О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 633

гр. София,15.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№287 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД, срещу решение №776 от 14.12.2023 г. по в. т.д.№828/2023 г. на САС. С решението в обжалваната част е отменено решение №858 от 05.07.2023 г. по т. д.№1945/2021 г. на СГС, с което на основание чл.710 от ТЗ е постановена обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника „КНН“ ООД /н/; прекратени са правомощията на органите му; дружеството е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; постановено е започване осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Посочва се, че производството по несъстоятелност спрямо „КНН“ ООД е открито в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ, като едновременно с откриването, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството е спряно, поради което след възобновяване на производството по реда на чл.632, ал.2 от ТЗ, въпросът за оздравяване на предприятието не може да се поставя, а следва единствено да продължат действията по осребряване на имуществото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси, за които се поддържа, че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. Приложими ли са правилата на Глава четиридесет и четвърта от ТЗ – „Оздравяване на предприятието“, когато производството по несъстоятелност е открито в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ и е възобновено на основание ал.2 от същата разпоредба. 2. Допустимо ли е предлагането на план за оздравяване на длъжник, който е обявен в несъстоятелност на основание чл.632 от ТЗ, след възобновяване на производството по несъстоятелност. 3. Подлежи ли на одобряване по реда на чл.692 от ТЗ списък на неприети допълнителни вземания, съставен по чл.688, ал.1 от ТЗ. 4. От кога започва да тече срокът за предлагане на оздравителен план – от обявяване в ТР на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания или от обявяване в ТР на определение на съда за одобряване на списъка на неприетите вземания. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.

„КНН“ ООД /н/ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че производството по чл.710 ТЗ се изчерпва с проверка на формалните предпоставки за постановяване на решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност, като задължителна предпоставка за постановяване на решение по чл.710 от ТЗ, съдържащо реквизитите, установени в чл.711 от с. з., е в предвидения от закона срок да не е бил предложен план по чл.696 или предложеният план да не е бил приет. Счел е, че единственото изключение е посочено в разпоредбата на чл.697, ал.3 от ТЗ, която предвижда, че в случаите по чл.630, ал.2 не може да се предлага план за оздравяване, но това изключение не се отнася за процесния случай, тъй като производството по несъстоятелност е открито в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ и е възобновено на основание ал.2 от същата разпоредба. Изложил е съображения, че според приложимата към деня на постановяването на обжалваното решение редакция на разпоредбата на чл.698, ал.1 от ТЗ, план може да се предложи най-късно до един месец след момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания по чл.692, като съгласно разясненията в т.7 от ТР №1 от 03.12.2018 г. по т. д.№1/2017 г. на ВКС, ОСТК, срокът по чл.698, ал.1 от ТЗ за предлагане на оздравителен план тече от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в допълнителния срок по чл.688, ал.1 от ТЗ. Установил е, че в конкретния случай съдът по несъстоятелността е разгледал възраженията срещу изготвените от синдика списъци на приети и неприети вземания в две отделни производства - по възраженията срещу обявения на 06.10.2022 г. в търговския регистър списък на предявените в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ приети и неприети вземания се произнесъл с определение №1492 от 04.05.2023 г., обявено в търговския регистър с вписване №20230504164358, а по възраженията срещу обявения на 30.03.2023 г. в търговския регистър списък на предявените в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ неприети вземания е постановил определение №1720 от 02.05.2023 г., което не е обявено в търговския регистър. При това положение е достигнал до извод, че към деня на постановяване на решението по чл.710 от ТЗ, срокът за предлагане на план за оздравяване не е започнал да тече, респективно не е бил изтекъл.

С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъда допуснато до касационно обжалване по първи и втори от въпросите /по останалите въпроси, вкл. тяхната относимост по отношение изхода на спора, съдът ще се произнесе с решението/, които уточнени от настоящата инстанция се свеждат до въпроса: Приложими ли са правилата на Глава четиридесет и четвърта от ТЗ – „Оздравяване на предприятието“ и допустимо ли е предлагането на план за оздравяване за длъжник, спрямо който производството по несъстоятелност е открито в хипотезата на чл.632, ал.1 от ТЗ и е възобновено на основание ал.2 от същата разпоредба. Посоченият въпрос е обусловил решаващата воля на съда, а даденото от последния разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, формирана в определение № 430 от 28.07.2017 г. по ч. т.д.№783/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и определение №107 от 28.02.2017 г. по ч. т.д.№2545/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №776 от 14.12.2023 г. по в. т.д.№828/2023 г. на САС в частта, с която е отменено решение №858 от 05.07.2023 г. по т. д.№1945/2021 г. на СГС.

Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.