ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50016

София, 07.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание на 03.02.2023 г. докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 2075 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответника „Сеастар Улусларарасъ Наклият Тиджарет Лимитед Ширкети“ ЕООД с регистрация в Р Турция срещу въззивно определение на Бургаски окръжен съд.

Ищецът „Бургаски корабостроителници“ ЕООД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което са оставени без уважение предявените от частния жалбоподател отводи за липса на международна компетентност на българския съд, за липса на родова подсъдност и за липса на местна подсъдност.

За да постанови определението си в обжалваната по касационен ред част относно международната компетентност, въззивният съд е приел, че с оглед предмета си – за заплащане на кейови такси и на електроенергия, породени от престой на кораб, собственост на жалбоподателя, поради наложен в друго производство арест на същия – предявените искове са морски по смисъла на чл. 1, ал. 1, б. б. „l“ и „n“ от Международната конвенция за арест на кораби, явяваща се специален спрямо КМЧП закон. Приел е, че съгласно чл. 7, ал. 1 от конвенцията правомощията за решаване на случая по същество са предоставени на съдилищата на държавата, в която е извършен арест, поради което и с оглед липсата на твърдения на страните да е налице предвиденото в същия текст изключение (уговорка за предаване спора на съд в друга държава или на арбитраж) на основание извършения арест предявените искове са от международната компетентност на българските съдилища. Изрично е посочил, че изложените съображения, макар и обосноваващи същия краен резултат, са различни...