О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 383

гр. София, 21.11.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2678 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. В. С. от [населено място] чрез процесуални представители адв. Р. И. К. и адв. В. Д. Д. срещу „Интерлийз” ЕАД, [населено място] за отмяна по реда на чл. 47, т. 4 ЗМТА на решение от 22.12.2014г. по вътрешно арбитражно дело № 91/2013г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата.

По делото е постъпила молба от ищеца с вх. № 8001/12.09.2018г., в която ищецът е изложил съображения, че цената на иска е в размер 60 061 лв., представляваща половината от главницата по арбитражното решение и за която сума е осъден А. С., половината от сумата, представляваща мораторна лихва, и половината от присъдените разноски. В посочената молба ищецът е направил искане за освобождаване от внасяне на държавна такса поради липса на средства и имущество на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса...