О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 244

С., 24.03.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

т. дело № 1792/ 2015 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 586 от 27.03.2015 г. по гр. д.№413/2015г. на Варненски апелативен съд, с което в обжалваната от ответника част е потвърдено Решение №5821 от 05.12.2014 г. по гр. д. № 3865/2014 г. на Варненски районен съд, с която по иска по чл. 55 ал. 1 ал. 1 ЗЗД [фирма] е осъдено да плати на „Водоснабдяване и канализация” - [населено място] сума 19 010. 31 лв., получена без основание - цена за пренос на електроенергия за ниско напрежение до обекти: 1.сондажен кладенец ”С.” [населено място] 3677.67 лв., 2.сондажен кладенец ”5, 6,7”гр. Д. 1997.14 лв., 3.сондажен кладенец ”Плачи дол” 4234.29 лв., 4.подстанция ”П. 2” 6428.19 лв., 5.цена за пренос ел. енергия средно напрежение до обект Подстанция „П.” 2673.14 лв., със законната лихва от датата на предявяване на иска 24.03.2014 г., с оплакване за необоснованост и неправилност.

В Изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправен въпрос, определил изхода на спора: въззивният съд е приел, че няма спор, че ел. енергията е била транспортирана, но след станция „Н.”, това е ставало по електропровод, собственост на ищеца, поради което такса за пренос не се дължи, като независимо, че средствата за измерване са преместни...