Производство по чл. 135, ал. 5 от АПК.

Образувано е по спор между Врачанския районен съд (ВРС) и Административния съд в гр.Монтана (АСМ) относно подсъдността на правния спор, повдигнат с искова молба с вх. № 3807/01.12.2022 г., подадена от Г. В. В. срещу Административния съд в гр.Враца (АСВ).

Исковата молба е била подадена в АСВ, който с определение № 710/13.12.2022 г. по адм. д. № 728/2022 г., на основание чл. 133, ал. 6 от АПК, поради отвод на всички съдии в този съд, е прекратил производството пред него и е изпратил делото на Върховния административен съд (ВАС) за определяне на друг, равен по степен административен съд, който да разгледа спора. С определение № 166/09.01.2023 г. по адм. д. № 11711/2022 г. ВАС, на основание чл. 133, ал. 6 от АПК е изпратил исковата молба за разглеждане на АСМ.

С определение № 9/11.01.2023 г. по адм. д. № 20/2023 г. АСМ е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на ВРС. В мотивите към определението си АСМ е приел, че исковата молба е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, § 1, с чл. 13 и с чл. 35 от ЕКЗПЧОС във вр. с чл. 5, ал. 4 от КРБ и с чл. 9 от ЗСВ, както и че същата не му е подсъдна, тъй като съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, а съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен от ГПК. АСМ е приел също, че предвид правните основания на исковата молба и изложените в нея искания и обстоятелства, в случая ищецът не претендира АСВ да бъде осъден на основания, попадащи в хипотезите на чл. 1 от ЗОДОВ, тоест спорът да следва да се разгледа по реда на АПК от АСМ, а цитираните от ищеца основания и позоваването на нарушени права, защитими от ЕКЗПЧОС са основание исковата му претенция да бъде разгледана по реда на ГПК, каквото е правилото на чл. 2, ал. 3 от ЗОДОВ. Съобразявайки, че исковата молба е насочена срещу АСВ и цената иска – 17 000 лв., и позовавайки се на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, АСМ е намерил, че следва да изпрати делото на ВРС.

С определение № 128/16.01.2023 г. по гр. д. № 85/2023 г. ВРС е повдигнал спора за подсъдност, като е приел, че не е компетентен да се произнесе по исковата молба, тъй като твърденията в нея, с които се обосновава спорното право и заявеното искане, налагат извод за предявен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища. В тази връзка ВРС е изтъкнал, че ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от правораздавателната дейност на АСВ, като твърди нарушение на правото му на справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд по изрично посочени административни дела, образувани в АСВ, като конкретните твърдения на ищеца са, че тези дела са разпределяни на един състав на АСВ, без да се спазва принципът на случайно разпределение, с което, според ищеца, той е лишен от достъп до правосъдие, в резултат на което за него са настъпили неимуществени вреди. ВРС е приел, че тези твърдения и доводи на ищеца покриват хипотезата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, като е изтъкнал и че съгласно чл. 6, § 3 от ДФЕС, основните права, които са гарантирани от ЕКЗПЧОС(в случая – правото по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС на което се позовава ищецът), и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Европейския съюз (ЕС), в качеството им на общи принципи. За тези свои изводи, ВРС се е позовал и на определение № 4232/16.11.2022 г. по гр. дело № 3728/2022 г. на друг петчленен състав на ВКС и ВАС.

Настоящият петчленен съдебен състав по чл. 135, ал. 5 от АПК намира, че компетентен да се произнесе по правния спор, повдигнат с исковата молба с вх. № 3807/01.12.2022 г., подадена от Г. В. срещу АСВ, е АСМ, като съображенията за този извод са следните:

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че по подадени от ищеца искови молби и жалби, в ответния АСВ са били образувани девет конкретно посочени административни дела, които са били директно разпределяни на един и същи състав на АСВ, без прилагане на принципа на случайния подбор. Изложени са и твърдения и доводи, че с това неправомерно поведение ответният АСВ лишава ищеца от право на достъп до съд и правосъдие, от справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд, както и че с това на ищеца са причинени конкретно посочени неимуществени вреди. С петитума на исковата молба е направено искане за осъждане на ответния АСВ да заплати на ищеца обезщетение в размер 17 000 лв., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба ищецът е посочил правно основание на иска си, както и че са нарушени негови права и законни интереси, произтичащи от множество разпоредби на ЕКЗПЧОС ЗИНЗС и КРБ, които правни квалификации, дадени от ищеца, обаче не обвързват съда, който сам следва да даде правна квалификация предвид изложените в исковата молба твърдения и доводи.

В исковата си молба ищецът е посочил, че изтърпява наказание „лишаване от свобода“, но останалите негови твърдения и доводи по никакъв начин не сочат на нарушение на чл. 5, § 1 от ЕКЗПЧОС поради което искът му за обезщетение не попада в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, за да е приложим съдопроизводствения ред по ГПК съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗОДОВ, респ. – делото да е подсъдно на общите съдилища и конкретно на ВРС, както е приел АСМ.

Твърденията и доводите на ищеца сочат на твърдяно от него нарушение на чл. 6, § 1, изр. 1 от ЕКЗПЧОСи на чл. 47, ал. 2, изр. 1 от ХОПЕС, които разпоредби са сходни по смисъл и съдържание, а предвид разпоредбите на чл. 52, т. 3 от ХОПЕС и чл. 6, § 3 от ДФЕС, са и част от правото на Европейския съюз (ЕС) (в този смисъл е и приетото в определение № 4232/16.11.2022 г. по гр. дело № 3728/2022 г. на друг петчленен състав на ВКС и ВАС, посочено от ВРС). С оглед това, твърденията и доводите на ищеца покриват хипотезата на чл. 2в, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗОДОВ, а именно – той претендира обезщетение за неимуществени вреди, като причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателната дейност на ответния АСВ, поради което съгласно същата разпоредба, този негов иск подлежи на разглеждане по реда на АПК, респ. – подсъден е на административните съдилища, а не на общите съдилища. Тъй като исковата молба е подадена в АСВ, който е и ответникът по делото, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, компетентен да я разгледа най-близкият административен съд, а именно – АСМ.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа правния спор, повдигнат с исковата молба с вх. № 3807/01.12.2022 г., подадена от Г. В. В. срещу Административния съд в гр.Враца, е Административният съд в гр.Монтана.

ИЗПРАЩА делото на Административния съд в гр.Монтана за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по разглеждането на спора.

Определението не подлежи на обжалване.

Преписи от определението да се изпратят на страните и на Врачанския районен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

3.

4.