О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 673

гр. София, 28.11.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№761 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Разпределение България” АД срещу решение №2538 от 06.12.2017 г. по т. д.№4174/2017 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №1275 от 29.09.2017 г. по т. д.№64900/2016 г. на СГС, с което „ЧЕЗ Разпределение България” АД е осъдено да заплати на Б. Ч. в качеството му на ЕТ „Благой Черкезов” на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, сумата от 36 388.31 лв., заплатена на отпаднало основание /раздел ІІІ, т. 10 от Решение №Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, отменен с решения на ВАС/ цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода м. 09.2012 г. - м. 04.2013 г., ведно със законната лихва от 05.08.2016 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 517.33 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.03.2016 г. - 05.08.2016 г., както и разноските по делото - 4 760.29 лв.

В жалбата се излагат съображения, че решението на въззивния съд е недопустимо, както предвид липсата на процесуална легитимация на ищеца да предяви иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, произтичаща от облигационната обвързаност на страните с източник сключен между тях договор относно същия предмет, така и поради произнасянето по непредявен иск, като евентуално се сочи, че решението е...