Р Е Ш Е Н И Е
№ 50114
гр. София 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 27 септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ:ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Д. А. като разгледа докладваното от съдия З. А. гр. дело № 790 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца „Екотрансфактор” ООД, чрез адв. С. Л. срещу решение № 70/12.11.2021 г. по в. гр. дело № 487/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260794/11.06.2021 г. по гр. дело № 1317/2019 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от жалбоподателя против [община] иск за обявяване за окончателен сключения между страните на 16.05.2016 г. предварителен договор за покупко-продажба на 330 броя контейнери за ТБО, тип „кука”, пластмасови с вместимост 240 л. за сумата 15 840 лв. и за осъждане на ответника да заплати дължимата се по предварителния договор продажна цена от 15 840 лв. и е отхвърлен като неоснователен предявения от жалбоподателя против [община] иск за осъждане на ответната община да заплати на ищеца сумата от 25 740 лв., представляваща обезщетение за ползване от страна на ответника без правно основание собствените на ищеца движими вещи 330 броя контейнери за ТБО тип „кука”, пластмасови, с вместимост 240 литра за периода от 26.04.2016 г. до 26.06.2018 г./26 месеца/, частичен иск от обща сума 35 640 лв., дължимо обезщетение за период от 36 месеца. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове се уважат.
Ответникът по жалбата [община], чрез адв. П. М. в писмен отговор е мотивирал становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 50241/25.05.2023 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 70/12.11.2021 г. по в. гр. дело № 487/2021 г. на Апелативен съд П. в частта, с която е потвърдено решение № 260794/11.06.2021 г. по гр. дело № 1317/2019 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от „Екотрансфактор” ООД ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] против [община], [населено място], [улица], № иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 740 лв. обезщетение за ползване от страна на ответника без правно основание на собствените на ищеца движими вещи 330 броя контейнери за ТБО, тип „кука”, пластмасови, с вместимост 240 литра за периода от 26.04.2016 г. до 26.06.2018 г./26 месеца/, частичен иск от обща сума 35 640 лв., дължимо обезщетение за период от 36 месеца.
Със същото определение на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 70/12.11.2021 г. по в. гр. дело № 487/2021 г. на Апелативен съд П. в частта, с която е потвърдено решение № 260794/11.06.2021 г. по гр. дело № 1317/2019 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от „Екотрансфактор” ООД [населено място] срещу [община], [населено място] иск за обявяване за окончателен, сключения между страните на 16.05.2016 г. предварителен договор за покупко-продажба на 330 броя контейнери за ТБО, тип „кука”, пластмасови, с вместимост 240 литра за сумата от 15 840 лв. и за осъждане на ответника да заплати дължимата се по предварителния договор продажна цена от 15 840 лв.
Производството по делото е висящо по подадената касационна жалба от ищеца „Екотрансфактор” ООД срещу въззивното решение на Апелативен съд П. в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения частичен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежащи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Между страните – ищецът „Екотрансфактор” ООД и ответника [община] е безспорно и е установено от приетите по делото писмени доказателства, че между тях са съществували договорни правоотношения, по силата на които ответникът в качеството на възложител е възлагал на ищеца като изпълнител дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на [община], като са били сключени договори № ОП-02-06/27.04.2007 г., № 01-ОП/27.10.2011 г. по реда на ЗОП и договор № Д-70/27.10.2015 г.
Според обявление за поръчка № 00770-2011-0001 с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на територията на [община]”, касаещо процедурата от 2011 г., участниците в нея е следвало да отговарят на определени изисквания, в т. ч. да разполагат с техническо оборудване /собствено или наето/ за изпълнение на поръчката, в т. ч. техника за сметосъбиране и сметоизвозване – минимално посоченото в нея количество специализирани транспортни средства за сметосъбиране и сметоизвозване на контейнери от различни видове /„Бобър“, „Кука“, „Бургас“ или „Лодка“/, както и със самите контейнери за битови отпадъци, в т. ч. тип „Кука” 240 л. минимум 350 бр., за което да представят документи за собственост или наем, както и да декларират готовност да предоставят последните за безвъзмездно ползване за срока на договора. От техническото предложение на ищеца се установява, че той е декларирал, че за изпълнение на поръчката ще предостави за безвъзмездно ползване исканите контейнери, в т. ч. 350 бр. тип„Кука” 240 л.
От приложения по делото приемателно-предавателен протокол от 01.05.2007 г., съставен в изпълнение на първия договор между страните от 27.04.2007 г. се установява, че „Екотрансфактор“ ЕООД е предоставил на [община] за безвъзмездно ползване за неопределен срок съдове за твърди битови отпадъци /ТБО/, представляващи 330 бр. контейнери тип „Кука“, пластмасови с обем 240 л., в добро състояние и годни за употреба по предназначение, а [община] се задължила при ползването и стопанисването им да полага грижата на добър стопанин и да ги върне при поискване. Протоколът е оспорен от ищеца с оглед неговата автентичност поради това, че не е подписан от представител на [община]. Открито е производство по реда на чл. 193 от ГПК за оспорване автентичността на подписа, положен за „Приел“. При доказателствена тежест за ответника, указана му с изрично определение на окръжния съд от 06.02.2020 г., той не е ангажирал никакви доказателства за установяване на твърденията си.
С последния сключен договор № Д-70/ 27.10.2015 г. за сметосъбиране и сметоизвозване на територията на [община] последната е възложила на „Екотрансфактор“ ООД – П., а последният се е съгласил да извърши дейностите по договора по цена, която е сбор от единичните цени на всички извършени дейности, посочени в чл. 5 от него, като договорът влиза в сила на 28.10.2015 г. и е със срок на действие до подписването на договор с изпълнител след проведена обществена поръчка /чл. 10/.
От приложените по делото актове за извършени дейности, подписани от представители на страните се установява, че такива дейности са извършени за периода 01.10.2015 г.– 31.03.2016 г., че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора по дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, като обслужените съдове тип „Кука“ 240 л. са между 362 бр. /към 31.10.2015 г./ и 1 893 бр. /към 31.03.2016 г./, разположени в различните райони на [община].
С писмо вх. № С-2051/18.04.2016 г. ищецът е уведомил ответника, че ако не изпълни задължението си да му заплати извършените дейности по договора в размер на 86 752,57 лв. в срок до 21.04.2016 г., то той ще се счита за развален с всички произтичащи от това последици. По делото няма данни в този срок [община] да е изпълнила това свое задължение.
С писмо вх. № С-2287/26.04.2016 г. „Екотрансфактор“ ООД е поискал от [община] да му върне в 10-дневен срок съдовете за ТБО - 330 бр. контейнери, тип „Кука” с обем 240 л., намиращи се на територията на общината, предоставени й с протокол от 01.05.2007 г., обслужвани от ищеца до 13.04.2016 г. за изпълнение на договор № Д-70/ 27.10.2015 г. Към писмото е приложено копие от цитирания приемателно-предавателен протокол.
С писмо № 2512/17.05.2016 г. ищцовото дружество е отправило предложение до кмета на [община] за закупуване на процесните съдове за ТБО на единична цена от 40 лв., или общо 15 840 лв. с ДДС, платима по банков път до 31.05.2016 г., а в случай на неплащане се претендира връщане на съдовете, ведно с дължимото обезщетение за ползването им, като към писмото е приложена проформа фактура на обща стойност 15 840 лв. с ДДС.
С писмо № С-2154/11.05.2017 г. „Екотрансфактор“ ООД е поискал от ответника да му заплати до 30.06.2017 г. обезщетение в размер на 11 880 лв. без ДДС за ползване на 330 бр. контейнери, тип „Кука“ с обем 240 л. за предходната година без правно основание, както и обезщетение за ползването им в размер на 990 лв. месечно, считано от 01.05.2017 г.
С писмо от 19.07.2017 г. ищецът отново е поканил [община] да му заплати сумата 11 880 лв. без ДДС и дължимото обезщетение за месеците май 2017 г., юни 2017 г. и юли 2017 г. на обща стойност 2 970 лв. /без ДДС/, както и да му върне контейнерите.
По делото са представени три фактури – от 23.11.2009 г., 09.12.2009 г. и 19.11.2013 г., с които „Екотрансфактор“ ООД е закупило от „H N“ ООД – Германия 720 бр., съответно 400 бр. и 680 бр. контейнери за боклук, 240 л. използвани, без посочване на продажна цена.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводна експертиза от 21.09.2020 г. се установява, че контейнерите за битови отпадъци не са заведени в счетоводството на ответника, че необходимостта от следене на съхраняваните чужди активи като количества и стойност определя евентуалното задбалансово отчитане на същите, но то няма задължителен характер. В счетоводството на ищцовото дружество периодичната доставка на контейнери е осчетоводявана в ищцовото дружество по разходните сметки 601 „Разходи за материали” и 602 „Разходи за външни услуги”, тъй като себестойността на един контейнер /т. е. стойността му с включения разход за транспорт/ е по-ниска от стойностния праг на същественост, определен от дружеството /700 лв./, поради което същите не са завеждани в амортизационния план, който също не е задължителен, поради което вещото лице не може да определи амортизацията на контейнерите и остатъчната им стойност, доколкото те са били осчетоводени като разходи. Вещото лице е уточнило, че горепосочените три фактури /от 23.11.2009 г., 09.12.2009 г. и 19.11.2013 г./ са осчетоводени при ищеца и в тях е посочена стойността на закупените движими вещи /6 120 евро, 5 780 евро и 3 400 евро за всички контейнери по фактурата/, а в съдебното заседание при приемане на заключението му е посочило, че поради непредставяне от ищеца на счетоводни документи за 2007 г. и периода на съхранението им не е могло да даде отговор дали към датата на сключване на първия договор между страните описаните контейнери са били осчетоводени при ищеца.
От показанията на свидетеля И. А., служител в ищцовото дружество до 2016 г., се установява, че „Екотрансфоктор” ООД е извършвало дейност по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на [община] от 2003 г. до април 2016 г., а след 2007 г. и на територията на ВМЗ – Сопот. За да бъде осъществявана дейността, били докарани 330 бр. контейнери, 240-литрови, пластмасови, тип „Кука“, на които представители на фирмата поставили логото й, номерирали ги и ги разположили на определени по схема места, в т. ч. и на територията на „ВМЗ” Сопот, а когато някой от тях се счупвал, задължение на дружеството било да го заменя своевременно, като според свидетеля около 250 бр. от описаните контейнери били разположени на територията на „ВМЗ“ Сопот, а след 2016 г. [община] започнала сама да развива дейност по сметосъбиране, като и понастоящем контейнери се намират както в района на „ВМЗ” Сопот, така и в самия град, но свидетелят не знае дали има върнати такива на ищеца и колко са останали в Сопот като бройка, тъй като от 2015 г. не се занимава с тази дейност в региона, макар да работил няколко месаца за ищцовото дружество и на територията на [община].
Според показанията на свидетеля В. Н., същият работил в началото на 2016 г. за няколко месеца в „Екотрансфоктор” ООД като представител на [община]. Твърди, че дружеството имало разположени контейнери на територията на [община] - в центъра и до лифта, но по-голямата част били на територията на „ВМЗ” Сопот, с които извършвало дейност по сметосъбиране и сметоизвозване. Съдовете били чупливи, понякога гражданите изхвърляли в тях строителни отпадъци, те се чупили и ставали неизползваеми, част от повредените се ремонтирали и след това се връщали на място, а вероятно пластмасовите издържали по 5-6 години до пълната им амортизация. На свидетеля не е известно някой да е възпрепятствал ищеца да си прибере контейнерите и той е можел дори да влезе във „ВМЗ“ и да ги изтегли. През 2016 г. Общината решила да извършва собствено сметосъбиране и закупила машина, а отношенията с „Екотрансфоктор”ООД били прекратени.
От показанията на свидетеля В. П. се установява, че същият дълги години работил във „ВМЗ” Сопот, а от 2018 г. - в [община]. Според свидетеля контейнерите на ищцовото дружество били докарани в завода, но стояли почти празни, защото повече бил технологичният отпадък, като той не е виждал из града от тях, а главно метални контейнери. Не знае дали и колко са останали и във „ВМЗ“. Докато е действал договорът за сметосъбиране, ищецът ремонтирал повредените съдове. На свидетеля не е известно ищцовото дружество да е било препятствано да си прибере контейнерите, дори напротив – от свидетеля Н., отговарящ за чистотата в общината, бил чувал, че било предлагано на ищеца да си прибере съдовете, но не знае какви действия са били предприети от него.
От заключението на вещото лице по назначената СИЕ от първоинстанционния съд от 21.09.2020 г. се установява, че справедлива пазарна стойност на наемната цена за ползване на 330 бр. контейнери за ТБО, пластмасови, тип”Кука” с вместимост 240 литра за периода от 26.04.2016 г. до 26.06.2018 г. е в размер на 78 292.50 лв.
Според заключението на повторната СИЕ от 05.02.2021 г., допусната след оспорване на първоначалното заключение средно претеглената стойност на наемната цена за ползване на 330 бр. контейнери за ТБО, пластмасови, тип”Кука” с вместимост 240 литра за периода от 26.04.2016 г. до 26.06.2018 г. съгласно пазарния подход е в размер на 50 450.40 лв. Най-ниската цена за наема за ползване на 330 броя съдове за ТБО пластмасови контейнери тип „Кука” с обем 240 л. за период от 26 месеца - от 26.04.2016 г. до 26.06.2018 г. е в размер на 8580 лв.
От правна страна по предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД въззивният съд е приел за установено, че съобразно изискванията на обявените обществени поръчки фирмата-изпълнител е трябвало да разполага с техническо оборудване /собствено или наето/ за изпълнение на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, в т. ч. контейнери тип „Кука“ 240 л. минимум 350 бр., за което да представи документи за собственост или наем, което „Екотрансфактор“ ООД е направило, като през 2007 г. е предоставило на [община] 330 бр. контейнери тип „Кука“ пластмасови с обем 240 л. в добро състояние и годни за употреба по предназначение.
Приел е, че по делото няма събрани доказателства, че тези съдове за сметосъбиране са собствени на ищеца, доколкото приетите три фактури установяват закупуване на такива вещи на 23.11.2009 г., 09.12.2009 г. и 19.11.2013 г., т. е. доста след датата на приемателно-предавателен протокол от 01.05.2007 г., че липсват данни за по-рано закупени от ищеца контейнери тип „Кука“, заприходени в неговото счетоводство, както и доказателства, че придобитите такива по процесните фактури са били вложени при обслужване на договора с [община], доколкото е установено, че по същото време „Екотрансфактор“ ООД е осъществявало дейност и на територията на [община].
Съдът е приел, че ищецът не е доказал по несъмнен и категоричен начин, че процесните контейнери в пълния им обем /330 бр. според претенцията в исковата молба/ са съществували през процесния период, не са били повредени или амортизирани /предвид това, че съобразно вида, конструкцията и използвания материал са малотрайни вещи, функциониращи максимум 5-6 години/, както и че са били използвани от ответника, /който през 2016 г. е изградил собствена система за сметосъбиране и сметоизвозване със закупени машини и метални контейнери/, а последният е пречил на ищеца да прибере разположените на улиците съдове, поради което съдът е приел тези обстоятелства за недоказани.
Прието е за установено, че на територията на „ВМЗ” Сопот се намира по-голямата част от процесните контейнери /поне 250 бр./, който факт не е оспорен от ищеца, като това дружество е самостоятелно юридическо лице, което при наличие на всички предпоставки на чл. 59 от ЗЗД следва да носи самостоятелна отговорност, а тя не може да бъде поета от [община].
Предвид установената фактическа обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи въззивният съд е приел за недоказано, че ищецът е собственик на процесните движими вещи, които са съществували и са били ползвани от ответника за посочения период без правно основание, а последният е препятствал връщането на същите и по този начин ищецът се е обеднил поради невъзможност да ползва собствените си вещи и да реализира доходи от нея, а ответникът се е обогатил поради спестяване на разходи, дължими на собственика на вещта. Прието е, че искът по чл. 59 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Доколкото искът не е установен по основание, съдът е приел, че няма необходимост да се обсъждат събраните по делото доказателства за неговия размер.
По правния въпрос:
В случаите, когато една от страните по договор предоставя на другата услуга, за осъществяването на която е необходимо използването на непотребими движими вещи, чрез предоставени от нея такива, без те да се прехвърлят в собственост или да е предвидено след края на договора да бъдат придобити от насрещната страна, то последната дължи връщането на вещите след прекратяване на действието на договора. Касае се до облигационно задължение, което произтича от договора и за осъществяването на което е без значение дали предоставялата услугата страна е собственик на вещите или не. Последните може да бъдат собственост на предоставялото услугата лице или да са собственост на трето лице, което ги е предоставило на страната по договора за заем, наем, лизинг или на друго основание. Доколкото договорът има действие само между страните, то задължението на получилото услугата лице да върне вещите е само по отношение на предоставилото я лице, като отношенията между последното и евентуални трети лица по отношение на тези вещи са без значение за това. Вземането за получаване на вещите, съответно задължението за връщането им се поражда единствено от факта на прекратяването на съществувалото между страните облигационно правоотношение, като не се изисква съществуването или осъществяването на никакви допълнителни правоотношения и/или факти за това.
Като взема предвид отговора на поставения правен въпрос и събраните по делото доказателства съдът намира, че въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения частичен иск по чл.59 ЗЗД е неправилно. Оплакванията в касационната жалба относно тази искова претенция са основателни. Неправилни са изводите на въззивния съд за неоснователност на предявения иск, тъй като ищецът не е установил да е собственик на процесните контейнери, съответно не е доказал вещите да са съществували и да са били ползвани от ответника за посочения период без правно основание, а последният е препятствал връщането на същите и по този начин ищецът се е обеднил поради невъзможност да ползва собствените си вещи и да реализира доходи от нея, а ответникът се е обогатил поради спестяване на разходи, дължими на собственика на вещта.
Установено е по делото, че между ищеца „Екотрансфоктор” ООД в качеството на изпълнител и ответника [община], в качеството на възложител са сключвани два договора за сметосъбиране и сметоизвозване на територията на [община] по реда на чл.41,ал.1 и чл.74,ал.1 от Закона за обществените поръчки – договор № ОП-02-06 от 27.04.2007 г. и № 01-ОП/27.10.2011 г. Установено е също също, че е сключен и договор № Д-70/27.10.2015 г. между същите страни за сметосъбиране и сметоизвозване на територията на [община]. С този договор [община] е възложила на „Екотрансфактор” ООД П., а последният се е съгласил да извърши дейностите по договора по определена в договора цена, като договорът е влязъл в сила на 28.10.2015 г. и е със срок на действие до подписването на договор с изпълнител, след проведена обществена поръчка.
Съдът намира за установено по делото, че за изпълнение на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване по посочените договори ищецът е следвало да разполага с техническо оборудване/собствено или наето/, включително контейнери тип „Кука”, 240 литра, минимум 350 броя, за което да представи документи за собственост или наем. Установи се също, че за изпълнение дейностите по посочените договори на 01.05.2007 г. ищецът предоставил на [община] 330 броя контейнери тип „Кука”, пластмасови с обем 240 литра, за което е съставен приемо-предавателен протокол, приложен по делото. Ответникът - [община] е оспорил истинността на приемо-предавателния протокол с твърдения, че протоколът не е подписан от представител на [община]. Първоинстанционният съд е открил производство по реда на чл.193 ГПК за оспорване автентичността на подписа, положен за „приел” и е указал, че тежестта да докаже неистинността/неавтентичността/ на документа е на ответника. Последният не е представил доказателства, от които да се установи твърдението за неистинност на приемо-предавателния протокол, поради което е правилен извода на въззивния съд, че протоколът е истински.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че ищецът е изпълнявал задълженията си по сключените договори за сметосъбиране и сметоизвозване на територията на [община], включително и за периода от време от 01.10.2015 г. до 31.03.2016 г. За последния период обслужените съдове тип „Кука” са между 362 бр. към 31.10.2015 г. и 1893 бр. към 31.03.2016 г., като контейнерите са били разположени в различни райони на [община].
Установи се също, че последният сключен договор за сметосъбиране и сметоизвозване на територията на [община] от 27.10.2015 г. е бил развален от ищеца, поради неизпълнение задълженията на възложителя-ответник [община] за заплащане на сумата 86 752.57 лв., стойност на извършена услуга от ищеца-изпълнител, считано от 22.04.2016 г. Договорът е развален с писмено предизвестие по чл.87,ал.1 ЗЗД, каквото предизвестие представлява уведомително писмо вх. № С 2051/18.04.2016 г., изпратено от ищеца и получено от ответника на 18.04.2016 г.
Установи се по делото, че след прекратяване на действието на договора от 27.10.2015г. за сметосъбиране и сметоизвозване на територията на [община] ответникът не е върнал на ищеца процесните 330 броя контейнера тип „Кука” с обем 240 л. Както се посочи по-горе с писмо вх. № С-2287/26.04.2016 г. ищецът е поискал от [община] да му върне в 10-дневен срок съдовете за ТБО – 330 бр. контейнери, тип „Кука” с обем 240 л., намиращи се на територията на общината и предоставени й с протокол от 01.05.2007 г. Впоследствие с писмо № 2512/17.05.2016 г. ищцовото дружество е отправило предложение до кмета на [община] за закупуване на процесните контейнери, а в случай на неплащане е поискал връщане на съдовете, ведно с дължимото обезщетение за ползването им, като към писмото е приложена фактура на обща стойност 15 840 лв. Отново с писмо № С-2154/11.05.2016 г. ищецът е поискал от ответника да му заплати до 30.06.2017 г. обезщетение в размер на 11.880 лв. без ДДС за ползване на процесните 330 броя контейнери за предходната година без правно основание, както и обезщетение за ползването в размер на 990 лв. на месец, считано от 01.05.2017 г. По делото се установи, че с писмо от 19.07.2017 г. ищецът отново е поканил [община] да му заплати сумата 11880 лв. без ДДС и дължимото обезщетение за месеците май 2017 г., юни 2017 г. и юли 2017 г. на обща стойност 2970 лв. без ДДС, както и да му върне контейнерите.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесните 330 броя контейнери тип „Кука” с обем 240 лв. след разваляне на договора от 27.10.2015 г., считано от 22.04.2016 г. не са били върнати от ответника [община] на ищеца. Установи се също, че за процесния период от време от 26.04.2016 г. до 26.06.2018 г. процесните контейнери са били ползвани от ответника, без да има правно основание за това.
За да се уважи предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, следва да са налице следните предпоставки: обогатяване на едно лице – ответника по делото, чрез увеличаване на неговия актив, намаляване на неговия пасив или спестяване на необходими разходи; обедняване на друго лице – ищеца, връзка между обогатяването и обедняването, липса на основание за това и на друг път на защита.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът „Екотрансфактор” ООД по сключени договори за сметосъбиране и сметоизвозване на територията на [община] е предоставял на [община] услуга, за осъществяването на която е необходимо използването на непотребими движими вещи, включително контейнери тип”Кука” с обем 240 л. и е предоставил такива контейнери 330 броя с приемо-предавателен протокол от 01.05.2007 г. Установи се също, че в сключените договори, включително и в договора за сметосъбиране и сметоизвозване 27.10.2015 г. не е предвидена клауза за прехвърляне правото на собственост на процесните контейнери на възложителя, нито е предвидена клауза след края на договора да бъдат придобити от него. Следователно възложителят по договора от 27.10.2015 г. дължи връщането на контейнерите след прекратяване действието на този договор. Касае се до облигационно задължение, което произтича от договора от 27.10.2015 г. и за осъществяването му е без значение дали предоставялата услугата страна – в случая ищецът е собственик на вещите или не. Процесните контейнери може да бъдат собственост на предоставялия услугата ищец по сметосъбиране и сметоизвозване или да са собственост на трето лице, което ги е предоставило на ищеца по договор за заем, наем, или на друго основание. Доколкото договорът от 27.10.2015 г. има действие само между страните, задължението на получилия услугата ответник – [община] да върне процесните контейнери е само по отношение на предоставилия ги ищец, а отношенията между последния и евентуални трети лица по отношение на тези вещи са без значение за това. Вземането на ищеца за получаване на процесните контейнери, съответно задължението на ответника за връщането им се поражда единствено от факта на прекратяване на съществувалото между страните облигационно правоотношение, като не се изисква съществуването или осъществяването на никакви допълнителни правоотношения и/или факти за това. Следователно след разваляне на договора за сметосъбиране и сметоизвозване от 27.10.2015 г., считано от 22.04.2016 г. ответникът [община] е бил длъжен да върне на ищеца процесните 330 броя контейнери тип „Кука” с обем 240 лв. По делото се установи, че тези вещи не са били върнати на ищеца и за периода от време от 26.04.2016 г. до 26.06.2018 г./ 26 месеца/ са ползвани от ответника. Доколкото за посочения период от време ищецът е лишен от правото да ползва процесните 330 бр. контейнери, тип „Кука” е налице обедняване за същия. За същият период от време ответникът е ползвал процесните контейнери и по този начин се е обогатил, чрез спестяване на необходими разходи за заплащане на съответното ползване.
Съдът намира, че е налице връзка между обогатяването и обедняването, липса на основание за това /установяването на наличие на такова, е в тежест на ответника – чл.154 ГПК, който не ангажира такива доказателства/ и на друг път на защита. Настоящият съдебен състав преценява, че са установени елементите от фактическия състав на чл.59 ЗЗД и ответникът трябва да заплати това, с което се е обогатил за сметка на ищеца, до размера на обедняването. То се остойностява чрез средния пазарен наем, който би могъл да бъде платен/получен за ползването на процесните 330 броя контейнери. Същият възлиза на 50 450.40 лв., като съдът възприема заключението на вещото лице Б.П. от 05.02.2021 г., назначено от първоинстанционния съд.
Искът е предявен като частичен за сумата 25 740 лв. за периода от време от 26.04.2016 г. до 26.06.2018 г./26 месеца/ от общ размер 35 640 лв. дължимо обезщетение за период от 36 месеца.
Изложените съображения налагат извод, че предявения частичен иск с правно основание чл.59 ЗЗД е основателен за сумата 25 740 лв. и следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 23.04.2019 г. до окончателното изплащане. Обжалваното решение следва да се отмени и вместо него предявеният частичен иск следва да се уважи. Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено решението от 11.06.2021 г. по гр. дело № 1317/2019 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която в полза на ответника са присъдени разноски за първоинстанционното производство над сумата 1541.20 до 3082.40 лв. , както и в частта, с която в полза на ответника са присъдени разноски за въззивното производство над сумата 1260 лв. до 2520 лв.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя – ищец следва да се присъди сумата 5088.60 лв. разноски по делото, изчислени съобразно уважения частичен иск за всички инстанции, включващи държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатски възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя въззивно решение № 70/12.11.2021 г. по в. гр. дело № 487/2021 г. на Апелативен съд П. в частта, с която е потвърдено решение №260794/11.06.2021 г. по гр. дело № 1317/2019 г. на Окръжен съд Пловдив, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от „Екотрансфактор” ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу [община] иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 25 740 лв., представляваща обезщетение за ползване от ответника без правно основание собствените на ищеца движими вещи – 330 броя контейнери за ТБО, тип „Кука”, пластмасови, с вместимост 240 литра, за периода от 26.04.2016 г. до 26.06.2018 г./26 месеца/, частичен иск от обща сума 35 640 лв. дължимо обезщетение за период от 36 месеца и е осъден „Екотрансфактор” ООД да заплати на [община] сумата над 1541.20 лв. до 3082.40 лв. разноски по делото за първоинстанционното производство и е осъден „Екотрансфактор” ООД да заплати на [община] сумата над 1260 лв. до 2520 лв. разноски за въззивното производство и вместо отменената част постановява
Осъжда [община], [населено място], [улица], № да заплати на „Екотрансфактор” ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.59 ЗЗД сумата 25 740 лв. обезщетение за лишаване от ползване на 330 броя контейнери за ТБО, тип „Кука”, пластмасови, с вместимост 240 литра за периода от 26.04.016 г. до 26.06.2018 г./26 месеца/, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане, която сума е по частичен иск от обща сума 35 640 лв., дължимо обезщетение за период от 36 месеца.
Осъжда [община], [населено място], [улица], № да заплати на „Екотрансфактор” ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 5088.60 лв. разноски по делото за всички съдебни инстанции, включваща държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатски възнаграждения.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: