О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1112

гр. София, 12.03.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 3677/2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Балканкар-Руен“ АД, подадена чрез упълномощените представители адв.А. и адв. К., против решение № 992/07.07.2023г., постановено по въззивно гр. дело № 1362/2023г. на Пловдивския окръжен съд, VІІ граждански състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 131 от 07.04.2023г. по гр. дело № 2583/2022г. на РС-Асеновград за осъждане на дружеството-касатор да плати на Б. А. В. сумата 7 680 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по касационната жалба-Б. А. В., чрез адв.Г. Б., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в процесуалния закон срок и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Жалбата е подадена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът преповтаря оплакванията от касационната жалба за неправилност на решението. Сочи, че въззивният съд не е съобразил, че за дължимостта на обезщетението по чл. 222, ал.3, във вр. с ал.4 КТ към датата на прекратяване на ТПО работникът или служителят следва да е придобил право на пенсия. В тази връзка подържа наличие на основания...