№197

гр. София, 19 октомври 2016 г

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА

СПАС ИВАНЧЕВ

при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Петър Долапчиев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 928 по описа за 2015г.

Производството е по чл. 423 ал. 1 от НПК.

Направено е искане от осъденото лице В. Й. Д. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 30205 /2013г., по описа на Монтански районен съд, по което е постановена осъдителна присъда от 09.10.2013г.

В искането се твърди, че деецът е задочно осъден по правилата на чл. 269, ал. 3 от НПК, като на 12.07.2016г. бил узнал за влизането и в сила от свой защитник.

Прави се позоваване на неправилна присъда, по която е нарушен материалния закон, допуснато е съществено процесуално нарушение и явна несправедливост. Твърди се, че не била дадена възможност на дееца да участва в съдебното производство.

Искането му било направено в срок, настоява се за постановяване на оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане на Монтански РС.

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че можело да се обсъждат само основания по чл. 423 от НПК, но не и такива по чл. 422 от НПК. Прокурорът посочва, че на 26.04.2013г. осъденото лице е било привлечено в качеството на обвиняем за деяние по чл. 216 от НК и му е определена мярка за неотклонение „Подписка“. Несъобразяването с тази мярка за неотклонение е довело до провеждането на задочно производство. Прокурорът твърди, че по отношение на въведените основания по чл. 422, ал. 1 т. 5 от НПК е компетентен да се произнесе Софийски...