4ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 574

гр. София, 11.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 1542 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “ДЖЕНЕРАЛИ ГЕРМАНИЯ АГ” против решение № 444/10.04.2023 г. по в. гр. д. № 2097/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 12 граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение № 102/27.04.2022 г. по гр. д. № 126/2021 г. по описа на Окръжен съд – Монтана в частта за осъждане на ответника застраховател да заплати на А. К. И. сумата от 113 573 лева - допълнително заместващо обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на С. К. Б., настъпила в резултат на ПТП на 14.11.2018 г. на територията на Р. Г. близо до [населено място], по вина на водача на л. а. “Мерцедес”, рег. № EL-I3229, на всеки от ищците К. С. Б., В. С. Б. и В. С. Б. сума от по 139 732 лева – допълнително заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на техния баща С. Б. при горепосоченото ПТП, и на всеки от ищците В. К. Р. и К. Б. Р. сумата от по 53 573 лева – допълнително заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния син С. Б. при същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.03.2021 г. до окончателното изплащане.

Въззивното решение в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че въпреки подробно изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, апелативният съд е приел, че спорът пред него се концентрира по въпросите за размера на обезщетенията за неимуществени вреди и дали същите следва да бъдат определени при приложение на съдебната практика във ФРГ. Релевира се, че въззивният съд е намерил, че уредбата на общата деликтна отговорност, отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, произтичаща от непозволено увреждане, съпричиняването, подлежащите на обезщетяване вреди по видове и легитимираните лица е в много висока степен сходна с уредбата на тези въпроси в българското материално право и че в съдебната поръчка не са посочени законово определени лимити на дължимото обезщетение. Добавя се, че след като е приел, че първата инстанция е съобразила всички обстоятелства, относими към определянето на “уместния” размер на дължимата компенсация, въззивният съд е потвърдил обжалваното решение в тази част. Излагат се доводи, че в случая мотивите на апелативния съд са лаконични, като изобщо липсва произнасяне по оплакванията на застрахователя: за неправилно приложение на чл. 44, ал. 1 КМЧП; за игнориране от първата инстанция на представените решения на съдилища във ФРГ, от които се извежда съдържанието на понятието “уместен размер” на паричното обезщетение, използван в германското материално право; за неправилно приложение на чл. 15, букви а) и в) от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета (Р. II). Обобщава се, че същевременно са изведени напълно погрешни правни изводи за основателност на присъдените от първата инстанция обезщетения за неимуществени вреди, тъй като уредбата на материята в германското право била в много висока степен сходна с тази на българското материално право и че в съдебната поръчка нямало посочени законово определени лимити, които да трябва да се съобразят от съда. Акцентира се, че съгласно чл. 44, ал.1 КМЧП чуждото право се тълкува и прилага както в създалата го държава, а съгласно чл. 39, ал. 2 КМЧП когато дадено правно понятие е неизвестно на българското право, то за неговата квалификация трябва да се вземе предвид чуждото право, което го урежда. Изтъква се, че предмет на установяване е не само съответната позитивно-правна норма, но също така тълкуването и съдебната практика по нейното приложение, поради което допустим източник на информация са и правно-информационните системи, официалните справочници и др. подобни. Допълва се, че в постъпилата пред първоинстанционния съд информация от Министерството на правосъдието на ФРГ и представените от ответника съдебни решения се дава тълкуване на понятието “уместен размер на парично обезщетение” според съдилищата във ФРГ, като възприетата сума е от около 10 000 eвро. Счита се, че именно в рамките на тези параметри по предявените извънсъдебно претенции ответникът вече е изплатил обезщетения за неимуществени вреди на увредените лица от смъртта на С. Б.. Изразява се несъгласие с направената от въззивния съд аналогия между българското и германското материално право, при това с мотива, че уредбата е “в много висока степен сходна”, като не ставало ясно в какво се изразява това сходство. Аргументира се, че, когато се обсъдят и тълкуват във взаимовръзка стълкновителните норми на Регламент (ЕО) № 864/2007 (Р. II) - чл. 4, пар. 1 и чл. 15, се налага изводът, че е недопустимо определеното по този ред за приложимо материално право на държавата, в която е настъпила пряката вреда, да се тълкува и прилага чрез използването на аналогия с правото на сезирания съд, където е обичайното местопребиваване на увредените лица. Обосновава се, че прилагането на такава аналогия не постига целите, които са поставени в Регламента Р. II и внася несигурност в правния мир, като нарушава баланса на интересите на увредените лица и лицето, чиято отговорност се търси, а постановеното в този смисъл решение на националния съд противоречи на правото на ЕС.

Ответниците по касация А. К. И., К. С. Б., В. С. Б., В. С. Б., В. К. Р. и К. Б. Р. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК възразяват по основателността на искането за достъп до касационно обжалване и оспорват подадената жалба като неоснователна.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

На касационния състав е служебно известно, че с определение от 07.02.2023 г. по т. д. № 330/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., е отправено преюдициално запитване, по което е образувано дело С-86/23 на Съда на Европейския съюз, по следния въпрос: “Трябва ли член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент “Р. II”) да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, която предвижда прилагане на основен принцип на правото на държавата членка, какъвто е принципът на справедливост, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на смърт на близки лица, настъпила при деликт, може да се разглежда като особена повелителна норма по смисъла на този член?”.

Съобразявайки поставените от касатора в изложението по чл. 283, ал.3, т. 1 ГПК въпроси относно съдържанието и тълкуването на приложимото материално право на друга държава членка и възможността да се прави аналогия с правото на сезирания съд, както и предвид направените в обжалваното решение изводи, настоящият състав намира, че формулираният в горецитираното преюдициално запитване въпрос би бил от значение за изхода на разглеждания спор по делото. Когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставя за разрешаване въпрос, във връзка с който е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд не отправя ново такова, а спира производството по делото пред себе си на основание чл. 633 вр. с чл. 631, ал. 1, изр. първо ГПК.

Поради гореизложеното настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-86/23.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

СПИРА производството по търговско дело № 1542/2023 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело C-86/23.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.