№ 217 София, 19.01.2026 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АВърховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1187/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 182 от 20.11.2024 г., постановено по въззивно гр. д. № 300/2024 г. на Видински окръжен съд е потвърдено решение от 09.01.2024 г. по гр. д. № 45/2022 г. на Районен съд - Видин, в частта, с която на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на ответниците Т. Й. П., Й. Л. И. и С. Л. С., че ищците Д. М. Д.-Й. и Е. М. Й. са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], като са осъдени да предадат владението на същия, както и в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 153, н. д. № 1458/29.08.2007 г. на основание наследство и давностно владение, издаден по обстоятелствена проверка за удостоверяване правото на собственост на Т. Й. П. и Л. С. П. върху 1/2 ид. ч. от поземлен имот * в к-с „С.“ по кадастралния план на [населено място], с площ от около 352, 03 кв. м., идентичен на описания по-горе. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която констативният нотариален акт е отменен по отношение удостоверяването на правото на собственост върху жилища от описана двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в имота.

Подадена е касационна жалба от адв. Б. Г., като пълномощник на ответницата Й. Л. И.. Изложени са доводи за недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение като основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 и изр. 3 ГПК. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени следните материалноправни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. „представлява ли друго по смисъла на чл. 64 ЗС уговорката в договор за учредяване право на строеж, че суперфициарят има право да владее конкретен обем земя“; твърди се противоречие с решение № 354/13.06.2024 г. по гр. д. № 2409/2023 г. на второ г. о., решение № 20/15.04.2020 г. по гр. д. № 1934/2019 г. на първо г. о.; 2. „кога се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС“, както и следните процесуалноправни въпроси: „длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото“; 3. „следва ли съдът да отчете заинтересоваността на свидетели при преценката по чл. 172 ГПК на свидетелските показания“, като се цитира съдебна практика, в противоречие с която е постановено обжалваното решение.

Ответниците по касация Д. М. Д.-Й. и Е. М. Й. чрез процесуалния си представител, считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:

Производството е образувано по предявени искове за ревандикация на процесния имот. Ищците са изложили твърдения, че са съпрузи, като бракът им е сключен през 1987 г. Собственици са на дворното място, на първия етаж и на 1/2 ид. ч. от сутерена на построената в него двуетажна жилищна сграда, а ответниците притежават право на собственост върху втория етаж от сградата и 1/2 ид. ч. от сутерена. През 2021 г. същите са ги лишили изцяло от ползването на незастроената част от имота.

Ответниците са възразили, че са придобили по давност правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от имота.

С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 153/1969 г., Б. С. Й. /майка на ищцата/ е закупила дворно място, съставляващо имот пл. № *, от който е образуван парцел *-*-*, с площ 300 кв. м. През 1972 г. към същия са придадени по регулация 33 кв. м.

През 1970 г. Б. Й. е учредила в полза на дъщеря си Д. Д. и на брат си Л. Й. и съпругата му Т. П. правото да построят заедно с нея в собственото й дворно място двуетажна масивна жилищна сграда със сутерен; със собствени средства на всеки от тях поотделно. В акта за учредяване правото на строеж /нотариален акт № 95 от 6.03.1970 г./ е посочено, че „след завършване на сградата разпределението на апартаментите ще се извърши както следва: Б. Й. получава „1/2 ид. ч. от сутерена и то двете стаи /едната със северна, а другата с южно изложение; спиращи до съседната сграда/; Д. Д.-втори етаж; 1/2 ид. ч. от тавана; Л. Й. и Т. П.-целият първи етаж; 1/2 ид. ч. от сутеренния етаж - двете стаи със западно изложение; 1/2 ид. ч. от тавана“. Посочено е следното: „от дворното място Б. Й. ще има право на владение в размер на 50 кв. м., Д. Д.-100 кв. м.; Т. П. и Л. Й.-150 кв. м.“.

През 1997 г. Б. Й. е прехвърлила на дъщеря си Д. Д. правото на собственост върху дворното място и 1/2 ид. ч. от сутерена.

С констативен нотариален акт № 153/2007 г. Т. П. и Л. Й. са признати за собственици на 1/2 ид. ч. от поземления имот, заедно със самостоятелни обекти от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда.

В обжалваното въззивно решение е прието, че първоинстанционният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че ответниците не са придобили по давност 1/2 ид. ч. от процесния имот. Изложил е съображения, че уговореното в нотариалния акт от 1970 г. ползване от ответниците на част от дворното място е съобразно нормата на чл. 64 ЗС. Посочил е, че при тези данни установената от тях фактическа власт върху земята е на договорно основание, същите се явяват държатели, като са държали имота от името и за сметка на собственика – Б. Й. до прехвърляне на собствеността върху него през 1997 г. По делото не се установява ответниците да са обърнали държането във владение, да са манифестирали пред собственика Б. Й., а впоследствие и пред ищците, като последващи приобретатели, че владеят дворното място изключително и само за себе си до месец юли 2021 г., когато са извършили действия по оспорване собствеността на ищците върху имота – ограничили достъпа им чрез смяна на патрона на портала до двора, изнесли извън него оставено ремарке. За процесния период е била налице и законова забрана за придобиване по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели – чл. 59 ЗТСУ /отм./. В обобщение въззивният съд е обосновал извод за основателност на иска за ревандикация на целия имот.

Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо, затова не може да се допусне обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото не може да се реши по същество, като например липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване, ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен.

В изложението към касационната жалба недопустимостта на обжалваното въззивно решение се извежда от следното: исковата молба е била нередовна поради противоречие между обстоятелствената й част и петитума, както и че в процеса не е участвал задължителен другар /съпруга на ответницата – жалбоподател/.

Не е налице нередовност на исковата молба, тъй като изложените факти в обстоятелствената й част съответстват на петитума на същата.

С Тълкувателно решение № 3/29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Разрешението е мотивирано с това, че със задължителното необходимо другарство се ограничава правото на иск, защото при отказ на задължителния другар да се присъедини като ищец към първоначалния ищец по делото, производството се прекратява, поради което то е уредено като изключение само в изрично предвидените от закона случаи. Сред тези изключения не попадат хипотезите на предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното участие на съпрузите – необходими другари.

Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставеният първи въпрос в изложението, касаещ определянето на необходимата за обслужване площ към сградата при наличието на разделна собственост на дворното място и сградата или на отделно обособени обекти от нея, е обусловил решаващите изводи на съда и е от значение за изхода по конкретното дело. Следва да се извърши преценка дали е налице противоречие с приложената съдебна практика, в която се приема, че за произнасяне по иска за ревандикация е необходимо да се установи каква е прилежащата площ, в рамките на която ответникът има право да ползва имота.

Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 182 от 20.11.2024 г., постановено по въззивно гр. д. № 300/2024 г. на Видински окръжен съд.

Указва на жалбоподателката Й. Л. И. да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и в същия срок да представи вносен документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.

След внасяне на таксата в срок, делото да се докладва за насрочване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: