Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. С. против решение № 865 от 09.05.2014г. по въззивно гр. д.№ 692//2014г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 4664/02.12.2012 г., постановено по гр. д.№5132/2013г. на Пловдивски РС. С последното е уважен предявеният от Р. В. Ш. и Х. Л. Ш. иск по чл. 109 ЗС, като касаторката е осъдена да премахне извършените непредвидени по проект преграждения на стълбищна клетка, довели до невъзможност същата и покривът да бъдат ползвани съобразно притежаваните от тях. квоти в размер на 26, 85 % ид. ч. от общите части на сграда в етажната собственост с административен адрес: [населено място], [улица], чрез отварянето на стълбищната клетка и възстановяване стълбищното рамо от кота 7, 96 м до кота + 10, 71 м, съгласно приложение № 1 на експертно заключение от вещо лице арх. Р. И., представляващо неразделна част от решението.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото не е установено с какво реализираното в отклонение от архитектурния проект пречи на ищците да упражняват правото си на собственост и за необоснованост, защото съдът не е съобразил, че ищците са изразили съгласие за приемане на сградата в това състояние без възражения.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос, свързан с допустимостта на предявения иск, защото ищците не са посочили каква площ от общите части не могат да ползват. Втория въпрос е когато страната е съдействала за създаване на положението, което твърди че и пречи подписвайки книжата за приемане на обекта може ли да претендира след това премахването му, като се съобрази, че така се създава правна несигурност и се претендира преразглеждане на индивидуални административни актове, от които са възникнали права за собствениците. По първия въпрос се твърди противоречие със задължителна съдебна практика, а по втория - значимост на въпроса за правилното прилагане на закона и за развитие на правото.- основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 и 3 ГПК.

Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до касация, тъй като с исковата молба е ясно каква част от общите части са преградени от ищцата, а по втория въпрос, твърдят, че не са давали съгласие за промяна и не са изготвяни екзетутивни чертежи, за да се приеме, че отклонението от първоначалните проекти е санирано с дадено от тях съгласие.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По предявения иск по чл. 109 ЗС е установено следното:

С разрешение за строеж № 188/20.06.2005г. е изградена сграда с височина десет метра с приземен етаж, състоящ се от три гаража и едно ателие и три жилищни етажа в УПИ № ХІІ-1788, кв. 376 „Трета градска част” на [населено място] [улица]. Съгласно констативен акт от 21.04.2008г. строежът е изпълнен в съответствие с одобрените строителни книжа, между които и одобрен архитектурен проект във всичките му части от м. юни 2005г. Констативния протокол е подписан от собствениците, между които и ищеца Ш. без възражения и въз основа на него е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 77/02.09.2008г. Ищците – съпрузите Ш. са собственици на апартамент № 2, а ответницата на апартамент № 3, който е мезонет. При изпълнение на строителството на сградата е допуснато отклонение от одобрените проекти, което според СТЕ се изразява в следното Одобреният проект през юни 2005г. предвижда стълбищната клетка да бъде до кота +10, 75 и от там с моряшка стълба да се стига до покрива на сградата. Фактически обаче още при изграждане на сградата тя достига до етажната площадка на кота +8, 00 м – съответстваща на трети жилищен или четвърти надземен етаж, където е иззидана стена, с което се прекъсва достъпа на стълбата по-нагоре. Предвидената стълбищна клетка е единствена, а реализираната такава не се осигурява пряк достъп до покрива от всички етажни собственици. Възможно е да се осигури достъп на етажите собственици до покрива по три начина: чрез изграждане на външен самостоятелен обект – аварийна стълба, осигуряване на право на преминаване през апартамента на ответницата от кота + 8 до кота +10, 75 или премахване на изградените допълнителни стоманобетонни елементи и стени и изграждане на предвидената по проекта стълба до покрива.

Въззивният съд е приел, че е нарушено правото на собственост на ищците върху обща част по естеството си каквато е покрива, поради което е налице основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Тъй като това са общи части по естеството си не може да се вземе решение по чл. 38, ал. 2 ЗС за ползване само от някой от етажните собственици, а и такова не е дадено от ищците. Затова е постановено да се изгради стълбището така както е предвидено по одобрения и нереализиран проект в часта за стълбищната клетка над ниво осем метра.

По първия поставен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като исковата молба е редовна, ясно е каква част ищците твърдят че са лишени да ползват. Не е налице вероятна недопустимост на решението.

По вторият въпрос обаче следва да се допусне касационно обжалване, тъй като отговорът му има пряко отношение към изхода от спора. Въззивният съд е приел, че не е дадено съгласие за отклонение от архитектурия проект и поради това отклонението от одобрения проект не е санирано от ищците, т. е. те могат да претендират реализиране на първоначалния одобрен проект. С уважаването на иска, съдът е задължил ответницата да реализира проекта от 2005г. в частта за стълбищната клетка на ниво мансарния етаж. С Р № 1019/21.01.2010г. гр. д.№ 235/2008г. І гр. о. Р № 243/23.10.2012г. по гр. д.№ 197/12. ІІ гр. о., постановени по чл. 290 ГПК е прието, че ако не е имало предишно състояние, например защото още от построяването на сградата, тя е била в същия вид макар и в отклонение от одобрения архитектурен проект, искът по чл. 109 ЗС за възстановяване на предишно състояние е неоснователен. А с Р № 243/23.10.2012г. гр. д.№ 197/2012г. ІІ гр. о. по чл. 290 ГПК е разяснено, че трябва да има причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и поведението на ответника. Ако ищецът е дал съгласие за създаване на състоянието и то е съобразено с неговата воля, дори да му създава пречки да упражнява своите права, искът по чл. 109 ЗС е неоснователен. Възивното решение противоречи на тази съдебна практика. Жалбоподателката иска допускане до касация на основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК. Поради това, че по поставения въпрос е постановена задължителна съдебна практика, на която възивното решение противоречи, касационно обжалване ще се допусне по чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК.

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 865 от 09.05.2014г. по въззивно гр. д.№ 692//2014г. на Окръжен съд-Пловдив по касационна жалба, подадена от С. И. С..

Указва на касаторката да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 99 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: