Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Я. И. против решение № 117/19.05.2022 г. постановено по гр. д.№ 148/2022 г. от състав на Окръжен съд – Враца.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.

С обжалваното решение съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд.

Съдът е приел, че в разпоредбата на чл. 68 КТ изчерпателно са изброени случаите на сключване на срочен трудов договор. Според разпоредбата на чл. 68, ал. 3 КТ срочен трудов договор по ал. 1 на чл. 68 КТ се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба, по изключение срочен трудов договор по ал. 1, за срок най-малко една година може да се сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Легална дефиниция на изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ дава § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби към КТ, според която изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. С оглед на посочените законови разпоредби съдът е приел, че в конкретния случай сключеният между страните трудов договор от 24.02.2020 г. е срочен. Горното съдът е приел въз основа на това, че в договора изрично е отразено, че се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ и е включена изрична уговорка за срок, т. е. при определяне на характера му не е приложима презумпцията на чл. 67, ал. 2 КТ. На второ място съдът е приел, че в договора действително не е посочена конкретна продължителност на срока му, но е отразена конкретната обективна причина за сключването му, обуславяща неговата срочност, а именно: ищцата е приела да изпълнява длъжността в група Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи” от сектор Пътна полиция към отдел Охранителна полиция по допълнителния щат на ОДМВР, утвърден с МЗ рег. №8121К-16518/04.11.2019 г., изм. и доп. с МЗ рег. № 8121К4286/02.03.2020 г. Посочено е, че по силата на тази заповед се назначават лица по трудово правоотношение по чл. 68 КТ - за осъществяване на дейности по издаване на български лични документи, както и за персонализиране на български лични документи, издавани от други оправомощени служби и ведомства, при осигурени финансови средства за тези дейности по бюджета на МВР за съответната година или средства, предоставени на МВР по програми и механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори, за периода от 15.11.2019 г. до 14.11.2020 г, Следователно от изложеното в заповедта може да бъде направен извод, че между страните е бил сключен срочен трудов договор, чийто срок не е определен, но е определяем въз основа на друг елемент от съдържанието му, а именно - посоченото основание за сключването му.

Посочено е, че в подаденото от ищцата заявление изрично е посочено, че желае да бъде назначена на временен трудов договор на длъжността по допълнителния щат, утвърден с МЗ № 8121К-13518/04.11.2019 г., изм. и доп. с МЗ № 8121К-4286/02.03.2020 г. към щата на ОДМВР-Враца. След като същата е подписала молба за назначаване при конкретно посочени условия, съдът е приел, че не могат да бъдат възприети наведените в жалбата доводи, че към момента на сключване на договора тя е считала, че същият е безсрочен, тъй като не е посочена крайна дата на действието му и не е била запозната с посочените в съдържанието му министерски заповеди. При наличието на изрично волеизявление и при липсата на твърдения за пороци на волята при формирането му, се предполага, че същото е извършено при осъзнаване на правните му последици.

Посочено е, че в решение № 29 от 18.02.2022г. по в. гр. дело № 550/2021г. на ОС-Враца въззивният съд е приел, че включената в трудовия договор клауза за срок на договора по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ е валидна и е породила правно действие, поради което предявеният иск за прогласяване недействителност на същата е неоснователен. Това решение е влязло в сила и на основание чл. 297 ГПК съдът е приел, че е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно.

Прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със Заповед № 369з-2273/16.11.2020 г. е извършено в първия работен ден след изтичането на срока на договора, т. е. ищцата не е продължила да работи след изтичането на срока на договора, а след възстановяването й на работа въз основа на съдебното решение по в. гр. д. № 160/2021г. на ВОС и със Заповед № 369з-1398/22.06.2021 г., в която отново изрично е посочено, че договорът е срочен, като е посочена и продължителността на срока. Обстоятелството, че служителката е изразила несъгласие с този срок не променя характера на договора и не води до приложение разпоредбата на чл. 69 КТ.

В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК.

Трайна е съдебната практика на ВКС, че срочният трудов договор по чл. 68, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 КТ може да се сключва по изключение за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер за срок най - малко една година или за по –кратък срок, но по писмено искане на работника/ респ. служителя/. Съгласно даденото в пар. 1, т. 8 от ДР КТ обяснение, изключение по см. на чл. 68, ал. 4 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на тр. договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Срочният тр. договор по чл. 68, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 КТ със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най - малко една година. Срочният трудов договор, сключен в нарушение на изискванията по чл. 68, ал. 4 КТ се смята за сключен за неопределено време на осн. чл. 68, ал. 5 КТ.

По въпросите, свързани с наличието на две министерски заповеди и в тази връзка дали е налице изключението по смисъла на пар. 1, т. 8 дР на КТ е налице съдебна практика, съобразена от съда. Налице е изключението, обосноваващо срочността по пар. 1, т. 8 от ДР КТ в случаите, в които изпълняваната длъжност е по утвърдено с приложените заповеди на министъра допълнително щатно разписание за съответната година, като допълнителният щат е финансиран от средствата в посочения подпараграф от бюджетната класификация на МВР / решение № 145/29.06.2016 г. по гр. д.№ 593/2016 г. на ІІІ гр. отд. на ВКС/. Съдът е съобразил тази съдебна практика, като това обстоятелства, както и наличието на съдебна практика на ВКС по поставените в тази насока правни въпроси водят до липсата на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

По въпросите за повторността в горните случаи на нов срочен договор, съдът е съобразил съдебната практика на ВКС, която е в смисъл, че с продължаването на срока на сключения между страните срочен трудов договор по чл. 68, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 КТ се уговаря нов срок за изпълнение на работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер. В р. по гр. д. №2012/15 г. на ВКС, четвърто г. о. е прието, че допълнително споразумение към трудовия договор, с което срокът на договора е продължен, по естеството си се явява втори срочен трудов договор със същия работник за същата работа, тъй като е уговорен нов срок, след изтичането на първия. Или повторност по см. на чл. 68, ал. 4 от КТ е налице винаги, когато се уговаря нов срок на трудовия договор за работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер, независимо дали уговорката за новия срок е обективирана с продължаване на срока на сключения срочен договор или със сключване на нов, втори срочен трудов договор. Затова и в двата случая е необходимо да са спазени изискванията на чл. 68, ал. 4, пр. последно КТ, за еднократност на подновяването на срочния тр. договор с минимален срок от една година.

Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Със същите правни въпроси се обосновава и очевидната неправилност, поради което същата не е налице, доколкото съдът е съобразил практиката на ВКС по тези въпроси.

По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117/19.05.2022 г. постановено по гр. д.№ 148/2022 г. от състав на Окръжен съд – Враца.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.