О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4382

Гр. София, 03.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВАкато разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 4817 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 10177 от 21.08.2023 г., подадена от В. Д. Г., чрез адвокат Е. Н. от АК – С. З., срещу въззивно Решение № 261 от 19.07.2023 г. по в. гр. д.№ 281/2023 г. на Окръжен съд - С. З. ІІ гр. състав, с което е потвърдено Решение № 108 от 15.02.2023 г. по гр. д.№ 2587/2022 г. на Районен съд - С. З.

Подаден е отговор на касационната жалба от ответницата по касация П. С. П. чрез адвокат К. А. от САК, в който се поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за защитата пред ВКС.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:

Въззивният съд се е произнесъл по предявен от настоящия касатор иск, квалифициран като претенция с правно основание чл. 108 ЗС. Направена е констатация, че в исковата молба ищецът твърди, че е собственик на едноетажна къща, находяща се в УПИ *-*, кв. 63 по плана на [населено място], както и на 110/660 идеални части от дворното място, заснето с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. Къщата се състои от три стаи, две от които са покрити с покрив, а третата - само с бетонна плоча. Съсобственик на дворното място е ответницата, която заедно със съпруга си закупила другата сграда в имота през 1996 г. Без съгласието на ищеца, ответницата и съпругът й построили върху бетонната плоча, покриваща едната стая от къщата му, остъклена тераса с кухненски бокс около 18 кв. м. По жалба на ищеца през 2007 г. построеното върху бетонната плоча било премахнато. През 2013 г. обаче отново била изградена остъклена тераса и кухненски бокс върху бетонната плоча, представляваща покрив на стаята на ищеца. Въпреки многократните му жалби, ответницата не премахнала така изградената тераса. С изградения строеж ответницата оспорвала правото на собственост на ищеца върху покривната плоча и я владеела без правно основание. Тя осъществявала фактическа власт върху покривната плоча, с което пречи на ищеца да осъществява в пълен обем правото си собственост. Прието е, че отправеното към съда искане е да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на покривната плоча на стая със застроена площ от 18 кв. м., намираща се в сграда на [улица] [населено място], разположена в северозападната част на дворното място с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], както и да бъде осъдена ответницата да предаде владението на покривната плоча.

Въззивният съд е формирал подробно изложени изводи по приетите за релевантни факти, както и съображения по приложимото право и (посредством потвърждаването на първоинстанционното решение) е постановил, че отхвърля предявеният от В. Д. Г. срещу П. С. П. иск да се признае за установено, че ищецът е собственик на частта от покривната плоча на стая със застроена площ от 18 кв. м., намираща се в сграда на [улица] С. З., разположена в северозападната част на дворното място с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-65 от 30.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, която покривна плоча е на източната стая на сграда с кадастрален номер 2 и представлява под на тераса, част от втори етаж на двуетажната жилищна сграда с кадастрален номер 1 в същия поземлен имот, както и да бъде осъдена ответницата да предаде владението върху същата част от покривната плоча на ищеца. В мотивите изрично е прието, че „тази плоча не е самостоятелен обект от сграда, а е част от застроената площ на жилището на етаж 2 от двуетажната жилищна сграда и същевременно покрив на стая на ищеца“.

Прочитът на така формираната правораздавателна воля е достатъчен, за да се постави под съмнение допустимостта на атакуваното решение.

Причина за това на първо място е аксиоматичното правило, че предмет на защита с иска по чл. 108 ЗС може да бъде „вещ“, т. е. материален обект със самостоятелно съществуване, а покривната плоча (както е приел и самият въззивен съд в мотивите си – стр. 10 от въззивния акт) не е самостоятелен обект, а представлява конструктивен елемент от сграда.

На второ място - прочитът на исковата молба и направеното уточнение с молба вх.№ 15899 от 12.07.2022 г., съобразно което ищецът счита, че ответницата извършва „противоправно действие върху имота“ и следва „да възстанови фактическото положение преди нарушението“ (така гласи и текстът на поправената ИМ - л. 19 от делото на РС), мотивира състава на ВКС да допусне вероятност въззивното решение да е постановено по нередовна искова молба, въпреки дадените указания с Разпореждане № 3883 от 27.06.2022 г. на РС и подадената в техен отговор уточнителна молба. И след уточнението обстоятелствената част на исковата молба сочи на иск по чл. 109 ЗС, а формулираният петитум е като по ревандикационен иск, съобразно което не може да се приеме, че молбата с вх.№ 15899 от 12.07.2022 г. има последицата, регламентирана с чл. 129, ал. 5 ГПК.

Изложеното налага касационното обжалване да бъде допуснато служебно в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 2, хипотеза 2 ГПК, което прави безпредметно да се извършва преценка дали с поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси касаторът е успял да обоснове основание за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

При допускане на обжалването страната-касатор дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която е равна по размер на заплатената по въззивната жалба, т. е. сумата 1 142,12 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 261 от 19.07.2023 г. по в. гр. д.№ 281/2023 г. на Окръжен съд - С. З.

На касатора, чрез адвокат Е. Н. от АК – С. З., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 142,12 (хиляда сто четиридесет и два лева и дванадесет стотинки) лева, като ПРЕДУПРЕЖДАВА касатора, че при неизпълнение на това задължение производството по делото ще бъде прекратено.

Делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за насрочване или прекратяване след изтичане на срока за изпълнение на задължението за представяне на вносен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: