Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 112099/ 30.09.2014г. на „Т. С.”- ЕАД чрез процесуалния представител адв. И.С. срещу определение № 17725/27.08.2014г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 10561/2013г..

С обжалваното определение Софийски градски е оставил без уважение частна жалба срещу определение от 12.09.2012г. на Софийски районен съд по гр. д. № 57188/2009г. за прекратяване на основание чл. 299, ал. 2 ГПК на производството пред него, образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта относно главното вземане и лихвите за периода 01.10.2003г. – 31.05.2005г..

К. навежда като основание за допускане на касационното обжалване чл. 280. ал. 1 т. 1 ГПК, счита, че исковете са допустими и в прекратената част.

От ответника, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор, в който се оспорва основателността на жалбата.

Настоящият състав на ВКС констатира, че частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу необжалваемо определение на въззивен съд с оглед на критерия по чл. 274, ал. 4 във връзка с 280, ал. 2 ГПК.

Размерът на цената на иска по претенции за парични вземания, каквито са предявените в случая, се определя съобразно правилото на чл. 69, чл. 1, т. 1 ГПК и съгласно него съвпада с търсената от ищеца сума.

Цената на иска по предявените в настоящото производство обективно съединени искове е е 2230.14 лв. по иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 9.99лв.

В хипотезата на обективно съединяване на искове меродавна за допустимост на касационното обжалване е цената на всеки иск по отделно, а не сборът от цената на всички отделни искове. Особеното в настоящия случай на обективно кумулативно съединяване е това, че единият иск е обуславящ (главен) – този по чл. по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а другият обусловен (акцесорен) по чл. 86, ал. 1 З.. Макар акцесорният иск в много отношения да разкрива белезите на самостоятелен иск, в т. ч. да може да бъде предявяван и разглеждан в самостоятелно производство, то когато цената на главния иск покрива критерия посочен в чл. 280, ал. 2 ГПК като обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, допуска се до разглеждане и акцесорния иск без посоченото ограничение да важи за него, което произтича от особеностите на материалноправното съотношение между вземанията предявени с двата иска, на главно и акцесорно – хипотеза, пред която в случая не сме изправени, защото цената и на двата иска е под 5000лв.

С оглед на изложеното частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 112099/ 30.09.2014г., подадена от „Т. С.”- ЕАД чрез процесуалния представител адв. И.С. срещу определение № 17725/27.08.2014г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 10561/2013г..

ПРЕКРАТЯВА

производството по гр. д. № 6839/2014г по описа на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение.

Определението

подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: