О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 576

Гр. София, 11.03.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 06.03.2024 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като изслуша докладваното от съдия П. Х. ч. т. д. № 2168 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274 ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „М. Х. ООД, чрез процесуален пълномощник, срещу протоколно определение от 17.11.2023 г. по гр. дело № 555/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за отмяна на допуснатото по делото (с определение № 4573 от 19.05.2022 г. по гр. д. № 5048/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, І-17 състав) обезпечение.

В жалбата се правят оплаквания, че определението е постановено при допуснати процесуални нарушения - след повече от 5 месеца от постъпване на молбата по чл. 402 ГПК, без излагане на мотиви и в противоречие с разпоредбите на чл. 391 вр. чл. 406 (вероятно се има предвид чл. 402) ГПК. Поддържа се, че предпоставките на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид постановеното първоинстанционно решение за отхвърляне на иска, не съществуват, което е абсолютно основание за отмяна на допуснатото в хода на процеса обезпечение. Излагат се и допълнителни доводи за неправилност на обжалваното определение, въз основа на които се моли за отмяна на същото и за уважаване на молбата по чл. 402 ГПК.

Против частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ищеца Ю. Б. Ц., чрез процесуален пълномощник, със становище, че жалбата е допустима, но неоснователна, за което са изложени подробни съображения.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че компетентен да се произнесе по молбата по чл. 402 ГПК е бил Софийският градски съд, който е допуснал обезпечението, но по аргумент от чл. 270, ал. 4 ГПК това не се отразява върху допустимостта на постановеното от Софийския апелативен съд определение.

Видно от протокола от публичното съдебно заседание на 17.11.2023 г. мотивите за неоснователност на молбата са, че обезпечението на предявения от Ю. Б. Ц. срещу „М. Х. ООД иск е допуснато до окончателното приключване на производството пред всички инстанции, поради което към момента на разглеждане на въззивната жалба не са налице предпоставките на чл. 402 ГПК за неговата отмяна.

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно правилото на чл. 402, ал. 2 ГПК отмяна на обезпечението (извън случаите на замяна на един вид обезпечение с друг) се постановява, след като съдът се увери, че вече не съществува причината, поради която то е било допуснато, т. е. изисква настъпване на нови факти, водещи до отпадане на обезпечителната нужда. В случая молбата за отмяна на обезпечението се основава на това, че изначално не са били налице условията на чл. 391 ГПК за допускане на обезпечението, което се установявало от постановеното първоинстанционно решение за отхвърляне на исковата претенция; че определената гаранция била недостатъчна да изпълни предназначението си; както и че обезпечението целяло единствено блокиране на дейността на ответното дружество чрез запориране на банковите му сметки. Следователно с молбата за отмяна на обезпечението от една страна се иска преразглеждане на влязлото в сила определение по чл. 389 ГПК (това се установява и от идентичните оплаквания в частната жалба на „М. Х. ООД срещу определение № 4573 от 19.05.2022 г. по гр. д. № 5048/2022 г. на Софийски градски съд, оставена без уважение с определение № 1922/19.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2088/2022 г. на Софийския апелативен съд), което е недопустимо, а от друга - първоинстанционното решение, предмет на въззивна проверка по гр. д. № 555/2023 г., не представлява релевантен за основателността на молбата нов факт, тъй като не е влязло в законна сила.

Приложението на чл. 402, ал. 2, предл. 1 вр. чл. 389 ГПК предполага или делото да е приключило с неблагоприятен за ищеца влязъл в сила съдебен акт - решение за отхвърляне на иска или определение за прекратяване на производството поради недопустимост, отказ или оттегляне на иска; или удовлетворяване на кредитора. В случая горните условия не са налице, поради което и причината за допускане на обезпечението не е отпаднала. Като се е произнесъл в същия смисъл, съставът на Софийския апелативен съд е постановил съдебния си акт в съответствие със закона.

Изричните оплаквания в частната жалба за допуснати процесуални нарушения не обосновават извод за противното. Несвоевременното произнасяне по молбата или липсата на мотиви не представляват основания за отмяна в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК; въпросът за наличието на предпоставките на чл. 391 ГПК, както се посочи по-горе, е окончателно разрешен по реда на обжалването на определението за допускане на обезпечението, това се отнася и до размера на определената парична гаранция, и до твърдяното блокиране на дейността на ответното дружество, което освен това винаги може да бъде преодоляно чрез замяна на обезпечителната мярка с друга подходяща по негово искане.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.11.2023 г. по гр. д. № 555/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на „М. Х. ООД за отмяна на допуснатото по делото обезпечение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.