Производството е по чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Постъпила е молба за издаване на изпълнителен лист вх.№ 169092/14.12.2017г. на СГС на Застрахователна компания „Уника” АД, [населено място], която с разпореждане от 15.12.2017г. на Софийския градски съд по гр. д.№ 4162/2012г. е изпратена по компетентност на ВКС в частта по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6.

Молителят твърди, че е заплатил по невлязлото в сила въззивно решение № 1386/29.06.2015г. по гр. д.№ 57/2014г. по описа на Софийския апелативен съд сумата от 36921 лв. на М. М. Х. и сумата от 36921 лв. на И. М. Х.. С решение № 144/14.11.2017г. по т. д.№ 1084/2016г. ВКС е отменил частично подлежащото на изпълнение въззивно решение. Молителят иска да се издаде в негова полза изпълнителен лист срещу М. М. Х. за сумата от 20000 лв. – недължимо платено обезщетение за неимуществени вреди, за сумата от 16771 лв. – недължимо платена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди и за сумата от 97, 43 лв. – недължимо платена разлика от половината над присъдените от ВКС разноски над сумата от 105, 14 лв. до присъдените от САС разноски от 300 лв., както и срещу И. М. Х. за сумата от 20000 лв. – недължимо платено обезщетение за неимуществени вреди, за сумата от 16771 лв. – недължимо платена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди и за сумата от 97, 43 лв. – недължимо платена разлика от половината над присъдените от ВКС разноски над сумата от 105, 14 лв. до присъдените от САС разноски от 300 лв. Представя 2 броя платежни нареждания от 09.07.2015г., според които на М. М. Х. е преведена сумата от 36921 лв. и на И. М. Х. е преведена сумата от 36921 лв.

Настоящият състав на ВКС констатира следното:

С решение № 144/14.11.2017г. по т. д.№ 1084/2016г. ВКС е отменил решение № 1386/29.06.2015г., постановено по гр. д. № 57/2014 г. от Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1967/19.03.2013г. по гр. д.№ 4162/2012г. на Софийски градски съд за осъждане на ЗК „Уника”АД да заплати обезщетения за неимуществени вреди на М. Х. и И. Х. от по 20000 лв., както и в частта, с която ЗК „Уника”АД е осъдено да заплати на М. Х. и И. Х. на основание чл. 78, ал. 1 разноски над сумата от 105, 14 лв., като е отхвърлил исковете на М. М. Х., чрез законния си представител Н. А. Х. и И. М. Х. от [населено място], общ. К., обл. Кърджали, срещу ЗК „Уника” АД, [населено място] за заплащане на основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. на обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на техния баща М. Х. в размери от по 20000 лв.

Върховният касационен съд е оставил в сила въззивното решение в частта, с която ЗК „Уника”АД е осъдена да заплаща присъденото обезщетение на М. Х. в размер на 31213, 78 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди по 222, 96 лв. месечно от датата на настъпване на ПТП – 19.01.2008г. до навършване на пълнолетието – 23.09.2019г. и на И. Х. сумата от 10773, 82 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по 195, 88 лв. месечно от датата на настъпване на ПТП – 19.01.2008г. до навършване на пълнолетието на 07.07.2012г., ведно със законните лихви, както и е оставил в сила решението в останалата (извън отменената) част относно присъдените разноски. За заплащането на тези суми с молба от 10.07.2015г. пред СГС са представени 2 броя платежни нареждания от 09.07.2015г.

С първоинстанционното решение № 1967/19.03.2013г. по гр. д.№ 4162/2012г. на СГС ЗК „Уника”АД е осъдена да заплати на М. М. Х. сумата от 16462, 46 лв., представляваща лихва за забава върху изплатеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв. (по договор за спогодба) за периода от 19.01.2008г. до 08.01.2010г., както и на И. М. Х. сумата от 16462, 46 лв., представляваща лихва за забава върху изплатеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв. (по договор за спогодба) за периода от 19.01.2008г. до 08.01.2010г. В тази част първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано. За тези суми е издаден изпълнителен лист на 30.11.2017г.

Молителят е посочил, че всяка от сумите за платени лихви, за които иска издаване на изпълнителен лист, т. е. сумите от по 16771 лв., представляват законни лихви за периода от 19.01.2008г. до 09.07.2015г. При направено изчисление със системата „А. финанси” съдът установи, че законната лихва върху обезщетението от 20000 лв. за посочения период възлиза на сумата от 16771, 05 лв. Разноските в размер на 300 лв. общо за двамата ищци, присъдени с решение на САС, частично отменено от ВКС и разпределени за всеки един от ищците, са в размер на сумата от по 97, 43 лв. Сборът на всяка от сумите, присъдена от САС е равен на 36921, 05 лв. (20000 лв. + 16771, 05 лв. + 150 лв. разноски) и съвпада със сумите по представените платежни нареждания от 09.07.2015г. При тези данни съставът на ВКС приема, че застрахователят изцяло е заплатил на ищците по иска сумите, присъдени с невлязлото в сила въззивно решение.

Съгласно нормата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК съдът, който е постановил влязло в сила решение за отхвърляне на иска, след като искът е бил уважен и е било допуснато предварително изпълнение, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. С изменението с ДВ бр. 86/2017г. изпълнителен лист се издава и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. В случая осъдителното въззивно решение е подлежало на принудително изпълнение съгласно чл. 404, т. 1 ГПК и изпълнителният лист, издаден от САС, е получен от представител на ищците по иска на 15.07.2015г. Липсват данни да е образувано изпълнително производство.

Стриктното тълкуване на законовата разпоредба налага извод, че изпълнителен лист в полза длъжника срещу взискателя се издава само за сумите, които са платени в образувано изпълнително производство и са получени от взискателя. Правото на издаване на изпълнителен лист срещу взискателя предоставя защита на длъжника по изпълнението, която се реализира чрез връщане на сумите, които са му били отнети с помощта на държавната принуда, без да е необходимо успешното провеждане на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Този извод произтича законодателната уредба, според която длъжникът, срещу когото е било насочено принудителното изпълнение, разполага с право да иска издаването на изпълнителен лист срещу взискателя, т. е. спрямо страната в изпълнителното, а не в исковото производство. Плащането на кредитор по невлязло в сила съдебно решение не попада в хипотезата по чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК. Въззивното решение, в частта относно разноските за въззивното производство, не е подлежи на предварително принудително изпълнение.

По изложените съображения по отношение на присъдените суми, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, законни лихви и разноски за въззивното производство, платени от длъжника на кредитора съгласно въззивното решение, не са налице предпоставките по чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК за издаване на изпълнителен лист, поради което молбата следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за издаване на изпълнителен лист с вх.№ 169092/14.12.2017г. на СГС (в частта по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6.), подадена от Застрахователна компания „Уника” АД, [населено място] на основание чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.