О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 584

гр. София, 26.10.2015 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шести октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

НИКОЛАЙ МАРКОВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№857 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 04.12.2014 г. по гр. д. №512/2014 г. на ОС Кюстендил. С обжалваното решение е потвърдено решение №299/29.05.2014 г. по гр. д.№302/2014 г. на РС Кюстендил, с което на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 19 558.30 лв., дължима по договор за заем от 26.06.2008 г., ведно със законната лихва от 01.10.2013 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел наличие на валидно сключен договор и потвърждаването му по реда на чл. 301 от ТЗ, при извършена констатация, че пълномощникът не е имал право да сключи договора, при наличие на изрично противопоставяне от ответника веднага след узнаването и при установения факт, че сделката не е търговска. С оглед изложеното и тъй като договорът за заем бил симулативен, а и сключен във вреда на представлявания, иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Търговски пълномощник, който не разполага с правомощия за сключване на договор за заем може ли да задължава...