Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответника „С. Уъ Н. Т. Л Ширкети“ ЕООД с регистрация в Р Турция срещу въззивно определение на Бургаски окръжен съд.

Ищецът „Бургаски корабостроителници“ ЕООД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което са оставени без уважение предявените от частния жалбоподател отводи за липса на международна компетентност на българския съд, за липса на родова подсъдност и за липса на местна подсъдност.

За да постанови определението си в обжалваната по касационен ред част относно международната компетентност, въззивният съд е приел, че с оглед предмета си – за заплащане на кейови такси и на електроенергия, породени от престой на кораб, собственост на жалбоподателя, поради наложен в друго производство арест на същия – предявените искове са морски по смисъла на чл. 1, ал. 1, б. б. „l“ и „n“ от Международната конвенция за арест на кораби, явяваща се специален спрямо КМЧП закон. Приел е, че съгласно чл. 7, ал. 1 от конвенцията правомощията за решаване на случая по същество са предоставени на съдилищата на държавата, в която е извършен арест, поради което и с оглед липсата на твърдения на страните да е налице предвиденото в същия текст изключение (уговорка за предаване спора на съд в друга държава или на арбитраж) на основание извършения арест предявените искове са от международната компетентност на българските съдилища. Изрично е посочил, че изложените съображения, макар и обосноваващи същия краен резултат, са различни от съображенията на първата инстанция, приела, че конвенцията не намира приложение в случая с оглед обстоятелството, че арестът е извършен по друго производство между други страни, съответно извела международната си компетентност от чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП според седалището на ищеца, приемайки, че същото е в съотношение на алтернативност, а не кумулативност с условието по т. 1 на чл. 4, ал. 1 КМЧП за установеност на ответника.

За допускането на касационно обжалване се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с въпроса „Международната компетентност на българския съд се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 КМЧП или всяка от предвидените предпоставки е самостоятелна и наличието на всяка една от тях води до компетентност на българските съдилища?“.

Поддържа се, че допускането на касационно обжалване ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като е изложена и поддържаната от жалбоподателя теза, че по чл. 4, ал. 1 КМЧП международната компетентност на българските съдилища се обуславя от едновременното наличие и на двете условия.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Поставеният въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Съображенията на въззивния съд и крайният извод за наличие на международна компетентност са обосновани с приложението на чл. 7, ал. 1 от Конвенцията, а не на чл. 4, ал. 1 КМЧП. Поставеният въпрос следователно има отношение не към мотивите на въззивното определение, а към мотивите на първата инстанция, несподелени от въззивния съд, което изключва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Независимо от това не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Извън бланкетното възпроизвеждане на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК конкретни аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на определение № 919/15.04.2022 г. по ч. гр. д. № 160/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: