Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по повод молба вх. № 7828/03.09.2018 г. от „ЧЕЗ Р. Б. АД - [населено място], за допълване на постановеното по делото определение № 554 от 07.08.2018 г. в частта за разноските.

Молителят поддържа, че с отговора на касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски за производството пред ВКС, отразени в списък по чл. 80 ГПК, и представил доказателства за извършването им (заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 11 400 лв.), но с определението съдът пропуснал да се произнесе по искането.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е подаден отговор на молбата от насрещната страна „ЧЛК Инвест” ООД - [населено място].

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С определение № 554 от 07.08.2018 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 2100 от 06.10.2017 г., с което е потвърдено решение по т. д. № 1746/2011 г. за отхвърляне на предявените от „ЧЛК Инвест” ООД против „ЧЕЗ Р. Б. АД искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите 115 078 лв. и 36458.95 лв. При постановяване на определението съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по отговорността на страните за разноски в производството по чл. 288 ГПК.

В зависимост от изхода на производството по чл. 288 ГПК, приключило с недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, право на разноски има ответникът по касация „ЧЕЗ Р. Б. АД - аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на касационната жалба, в който е направил искане за присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. Според списъка, извършените разноски възлизат на 11 400 лв. и представляват заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Към отговора са приложени договор за правна защита и съдействие № 17-559/18.12.2017 г., сключен с Адвокатско дружество „Д. и Л.”, фактура, сметка и отчет от 19.12.2017 г. за сумата 11 400 лв. - дължимо адвокатско възнаграждение с включен ДДС за изготвяне на отговор на подадената от „ЧЛК Инвест” ООД касационна жалба. Във фактурата, в съответствие с уговорките в договора за правна защита и съдействие, е отразено, че адвокатското възнаграждение следва да се заплати в срок от 14 дни по банков път чрез превод по сметката на адвокатското дружество в „Ю. Б. АД. До постановяване на определението по чл. 288 ГПК не са представени доказателства за постъпване на сумата 11 400 лв. по сметката на адвокатското дружество. Извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество с дата 22.08.2018 г., удостоверяващо заверяване на сметката със сумата 11 400 лв. на 22.12.2017 г., е представено едва с молбата по чл. 248 ГПК.

При така установените обстоятелства настоящият състав на ВКС намира, че молбата на „ЧЕЗ Р. Б. АД за присъждане на разноски по реда на чл. 248 ГПК е неоснователна.

За да бъдат присъдени разноски, страната, която ги претендира и има право да ги получи с оглед изхода на делото, следва да докаже реалното им извършване. Според указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението; В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това (съответни банкови документи, удостоверяващи плащането). Доказателствата за реално извършване на разноските следва да се представят най-късно до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, респ. преди приключване на производството по чл. 288 ГПК пред ВКС (в случаите, когато не се допуска касационно обжалване), за да бъдат взети предвид от съда при разпределяне на отговорността за разноски с крайния съдебен акт по делото.

С отговора на касационната жалба молителят „ЧЕЗ Р. Б. АД е представил доказателства за уговорено в полза на Адвокатско дружество „Д. и Л.” адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. Възнаграждението в размер на 11 400 лв. с включен ДДС е следвало да бъде заплатено по банков път, но до постановяване на определението по чл. 288 ГПК по делото не са представени доказателства за извършване на плащането. Поради това и с оглед указанията в цитираното тълкувателно решение съставът на ВКС не е имал основание да присъди разноски за адвокатско възнаграждение, за което не са били представени доказателства, че е реално платено от ответника по касация. Представеното с молбата по чл. 248 ГПК извлечение от банкова сметка с дата 22.08.2018 г. не следва да се взема предвид, тъй като производството по чл. 248 ГПК има за цел да поправи грешките и пропуските на съда при разпределяне на отговорността за разноски, но не и пропуските на страните да докажат своевременно претенциите си за разноски.

По изложените съображения молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 7828/03.09.2018 г. на „ЧЕЗ Р. Б. АД за допълване по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по т. д. № 793/2018 г. на ВКС, Търговска колегия, определение № 554 от 07.08.2018 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: