Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба на С. И. Я. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 171 от 16.07.2009г. по гр. д.№ 868/08г. на Пернишкия окръжен съд, ІІ с-в. Молителката поддържа, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни при неговото решаване, поради което иска ВКС да отмени посоченото решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответниците по молбата В. Б. Г., С. Л. Г. и Ю. Л. Г. изразяват становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност, а останалите ответници не вземат становище.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на молителката, приема следното:

С атакуваното решение Пернишкият окръжен съд е отменил решение № 469 от 19.06.02г. по гр. д.№ 262/98г. на Радомирския районен съд и вместо него е признал за установено по отношение на С. И. Я., Д. С. С., И. Л. С. и Л. Л. С., че С. Л. Г., Ю. Л. Г. и В. Б. Г. притежават правото на собственост на основание договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 264/75г., върху УПИ І-291, 294 в кв. 55 по плана на [населено място], [община] с площ от 1210 кв. м. и е осъдил ответниците да предадат на ищците владението на имот пл.№ 294, представляващ част от УПИ І-291, 294 в кв. 55 на основание чл. 108 ЗС, като е отменил на основание чл. 431, ал. 2 ГПК отм. нот. акт № 64/93г., с който ответниците са признати за собственици на този имот по давностно владение.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство са придобили правото на собственост върху посочения урегулиран поземлен имот през 1975г. по силата на договор за покупко-продажба, образуван от имоти с пл.№№ 291 и 294, както и че ответниците не са приздобили процесната реална част от него (бившия имот пл.№ 294) по давностно владение, за което са се снабдили с нот. акт № 64/93г., тъй като при действието на З. не е могло да се придобиват по давност реални части от дворищнорегулационни парцели, нито е било допустимо да се придобиват идеални части от тях чрез давностно владение върху реално определени части, като се е позовал на разпоредбите на чл. 59 З отм.,

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, като средство за отмяна, могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на делото, но са останали недоказани поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената грижа.

В разглеждания случай, за да иска отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителката се позовава на обстоятелството, че УПИ І-291, 294 в кв. 55 по плана на [населено място] е съсобствен и на скица на процесния имот (такава не е представена с молбата за отмяна, но е била представена още в първоинстанционното производство), които не са нови по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като посоченото обстоятелство е установено по делото и взето предвид от съда при неговото решаване (дори същото да не бе съобразено, това би било без значение за основателността на подадената молба за отмяна). Същото се отнася и за второто обстоятелство, на което молителката се позовава, а именно че в нот. акт № 64/93г. е посочено, че ответниците по иска са признати за собственици на имота на основание наследство и давностно владение, т. е. че същите са присъединили към своето владение и това на техния наследодател.

С оглед изложеното молбата за отмяна на влязлото в сила решение се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.

РЕШИ:

О с т а в я

без уважение молбата на С. И. Я. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 171 от 16.07.2009г. по гр. д.№ 868/08г. на Пернишкия окръжен съд, ІІ с-в, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: