата за всяко от новообразуваните обекти, както и стойността на необходимите разходи за разделяне на имота по всеки от вариантите. За изпълнение на вариант 1 необходимите средства са 6615,50 лв., като следва да се раздели мазето на две нови, за което разходите са 332 лв. За втори вариант необходимите разходи са 7734,98 лв. Пазарната цена на целия апартамент е 210861 лв. И при двата варианта следва да се раздели ел. инсталацията, а В и К инсталацията е разделена.

В с. з. на 18.06.2020 г. пълномощникът на ответницата П. адв. С. /от който по-късно тя е оттеглила пълномощията/ заявява, че доверителката му не може да си позволи изготвянето на инвестиционен проект, но не желае и изнасяне на апартамента на публична продан. В с. з. на 29.09.2020 г. съдът е дал възможност на страните да внесат до следващото съдебно заседание инвестиционен проект за разделяне на апартамента. Следващото съдебно заседание е насрочено за 17.11.2020 г. Пълномощникът на ответницата е заявил, че тя не иска разделяне на апартамента. Тя обаче е поискала ищците да изготвят проекта и да се разделят разноските, но съдът не се е произнесъл по това искане. Ищците оспорват възможността за разделяне на апартамента, тъй като за единия от дяловете няма на има комин, каквото изискване съществува към настоящия момент. Според становището на главният архитект и вещото лице, към момента на изграждане на сградата не е имало такова изискване. Ищците считат, че разделянето би било свързано със значителни неудобства за страните и големи разходи.

РС е приел, че апартамента е неподеляем, защото страните, въпреки дадените им указания, не са иницирали действия по изготвяне на инвестиционен проект за разделяне. Затова е извършил делбата по способа, визиран в чл. 348 ГПК – апартамента е изнесен на публична продан.

Въззивната инстанция е потвърдила решението, като е приела, позовавайки се на чл. 203 ЗУТ и съдебната практика – ПП-7-73, т. 5, б. „в”, че разделянето на допуснат до делба недвижим имот е възможно само при представяне на инвестиционен проект, който е одобрен от компетентния орган в общината. Посочил е, че делба, извършена чрез разделяне без да е представен инвестиционен проект е нищожна дори технически да е възможно разделянето. В съответствие с приетото в ТР № 75/81 г. на ОСГК на ВС въззивната инстанция е посочила, че съдът извършва контрол за законосъобразност на одобряването на инвестиционния проект както по отношение на неговото съответствие на строителните правила и норми, така и дали предвидените преустройства са значителни и дали създават неудобства, по-големи от обикновените. Тези постановки от съдебната практика са правилни, а с нормата на чл. 203 ЗУТ са предвидени и като законови изисквания.

Въззивната инстанция обаче неправилно е приела, че апартамента е неподеляем предвид не представяне на инвестиционен проект въпреки дадени от РС указания в този смисъл. Първата инстанция не се е произнесла по искането на ответницата, ищците да изготвят проекта, а разноските за това да се разделят от съда и за нея е останала неяснота дали тя следва да изготви проекта и сама ли следва да поеме разноските за това. Определеният срок за изготвяне на инвестиционен проект /47 дни до следващото заседание/ е кратък. Ищците не са пожелали изготвяне на инвестиционен проект, тъй като те изразяват предпочитание делбата да се извърши чрез изнасяне на апартамента на публична продан. Ответницата е заявила, че няма средства за изготвяне на такъв проект, поради което е поискала разпределяне на разходите за изготвянето му между страните. Тя живее в единия от обособените без проект дялове и не желае изнасяне на имота на публична продан. Въззивната инстанция не е изяснила позициите на страните по въпроса за изготвяне на инвестиционен проект за разделяне, не е давала указания или срок за изготвяне на инвестиционен проект. Посочила е в решението, че тъй като делбата е допусната по отношение на едни имот между трима съделители, делбата следва да се извърши чрез публична продан и е потвърдила решението на РС. Този способ обаче е приложим при неподеляемост на допуснатия до делба имот. Не е отчетено, че ищците са съпрузи, т. е. за да получи всеки съделител реален дял, съгласно изискването на чл. 69, ал.2 ЗН, приложим и при делба на обикновена съсобственост, съгл. чл. 34, ал.2 ЗС, е необходимо обособяването на два дяла, а не на три дяла. Необходимите средства за преустройството не са значителни – около 3-4 % от стойността на апартамента. Не е налице и неудобство за съделителите, които живеят в него, тъй като апартамента е разделен фактически и сега, а преустройството се изразява в разделяне на ел. инсталацията и разделяне на мазето.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени като неправилно, а делото следва да се върне на въззивната инстанция за предприемане на действия по приложението на чл. 203 ЗУТ - указания до страните и определяне на подходящ срок за представяне на изготвен инвестиционен проект, изпращането му до главният архитект на района и ако бъде одобрен, преценка законосъобразността на акта за одобряване, оценка на всеки от двата дяла с припадащата се част от общите части към всеки от тях и оценяване стойността на разходите, необходими за извършване на подобренията с оглед преценката дали са значителни спрямо цената на допуснатия до делба имот.

В касационното производство не могат да се представят нови доказателства, поради което съдът не обсъжда приложеният към касационната жалба неодобрен проект.

Съгласно чл. 294, ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото съдът следва да присъди и разноските за настоящото производство.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:ОТМЕНЯ решение № 3984 от 23.12.2022 г. по гр. д.№ 13774/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20188539 от 21.09.2021 г., постановено по гр. д. № 8170/2019 г. на Софийски районен съд, в обжалваната му част, с която е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, представляващ апартамент № ***, находящ се в сграда № ***, в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: [населено място], район „С.”, ул. „С. век, № ***, с площ 110,68 кв. м., заедно с прилежащото му мазе № ***, с площ 8,02 кв. м., ведно с 2,182 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: