Производство по реда на чл. 307, ал. 1 във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 473 от 11.10.2013 г. по т. д. № 883/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на П. И. А. от [населено място] сумата 17 000 евро, представляваща възнаграждение по договор за посредничество от 25.11.2008 г., ведно със законната лихва от 24.09.2012 г. и 16 245 евро - неустойка за забавено плащане за периода 02.10.2009 г. - 19.09.2012 г.

В молбата за отмяна се поддържа, че е налице хипотезата на чл. 303, ал.,1 т. 1 ГПК. Изложено е от молителя, че след постановяване на въззивното решение, но преди влизането му в сила (недопуснато до касационно обжалване с Определение № 738 от 18.12.2014 г. на ВКС по т. д.№ 827/2014 г.), в друг процес, образуван срещу него от другия посредник по договора от 25.11.2008 г., на проведеното на 01.04.2014 г. съдебно заседание е бил разпитан като свидетел ответникът по молбата П. А. и представен договор за посредничество от 17.09.2008 г., сключен между [фирма] и [фирма], на което А. е управител. Твърди се, че от така събраните доказателства по това дело молителят за първи път узнал, че посредническите действия, за които с влязлото в сила решение е осъден да заплати възнаграждение и неустойка, всъщност са били извършени от ищеца А. в изпълнение на договора от 17.09.2008 г. с [фирма], а не по сключения между тях договор от 25.11.2008 г.

Ответната страна П. И. А. поддържа, че изцяло във възможностите на молителя е било в хода на съдебния процес, развил се пред две инстанции, да изиска договора от 17.09.2009 г., сключен между дружеството, на който той е управител и [фирма] (по реда на чл. 190, ал. 1, респ. чл. 192, ал. 1 ГПК), за които узнал на проведеното на 21.03.2013 г. съдебно заседание пред първоинстанционния съд, след като по делото са били изслушани свидетели, вкл. управителя на [фирма]. На второ място се отрича същественото значение на договора за правилното решаване на делото, доколкото не съществува пречка посредникът да има сключен договор и с двете страни по сделката, за чието сключване е съдействал.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Навеждането на някое от изчерпателно посочените в закона основания за отмяна на влезли в сила съдебни актове, е ограничено със срокове, регламентирани в разпоредбата на чл. 305 от ГПК. Така съгласно ал. 1, т. 1 от визираната норма, молбата за отмяна в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да бъде подадена в 3-месечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В случая молителят твърди, че за сключения на 17.09.2009 г. между представляваното от ответника по молбата дружество и [фирма] договор за посредничество узнал на 01.04.2014 г., на която дата е било проведено съдебно заседание по друг процес, образуван срещу него. Протоколът от него, въпреки че в молбата се сочи като приложение към нея, не е представен и не се намира в кориците по делото, но приемането му като доказателство на тази дата не се оспорва от ответната страна. Основателно обаче е възражението й, че за възникналите през 2008 г. правоотношения по сочения посреднически договор молителят е узнал на 21.03.2014 г. от показанията на управителя на [фирма], разпитан като свидетел по делото, което се установява от представения с отговора й протокол от съдебното заседание. В този смисъл и при полагане на дължимата грижа молителят е могъл да изиска по реда на чл. 190, ал. 1 и/или чл. 192, ал. 1 ГПК и да приобщи към доказателствата по делото договора от 17.09.2008 г., за който твърди, че е новооткрито по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК доказателство. Ето защо и тъй като молителят не сочи каквито и да е било конкретни обстоятелства, поради наличието на които не е направил това в хода на производството, следва да се приеме, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК е започнал да тече от 21.03.2013 г. и към момента на подаване на молбата за отмяна на 04.02.2015 г. е изтекъл. Спазването на срока е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на молбата, поради което последната следва да бъде оставена без разглеждане.

Предвид изхода на делото, молителя следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата сумата от 3 600 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение по договор за процесуално представителство от 25.02.2015 г.

Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 473 от 11.10.2013 г. по т. д. № 883/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на П. И. А. от [населено място] сумата от 3 600 /три хиляди и шестотин/ лева разноски по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: