О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 110

С., 11.02.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

т. дело № 1182/ 2015 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. С. Д. и П. А. К. - двамата от [населено място], обл. В. срещу Решение № 2425 от 19.12.2014 г. по гр. д. №2998/2014 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено Решение №1850 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 15 272/2012 г. на СГС, с която са отхвърлени исковете им с правно основание чл. 226 КЗ срещу ЗК [фирма] - [населено място] всеки над уважения размер 100 000 лв. до предявения размер 150 000 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост.

В Изложение към касационна жалба жалбоподателите искат да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. При определяне размера на обезщетението съдът следва ли да съобрази нормативно определените лимити по застраховка ”гражданска отговорност” и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси, 2. При определяне размера на обезщетението съдът следва ли да съобрази възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията с близките, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве, 3. При определяне размера на обезщетението съдът следва ли да съобрази практиката на другите съдилища. Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение противоречи на постановените от ВКС: Р.№83/06.07.2009 г. по т. д.№ 795/2008 г. на ІІ т. о. и Р.№1/26.03.2013 г. по т. д.№...