Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. д.,подадена чрез м. на р. р. и б. и по касационна жалба на М. на в. р. срещу въззивното решение на Софийски градски съд,ГО,ІІ-Д въззивен състав, постановено на 18.06.2010г. по гр. д.№1158/2008г.,поправено с решение от 01.12.2010г. по същото дело, с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това Б. д., п. от м. на р. р. и б. и М. на в. р. са осъдени да предадат на основание чл. 108 ЗС на А.-М. К. Б. владението върху ид. част от имот, означен с буквите А-Б-В-Г-А,оцветен в зелено с площ от 252кв. м. и имот, означен с буквите А-Г-Д-Ж-А,оцветен в жълто с площ от 570кв. м. на скицата на в. л.Й. Н.,намираща се на стр. 76 по гр. д.№4693/1996г. на СРС,32 състав, представляващи части от бивша нива в [населено място],м.Д. Л.,с площ от 1320кв. м.,при съседи: Н.М.,Б.,Ц. В..Б. и път, част от УПИ *,кв.* по регулационния план на [населено място],м.Л.-ІІ част, одобрен със заповед № РД-09-739/28.12.1994г.

Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената от Б. д.,п. от м. на р. р. и б. касационна жалба е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за задължението на съда да обсъди всички относими към делото доказателства и становища на страните и по въпроса за правомощията на съда да променя териториалното планиране и да възстановява имот, който реално не съществува по градоустройствения план и не би могъл да бъде обособен, ако не се извърши промяна на плана досежно предназначението на терена, по които въпроси според касатора е налице противоречива практика на съдилищата, както и по въпросите подлежи ли на реално възстановяване по реда на ЗВСОНИ имот в хипотеза, когато в полза на правоимащото лице е допуснато обезщетение с компенсаторни записи с влязла в сила заповед на областния управител и по въпроса за възможността да бъде възстановена собствеността върху имот по силата на ЗВСОНИ,ако върху него са предоставени вещни права на чужда държава, които въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената от М. на в. р. касационна жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпросите възстановява ли се по силата на ЗВСОНИ правото на собственост върху имот, който към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ /25.02.1992г./ не съществува реално във вида, в който е бил отчужден и в частност възстановява ли се по реда на ЗВСОНИ собственост върху имот, който по градоустройствения план на населеното място не съществува като кадастрална единица и теренът му е преотреден; подлежи ли на възстановяване по реда на ЗВСОНИ имот, който след одържавяването у бил обременен с вещни права на трети лица и в частност-в полза на чужда държава чрез международни договори, подлежи ли имотът на реално връщане по ЗВСОНИ при положение, че правоимащото лице е поискало да бъде обезщетено за одържавеното имущество с компенсаторни записи и това искане е било уважено с влязла в сила заповед на областния управител.

В писмен отговор в срока по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ответницата по касационна жалба А.-М. К. Б. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Поддържа, че въпросите са поставени от жалбоподателя общо и принципно, не касаят специфичен въпрос по настоящето дело, който да обуслови решаващите изводи на съда и приповтарят изложените в касационната жалба оплаквания за допуснати от съда нарушения.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:

В обжалваното решение е прието, че към настоящия момент 822кв. м. от отчуждения през 1949г. недвижим имот понастоящем съществуват в размера, до който са отчуждени и попадат в УПИ *,кв.* по регулационния план на [населено място],м.”Л.-ІІ ч.” с обща площ от 12706кв. м. като през 1961г. този имот е отреден за посолски нужди и върху него е учредено право на строеж в полза на К. н. р., като е съставен и констативен н. а.№*,том *,н. д.№*/1965г.,с който К. е призната за собственик на правото на строеж върху имота, като стойността на правото на строеж в размер на 104000лв. е заплатена с платежно нареждане 24429 от посолството на К.. Прието е обаче, че така учреденото право на строеж не е реализирано и е погасено по давност, като описаните в диспозитива на решението части от имота са незастроени и могат да бъдат обособени като самостоятелен имот, отговаряйки на изискванията на чл. 19 ЗУТ.

По делото следователно съществува спор дали понастоящем К. има право на строеж върху имота и доколкото изводът на съда, че такова право към настоящия момент не е налице е обусловил крайния изход на делото, според настоящия състав следва да бъде допуснато касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса

за възможността да бъде възстановена собствеността върху имот по силата на ЗВСОНИ,ако върху него са предоставени вещни права на чужда държава в изпълнение на задължение, поето с международен договор.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е представено решение №41/28.01.2009г. на ВКС по гр. д.№5584/2007г.,в което е прието, че имотът не съществува реално по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ ако към момента на влизане на закона в сила не съществува на място като имотна и кадастрална единица, както и че съдът не е компетентен да променя териториалното планиране и да възстановяван имот, който реално не съществува по градоустройствения план и не би могъл да бъде обособен, ако не се извърши промяна на плана досежно предназначението на терена, което правомощие принадлежи на други органи и се реализира по административен ред. Представено е и решение №1343/21.11.2001г. на ВКС по гр. д.№1233/2001г.,ІV ГО,в което е прието, че собствеността върху недвижим имот, отнет без законово основание се възстановява на правоимащите лице, ако при влизане в сила на ЗВСОНИ този имот съществува реално, като тази предпоставка липсва, когато по градоустройствения план на населеното място имотът не съществува като кадастрална единица, теренът му е предназначен за обществено обслужване и предназначението е реализирано.

С оглед на изразеното в обжалваното решение становище, че е достатъчно части от такъв имот да са незастроени и да могат да бъдат обособени като самостоятелен имот, отговаряйки на изискванията на чл. 19 ЗУТ,както и с оглед становището по този въпрос, изразено в представеното от ответницата по касационна жалба решение №1392/27.11.2006г. по гр. д.№2055/2005г. на ІV Б ГО на ВКС според настоящия състав са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса

за правомощията на съда да променя териториалното планиране и да възстановява имот, който реално не съществува в градоустройствения план и не би могъл да бъде обособен, ако не се извърши промяна на плана досежно предназначението на терена.

В обжалваното решение е прието, че за спора са ирелевантни две обстоятелства: че в спогодба между НРБ и К.,подписана на 21.05.1980г. е уговорено българската страна да продобие владението върху терена и сградите на [улица] след като бъде завършен и приет от к. страна посолският комплекс на [улица] [населено място] и че със спогодба между двете държави, одобрена с решение №124/05.2007г. на МС на Р. Б. п. на Р. Б. е предоставило на К. правото да ползува терен с площ от 12706кв. м., находящ се на [улица] за построяване на сгради за посолство на К. в Б., както и обстоятелството, че за отчуждения по реда на ЗОЕГПНС имот А.-М. К. Б. е обезщетена с жилищни компенсаторни записи със заповед № РД-21-372/18.03.1999г. на областния управител на О. С.. Разрешаването на въпроса за значението на тези две обстоятелства обуславя крайния извод на съда за основателност на предявения иск, което според настоящия състав сочи на наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса

за задължението на съда да обсъди и съобрази всички относими към делото доказателства, обстоятелства и становища

с оглед становището, изразено в представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение №220/07.03.2005г. на ВКС,ІІ т. о. по т. д.№482/2004г. и решение №1086/06.03.2008г. по т. д.№648/2007г. на ВКС,ІІ т. о. и по въпроса

подлежи ли на реално възстановяване по реда на ЗВСОНИ имот в хипотеза, при която в полза на правоимащото лице е допуснато обезщетение с компенсаторни записи с влязла в сила заповед на областния управител

на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Наведените в подадения от А.-М. К. Б. отговор възражения срещу наличието на основание за допускане на касационно обжалване според настоящия състав са неоснователни, тъй като, както беше посочено и по-горе, формулираните от жалбоподателите въпроси са свързани с различните предпоставки за реално възстановяване на правото на собственост по реда на ЗВСОНИ,а оттам и отговорът на всеки един от тези въпроси има значение за крайния изход на спора. Общото формулиране на въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се преценява с оглед наведените в касационните жалби оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради което и възражението, че същите са поставени общо и принципно и не касаят специфичен въпрос по делото следва да се приеме за неоснователно.

Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 18.06.2010г. по гр. д.№1158/2008г. по описа на Софийски градски съд,ГО,ІІ-Д въззивен състав, поправено с решение от 01.12.2010г., постановено по същото дело.

Да се изпрати съобщение на м. на р. р. и б. като представител на Б. д. и на МВнР в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 310.71лв.,определена по данни за цената на имота от оценителен протокол от 01.11.2005г.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о. с.з.

Председател:

Членове: