№ 50020

София, 14.02.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. Ч: М. Р. Д ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3481 по описа за 2022г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител инспектор Пулева против въззивно решение № 87 от 23.06.2022г. по в. гр. д. № 168 по описа за 2021г. на Апелативен съд В. Т, с което е потвърдено решение № 65 от 7.03.2022г. по гр. д. № 156/2021г. на ОС Плевен като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 153 и сл. от Закона за противодействие на корупцията и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗПКОПДНПИ/ исковете срещу Я. С. Н. и П. В. Н. за отнемане на имущество на стойност 43 009.96лв., от които 2 061.15лв., парични средства преведени от трети лица на ответника и 40 948.80лв., парични средства преведени от трети лица на ответницата, чрез системите „Money Gram International“ и „Western Union“.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен, възприемйки дадения от първат инстанция отрицателен отговор на приетият за основен спорен по делото въпрос: дали следва да се включи в подлежащото на отнемане имущество внесените и постъпили суми по банковите сметки на проверяваното лице, за които не се установява законно основание, но които не са налични към датата на завеждане на иска. Приел е, че „предмет на отнемане може да бъде само наличното към датата на предявяване на иска по чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ, респ. към датата на приключване на устните състезания, имущество, което съществува реално в патримониума на проверяваните лица“или неговата парична равностойност, при извършено отчуждаване с възмездна разпоредителна сделка. Тезата, че може да се отнема равностойност на неналично имущество е в противоречие с целта на закона за предотвратяване на обогатяване на лицето чрез използване на незаконно придобитото имущество. Паричните потоци не са имущество и могат да бъдат както приход, така и разход и като краен резултат не влияят на актива, поради което не могат да се използват при анализа за установяване на несъответствие между имуществото и нетния доход. Крайният извод на съда е за липса на подлежащото на отнемане имущество.

В представеното към касационната жалба изложение, касаторът оспорва тези изводи и във връзка с основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК поставя следните въпроси: 1. Следва ли да се отнемат парични средства, които не са били налични в банковите сметки на ответниците - както към края на проверявания период, така и към датата на подаване на иска, но същите са преминали през банковите сметки на ответниците? Следва ли да намери отражение при определяне на наличие/липса на „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ имуществото, придобито от ответниците през целия период, когато същото не е налично към края на проверявания период, респ. към датата на завеждане на иска по чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ?, 2. Представлява ли „имущество“, по смисъла на ЗПКОНПИ паричните средства, преминали през патримониума на ответника през периода на проверката, вкл. и внесени суми по банкови сметки и постъпили суми от трети лица чрез системите за бързи плащания „Мoney Gram International“ и „Western Union“, когато ответникът се е разполагал с тях, но те не са налични към края на проверявания период, респ. към датата на завеждане на иска? и 3. Подлежат ли на отнемане, внесените и постъпили по банкови сметки на ответниците суми, вкл. получените чрез системите за бързи плащания „Мoney Gram International“ и „Western Union“, за които не се установява законово основание за внасянето, но неналични и изтеглени към момента на проверката?

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.

Пред вид гореизложените мотиви на въззивния съд и наличието на установена противоречива практика на състави на ВКС, с оглед приетото в ТР № 8/7.05.2014г. по т. д.№ 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че не може да се произнесе по поставените от касатора въпроси преди постановяване на Тълкувателно решение по т. д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС, образувано по въпросите: „1.Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? И 2.Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д.№ 3481/2022г. по описа на Върховен касационен съд до постановяване на тълкувателно решение по т. д.№ 4/2021г. на Общото събрание на ГК на Върховен касационен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: