Р Е Ш Е Н И Е

№ 50022/2023

гр. София, 15.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр. дело № 2175/2022 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Касационното производство е образувано по касационна жалба от М. Ж. К. и С. В. К. - ответници в производството, чрез пълномощника им В. К. от Ш., срещу въззивно решение № 172/l4.02.2022 г. по в. гр. д. № 2793/2021 г. на Окръжен съд-Варна, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Правят се оплаквания за нарушение на чл.200, ал.2 ЗУТ, вр. чл.17 и чл.15 ЗУТ, несъобразяване с установени по делото факти за липсата на придаваеми места между парцелите на страните - образувани от един имот, за необсъждане на всички събрани доказателства за правнорелевантни факти относно достъпа до спорната част.

Насрещните страни по тази касационна жалба, ищци по иска М. Ж. Ж. и К. Н. Ж., с общ писмен отговор чрез пълномощника си адв.Л. Ш. от ВАК, оспорват касационната жалба като неоснователна, защото липсвало попълване на имоти, идентични с парцели * и *, защото регулацията по плана от 1974 г. не е била приложена, също, че чл.200, ал.2 ЗУТ е приложим, тъй като владяната от тях реална част се присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ при първоначална регулация, и че дори и ответниците –касатори да са имали достъп до хамбара през врата, това не означава, че други лица освен ищците, са ползвали този хамбар, като се има предвид, че хамбарът е притежаван от ищците по дарението с н. акт от 1992 г., а не по давност. Претендират...